Това разбира се важи и за всеки друг вентилатор, но за разлика от другите спирачните не могат да се пробват когато локомотива е неподвижен и работоспособността им може да се установи едва при наличие на спирачен(котвен) ток, а контрола на спирачните вентилатори започва при над 100А спирачен(котвен)

Това явно стресира машинистите и те избягват да го ползват.
Има и нещо друго, което ги стресира - вероятността при рязко поставяне на реостатния контролер от висока позиция при висок възбудителен/спирачен(котвен) ток на положение "0" поради неправилно функционираща (повредена) релейна и електронна с-ма за управление на реостатната спирачка да се отворят мигновено спирачните контактори, преди регулатора 021 да свали възбудителния ток до 0А.
Това може да доведе до стопяване на контактите на спирачен(ни) контактор(и) и дори до невъзможност за отварянето му(им). Това разбира се може да се избегне, като предварително се даде реостатния контролер на положение "Т", изчака се регулатора 021 да свали възбудителния ток до 0А и чак тогава да се постави на положение "0".

Не се сещам за други основателни причини да не се ползва работещ реостат
ПП. Обективно погледнато, само при от ГПР нагоре може да се гарантира, че всичко по реостата е фърси поради това, че машината минава спирачна и товарна проби. При тези проби наистина може да се установи както работоспособността на вентилаторите, така и техния контрол. При плановите ТП и МПР пробата на реостата се свежда единствено до установяване наличието на възбудителен ток в определените граници при 15-та позиция на 392(393).
Както казах останалите вентилатори могат да се пробват при неподвижен локомотив за работоспособност и контрол.