TeндераTramway написа:Едно време имаше едно място на влака, където кондуктор никога не минава - гаранция. Само че това място беше използваемо само лятно време и ако не се боиш да си омажеш дрехите. Познайте кое е мястото.
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
Или по-точно в кабината на локомотива. 
Един вагон, ама пълен! (4627)
Глобален модератор
Дотук - студено. На тендера няма къде да се пътува освен да се изпъчиш като поп Андрей върху въглищния бункер, откъдето можеш да паднеш, да бъдеш изритан от машинистите, или ако има КМ... Пред тендера е будката (запомнете: будка а не кабина!), където няма как да се качиш тайно освен ако си невидим и нематериален като дух. Продължавайте, но не гадайте напосоки, а помислете.
Парната машина няма проблеми с ТД, пантографи, прегряване и охлаждане.
00? Двете нули? Санитарния възел? Клозета? Тоалетната? Кенефа? WCто? 
Там кондуктора няма работа. А и да, мисля, че можеш да си изцапаш дрехите.....
Там кондуктора няма работа. А и да, мисля, че можеш да си изцапаш дрехите.....
През лятото като пътувах с електричката до Костинброд, до мен седнаха трима цигани. Нищо не ми направиха, но нали ги знаете какви са. Естествено се преместих в друга секция, защото в тази, в който се качих първоначално беше пълно с мангали. Случката беше в ПВ 10212, който на 17.08.2006 инцидентно се обслужваше ЕМВ, тъй като в депото нямаше машини, заради катастрофата в Казичене предишния ден.
Един вагон, ама пълен! (4627)
Глобален модератор
Клозетът въобще не е укритие. Кондукторите ги отварят с квадрата най-безцеремонно.VESO написа:Кондукторите са си влизали дори и в тоалетната.И сега е така.
Явно никой не се сеща. Отдавам го на непознаване на конструкцията на парния локомотив. Мястото е върху хоризонталната междурамна връзка под димната камера. Можеш спокойно да си пътуваш седнал, можеш да се навреш и да се измъкнеш без да те забележат, само дето докато се качиш обираш с дрехите маслото от паралела и седиш върху мазни сажди, но пък напълно безплатно.
Парната машина няма проблеми с ТД, пантографи, прегряване и охлаждане.
Глобален модератор
Вчера пътувах от София до Костинброд с влак 10214. Електричката беше пълна, всички се връщаха от работа. В салона, където бях аз - всички прозорци отворени, заради жегата навън. Зад мен седяха четирима човека, като прозорецът им беше ОТВОРЕН. А един от тези хора, по-точно един дядка, най-безцеремонно дойде и ми затвори прозореца с оправданието че много му духало, нищо че вътре беше като във фурна.
Естествено аз веднага си отворих прозореца и въпреки че затвори моя, остави отворен, този който беше до неговото място.
Още една случка. Датата е 7 април 2007, а влакът е 2611. Действието се развива малко преди Курило. Та, тогава бяха празници и въпреки увеличените състава на влаковете, те бяха фрашкани. Същото важеше и за БВ 2611. Качих се на София-север и естествено вътре беше като в касапница. В коридорите (включително и между вагоните) беше фрашкано. Поне успях да си намера място до един прозорец в коридора в един от вагоните. Така, наближаваме Курило. Навън е топло, в коридорите е пълно с народ, пуши се поголовно и в този момент един човек, който стоеше до мен, ме помоли да затворя прозореца, въпреки че всички останали прозорци бяха отворени. Естествено оправданието беше "Много ми духа" - нещо на което много се дразня. Аз естествено не изпълних молбата (да не съм луд 2 часа да стоя и да дишам цигарения дим, вместо да дишам чист въздух и да се наслаждам на природата в дефилето). Е от Курило до Мездра въпросният човек седя на пода, за да не му "духа".
Горе-долу същите репи пътуват и в теснолинейката. Миналата година, когато пътувах до Велинград, поне 3-ма човека ме помолиха да затворя прозореца, нищо че навън беше топло и ниската скорост от 30 km/h. Един от тях даже се оплака, че щял да се разболее от пневмония, ако не затворя прозореца. Е, за да не си тровя нервите с разни ....., се преместих в съседния вагон, където хората явно се оказаха по-свястни и спокойно можех да си отворя прозореца и да се наслаждавам на уникално красивата природа.
Още една случка. Датата е 7 април 2007, а влакът е 2611. Действието се развива малко преди Курило. Та, тогава бяха празници и въпреки увеличените състава на влаковете, те бяха фрашкани. Същото важеше и за БВ 2611. Качих се на София-север и естествено вътре беше като в касапница. В коридорите (включително и между вагоните) беше фрашкано. Поне успях да си намера място до един прозорец в коридора в един от вагоните. Така, наближаваме Курило. Навън е топло, в коридорите е пълно с народ, пуши се поголовно и в този момент един човек, който стоеше до мен, ме помоли да затворя прозореца, въпреки че всички останали прозорци бяха отворени. Естествено оправданието беше "Много ми духа" - нещо на което много се дразня. Аз естествено не изпълних молбата (да не съм луд 2 часа да стоя и да дишам цигарения дим, вместо да дишам чист въздух и да се наслаждам на природата в дефилето). Е от Курило до Мездра въпросният човек седя на пода, за да не му "духа".
Горе-долу същите репи пътуват и в теснолинейката. Миналата година, когато пътувах до Велинград, поне 3-ма човека ме помолиха да затворя прозореца, нищо че навън беше топло и ниската скорост от 30 km/h. Един от тях даже се оплака, че щял да се разболее от пневмония, ако не затворя прозореца. Е, за да не си тровя нервите с разни ....., се преместих в съседния вагон, където хората явно се оказаха по-свястни и спокойно можех да си отворя прозореца и да се наслаждавам на уникално красивата природа.
Ако е през лятото как ще настине бе? Навънка 40 градуса, вътре при затворени прозорци е 60. Тия нормални ли са? Хич да не ти пука от такива или са местиш в другия вагон. Аз ако съм ша му кажа кат му не изнаса в другия вагон.
Последно промяна от Nikss на Пон Апр 25, 2011 12:36 pm, променено общо 1 път.
Преди близо 10 години - декември 1997 пътувах по 16та от Септември до Добринище, пътя беше дълъг и за това с един приятел започнахме да играем карти. Времето навън беше студено, но парното беше на висота и бяхме отворили прозорците! По едно време се качиха 2ма и решиха да седнат до нас и да ни гледат как играем (естетсвено и акъл да дават)- проблема беше че не бяха помирисвали баня сигурно от лятото, а този до мене се навеждаше да ми гледа картите - имах чувство се съм прегърнал коч!
Глобален модератор
Ще обобщя написаното от rexkos и 07 с 3 сентенции:
1. Свят голям, хора всякакви.
2. Светът ще се свърши, шашкъните - не.
3. Ние сме малък, но прост народ.
Миналата година чакаме с 16.01 на първи коловоз на ГО да дойде и да замине някакъв бърз влак, за да ни дадат изход за ГОР. През това време прогряваме котела - силен огън и сифон, при което се вдига доста пушак. По едно време дойде отнякъде една дебела лелка, че като се разкряка... "Как можи такоз нещо, угасете го туй чудо, отровихти ни, ни виждати ли чи има хора, мъжът ми има астма, да го убийти ли искати (мъжът й зад нея пушеше цигара)! Простаци с простаци такива, ей ся шъ съ оплача на началник-гарата, шъ докарам и полицията, то бива-бива наглост, ама туй на нищо ни прилича..." Всичко това и още много на един дъх с остър фалцет, който само със свирката може да се надвие. Ние зяпаме като шарани на сухо и 10 минути не можем да се включим в ефир за да кажем каквото и да било. В един момент колегата явно си е помислил същото, което и аз, и дръпна свирката. Като ревна оная ми ти 5-гласна свирка...! Лелята подскочи, тутакси се улови за лявата си огромна цица и се разпищя по-силно и от свирката. Дотича дежурния, че оная като го поде него, леле-е-е! Сред безкрайната тирада дочувахме "...да са махат оттука, да ходят да си пушат на къра, къв началник си ти бе, чи ни ги изгониш тез хаймани, ся ша викна полицията.... и ша ми свирят с таз бурия да ми фръкни сърцето...". Всичкият народ се събра да гледа сеир. Дежурният я подкара на някъде, но крясъците й се чуваха по цялата гара. След известно време дойде превивайки се от смях, вдигна готово и каза "Айде, хаймани с хаймани такива, вървете да пушите на триажна, че ся ша викна полицая!".
1. Свят голям, хора всякакви.
2. Светът ще се свърши, шашкъните - не.
3. Ние сме малък, но прост народ.
Миналата година чакаме с 16.01 на първи коловоз на ГО да дойде и да замине някакъв бърз влак, за да ни дадат изход за ГОР. През това време прогряваме котела - силен огън и сифон, при което се вдига доста пушак. По едно време дойде отнякъде една дебела лелка, че като се разкряка... "Как можи такоз нещо, угасете го туй чудо, отровихти ни, ни виждати ли чи има хора, мъжът ми има астма, да го убийти ли искати (мъжът й зад нея пушеше цигара)! Простаци с простаци такива, ей ся шъ съ оплача на началник-гарата, шъ докарам и полицията, то бива-бива наглост, ама туй на нищо ни прилича..." Всичко това и още много на един дъх с остър фалцет, който само със свирката може да се надвие. Ние зяпаме като шарани на сухо и 10 минути не можем да се включим в ефир за да кажем каквото и да било. В един момент колегата явно си е помислил същото, което и аз, и дръпна свирката. Като ревна оная ми ти 5-гласна свирка...! Лелята подскочи, тутакси се улови за лявата си огромна цица и се разпищя по-силно и от свирката. Дотича дежурния, че оная като го поде него, леле-е-е! Сред безкрайната тирада дочувахме "...да са махат оттука, да ходят да си пушат на къра, къв началник си ти бе, чи ни ги изгониш тез хаймани, ся ша викна полицията.... и ша ми свирят с таз бурия да ми фръкни сърцето...". Всичкият народ се събра да гледа сеир. Дежурният я подкара на някъде, но крясъците й се чуваха по цялата гара. След известно време дойде превивайки се от смях, вдигна готово и каза "Айде, хаймани с хаймани такива, вървете да пушите на триажна, че ся ша викна полицая!".
Информация
Модератори
