Вчера пътувах от София до Костинброд с влак 10214. Електричката беше пълна, всички се връщаха от работа. В салона, където бях аз - всички прозорци отворени, заради жегата навън. Зад мен седяха четирима човека, като прозорецът им беше ОТВОРЕН. А един от тези хора, по-точно един дядка, най-безцеремонно дойде и ми затвори прозореца с оправданието че много му духало, нищо че вътре беше като във фурна.

Естествено аз веднага си отворих прозореца и въпреки че затвори моя, остави отворен, този който беше до неговото място.
Още една случка. Датата е 7 април 2007, а влакът е 2611. Действието се развива малко преди Курило. Та, тогава бяха празници и въпреки увеличените състава на влаковете, те бяха фрашкани. Същото важеше и за БВ 2611. Качих се на София-север и естествено вътре беше като в касапница. В коридорите (включително и между вагоните) беше фрашкано. Поне успях да си намера място до един прозорец в коридора в един от вагоните. Така, наближаваме Курило. Навън е топло, в коридорите е пълно с народ, пуши се поголовно и в този момент един човек, който стоеше до мен, ме помоли да затворя прозореца, въпреки че всички останали прозорци бяха отворени. Естествено оправданието беше "Много ми духа" - нещо на което много се дразня. Аз естествено не изпълних молбата (да не съм луд 2 часа да стоя и да дишам цигарения дим, вместо да дишам чист въздух и да се наслаждам на природата в дефилето). Е от Курило до Мездра въпросният човек седя на пода, за да не му "духа".
Горе-долу същите репи пътуват и в теснолинейката. Миналата година, когато пътувах до Велинград, поне 3-ма човека ме помолиха да затворя прозореца, нищо че навън беше топло и ниската скорост от 30 km/h. Един от тях даже се оплака, че щял да се разболее от пневмония, ако не затворя прозореца. Е, за да не си тровя нервите с разни ....., се преместих в съседния вагон, където хората явно се оказаха по-свястни и спокойно можех да си отворя прозореца и да се наслаждавам на уникално красивата природа.