Аз и досега доста често си спомням зелените вагони , които се дижеха по родните пътища.Помня дори и двуетажните на гара Пзк като много малък , когато изпращахме роднини.Помня локомотивите в
тази ливрея , помня и дългите композиции от порядъка на 14-15 вагона за Варна и Бургас.Помня безкрайните сътави на товарните влакове , как съм се уморявал да броя вагоните , на които краят им не се виждаше.Помня и първите мигове на трепет при пътуванията ми по теснолинейката , когато бях очарован от срещата ми с красивата природа.
Доста неща са това.И винаги при някои удобен случай , се връщам с носталгия към спомените си.