Знам, че темата е деликатна и лична за всеки един от нас, но реших да пиша по въпроса, защото
ДНЕС, 31 март ми се размина за малко от лоша катастрофа с велосипеда, вследствие техническа неизправност, за която нямаше как и да предполагам дори, където нито каска, нито нагръдник, наколенки или налакътници щяха да ми помогнат. Нещата се подредиха така, че колелото се счупи фатално точо в момент, когато потеглях. Не смятам, че е необходимо да изпадам в подробности. За мен най-важно е, че това не е никаква случайност, а щастливо стечение на обстоятелствата и помощ от Господ. Побиват ме тръпки само като си помисля, ако велосипеда се беше счупил по същия начин при някое от моите стремглави спускания по стръмните булеварди и улици на Русе. Е, тогава наистина във форума щеше да се появи не некролог на
БДЖ, а некролог на
Railroader.
В момента велосипеда ми е на сервиз и ще се ремотира, но на мен така внезапно, без въобще да усетя какво се случва, щеше да ми дойде едно падане, напр. с пълна скорост по баир, че надали след това щях да стигна дори и до "ремонт".
През живота си досега съм претърпявал три сериозни катастрофи: с автомобил през 1993 или 1994, не помня със сигурност, една с велосипед през лятото на 2003 (сблъсък с автомобил), както и още една с велосипед през лятото на 2007, също в неравен сблъсък с автомобил. Не го пожелавам на никой!
