Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

Поздравления на адаша (Nikola VS) за скицата! Конкретно към нея един въпрос. Тя с въглен ли е правена? Става въпрос за въглен за рисуване. Въпреки че и изстинал въглен, взет направо от изгорели дърва би могло да стане, не е никакъв проблем. Като човек, който е завършил гимназия с рисуване, мога да кажа, че с въглен стават много хубави рисунки, а защо не и цели картини. Аз съм рисувал доста с такава техника, вкл. и рисунки на ЖП тематика. Който желае мога да говоря повече за тази техника на рисуване.
Малко са ентусиастите, които пускат в тази тема и свои неща. Моля ви, за никого нищо не намеквам и не искам да кажа в отрицателен смисъл. Неприятно ми е, че във форума на tsirov (Марио, извинявай, само го споменавам!) темата "Железницата в творчеството" се посрещтна добре и в последствие умря. Ето за това ме е яд. Яд ме е, че хубави свестни теми се пращат на майната си :x , а се дава път на глупости. Искрено се надявам, че тук това няма да се случва. :)
Колкото до стихотворенията, разбира се, че ми допаднаха, браво! Човек не би могъл да живее без приятели до себе си, било то любим човек от съседния пол или просто приятел. Животът става немислим без тях. Аз отдавна съм се убедил в това. Особенно що се отнася до локомотивните машинисти. Смятам, че техните "половинки" (съпруга или любима приятелка) трябва просто много добре да ги разбират за естеството на тяхната работа и да им влизат в положението, в противен случай... Аз лично познавам машинисти, които се радват на добри връзки, слава Богу, дано така да продължава и за напред! За съжаление, сигурно има и случай на прекъсване на сериозна връзка, точно заради дългото отсъствие на мъжа. Тук вече кръгът с примери от професии се разширява. Моряци, капитани далечно плаване и т.н. Извинявайте, но аз не мога да разбера една жена, коята тръгва с друг заради дългото отсъствие на мъжа й. Срамота!

Край, прекъсвам лекцията, че твърде много кривнах от темата и задълбах.
:wink:
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Мнения: 261
Регистриран на: Пет Ное 03, 2006 7:02 pm
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Nikola VS »

Скицата я направих с молив, достатъчно мек. Въглена е идея за която не съм се сещал, отдавна като малък съм драскал с въглен и поне знам как изглежда на листа. Ще взема да пробвам, но първо искам да те чуя какво ще ми подскажеш по въпроса. 8)
Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

С удоволствие! :)
Въглен за рисуване може да се намери в почти всяка книжарница. Съществуват и други подобни материали и техники за рисуване, като например креда, сух пастел и техни производни. Казвам техни производни, защото има някои комбинации, т.е. еди кое си не е нито точно креда, нито точно въглен, ами нещо между тях. Въпреки всичко нещата си приличат много. Най-добър избор, бих казал, има в книжарниците за художници, но те наистина са за баш рисувачи. С една дума, близки техники като начин на нанасяне върху листа, начин на рисуване, са въглен, креда, сух пастел. Подчертавам сух, тъй като има и маслен, там е по-различно.
Е, вярно е, че при рисуване с тези техники, ръцете ти стават като на коминочистач, но лошо няма. На мен, например ми харесва. :lol: Тук предимство е, че когато се оцветява, могат да се покриват големи площи от листа, което нещо не стои така при рисуването с молив или перо и туш, например. Още, след като вече е нанесен един слой с въглена или кредата, може с широка четка за рисуване да се нанесе вода с цел леко размиване. Слет това отгоре отново с въглен и креда. После пак може с вода и така тази операция може да се повтаря и потретва. Рисунката става по-добра. Жалко, че не мога да го покажа на живо. Още нещо, могат без проблем да се смесват две, дори три от тези техники едновременно, отново за по-добър резултат. И нещо важно, когато рисунката е напълно завършена, тъй като цапа, естествено, отгоре може да се покрие с лак за коса. Купува се един флакон и се напръсква от средно разстояние отгоре върху творбата. Изчаква се да исъхне и тази операция се повтаря поне още веднъж. По този начин отгоре се получава един слой, който запечатва рисунката и при последващ допир или хващане, тя престава да оставя саждени петна по ръцете.
Още веднъж съжалявам, че няма възможност да го покажа на яве. С най-голямо удоволствие бих го направил. :)

Адаш, още един въпрос към теб. Това ЖП возило на подписа ти ме заинтригува. Локомотив ли е или някакво друго транспортно средство на релси :?:
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Мнения: 245
Регистриран на: Сря Фев 01, 2006 11:04 pm
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от pavel »

Вместо да си мацотите ръчичките с разни четки, бои, тушове и тем подобни, вземете да рисувате с Corel Draw или някоя друга векторна програма за целта (става и Adobe Illustrator). Не случайно казвам векторна, понеже в този случай растерната графика (като Photoshop или MS Train Simulator) води до пикселизация и някак си стои неестествено. В интерес на истината сега немалко художници (лично познавам такива) отдавна са зарязали традиционните методи и рисуват с компютър.
Мнения: 261
Регистриран на: Пет Ное 03, 2006 7:02 pm
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Nikola VS »

офф/


Абе някакво локо ще да е :?
Администратор
Мнения: 7749
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 3:58 pm
Местоположение: София
Администратор

Мнение от Mario Evstatiev »

Nikola VS написа:офф/


Абе някакво локо ще да е :?
Това локо е EMD :wink:
64.19
Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

Наистина нямаше да позная, че е EMD, признавам си.

Колкото до компютрите, те могат и да могат да заместят в голяма степен традиционните техники за рисуване, дори и на 99%, но не и на 100.
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Гост
Гост

Мнение от Гост »

Продължаваме с рисунки от Германия :wink:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Красиво а?
С тези поздравявам
Choveka_vlak и 44-134
Глобален модератор
Мнения: 687
Регистриран на: Съб Юли 15, 2006 4:49 pm
Местоположение: Пловдив
Глобален модератор
Чинно поклонно Благодаря, Трогнат съм,!!! =D> \:D/ :thumbleft: :blackeye: :wink:
В спора се ражда истината!. - А тя боли!!!. http://fedya.snimka.bg/daily/lokomotivi ... 9.18147603
Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

Прекрасни рисунки!!! :P Браво, KRAKOMOBIL, че си ги пуснал в темата! :) Просто галят окото. :wink: Човек може да им се наслаждава сума ти и време без да му омръзне.
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Мнения: 665
Регистриран на: Пет Юли 21, 2006 7:49 pm
Местоположение: По
Обратна връзка:

Мнение от 44-134 »

Краси бате трогнат съм :oops:
Мерси много просто ме зарадва истински
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
Мнения: 3359
Регистриран на: Сря Фев 15, 2006 10:28 pm
Местоположение: Костинброд, София

Мнение от rexkos »

Браво за хубавите линкове, Красене. 8)
Един вагон, ама пълен! (4627)
Гост
Гост

Мнение от Гост »

Няма нищо просто затвърдявам любовта си към машините :wink: :love4:
Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

Независимо дали е само скица или завършена рисунка, цяла картина, аз смятам, че пленява еднакво дълбоко, особено нас, железничари или просто любетели с жепейска жилка в душата. :)
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Администратор
Мнения: 7749
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 3:58 pm
Местоположение: София
Администратор

Мнение от Mario Evstatiev »

Ето от мене още едно съчинение - разказче на локо - тематика:

Необичайното пътуване

...Както всеки нормален ден, и тази Сряда щеше да е един обикновен делник, в който прекарвах свободното от повески време, ако не бях разбрал, че в нарядният лист съм писан за следващия ден на една от последно доставените в ЖС "Графини", а именно машината 443 - 007... Влакът, който щеше да обслужвам също бе необичаен за тази серия. В нарядният лист като локомотивен машинист - първо лице бях назначен за обслужване на БВ 8693/8694 София - Ст. Загора - София, наричан между нас "Нейч"-ът... Много ми беше странно защо пишат почти нова машина на този влак, след като още не е "улегнала", но тяхна си работа си казах и седнах на биричка да попреговоря някоя и друга схема, че да не се изложиме на бързия влак. Времето мина почти неусетно и вече беше 22 вечерта, трябваше да лягам за утрешната повеска. Прегърнал един мой талисман заспах и на следващата сутрин се събудих като нов човек. На този ден щеше да направя "сефтето" на една Желязна красавица на един чудесен влак...

...В депо Подуяне се явих към 6:15 и деломайсторът ме инструктира и ми връчи ключовете на локомотива. А той... Още лъскав и новичък, миришещ на завод стоеше на 3-ти деповски коловоз и очакваше да запрепуска като расов кон към Стара Загора... Помощникът ми, който се оказа колега от Русе, с който бяхме на едни проби се яви на Централна гара, тъй като пътуваше от далече. Крачеше бодро, защото знаеше, че ще работи на "голямата тяга" и ще види и научи нови неща за тази толкова отговорна, но и хубава професия - машинист...

Влакът беше композиран като за министри - вагони от основен ремонт, лъснати с килимчета в коридорите и купетата, тъмносини пердета и седалки от плюш... Всичко на всичко седем вагона беше тазсутрешният "Нейч", машината щеше да се справи отлично с него...

Дойдоха началник - влакът, ревизор - вагоните и дежурният ръководител, направихме сверка на часовниците, съкратена проба и ми бе връчан документът за спирачната маса на влака. Оставаха около 3-4 минути до заминаване на влака. На лице беше всичко за една хубава повеска... Слънчев есенен ден, хубава машина и хубав помощник - машинист. Такива повески лично според мен са единици в професионалния живот на машиниста и той трябва да им се наслаждава до край... Вече беше точно 7:30 и дежурният ръководител вдигна заповедния диск към машината... Беше време за заминаване... Включих вентилаторите и зададох скорост. Секунда след това локомотивът потегли плавно напред срещу изгряващото слънце. От тук до Стара Загора нямаше нищо особено, влакът вървя "мазно", а машината както се очакваше се представи отлично. С колегата успяхме да си поговориме за много работи от живота, "стопявайки" неусетно времето от 7:30 до 10:45, когато пред нас гордо се изправяше входният светофор на гара Стара Загора. Както се полага за такъв влак, бяхме приети на първи коловоз и посрещнати от група зяпачи от местното локомотивно депо... Машината изглеждаше прекрасно и всички немееха пред вида и... Малко след като откачиха композицията от локомотива ни прегарираха към депото за преглед в екипировката. Макар, че нямаше какво да се гледа. Всичко беше безупречно. Естествено времето за почивка до обратният влак, аз използвах да позабърша машината, да изпиеме по бира с колегата и да се подготвя за връщането към София... Времето както и при идването към Стара Загора мина неусетно и трябваше да излизаме на влака. Прикачихме се отново на същата композиция, която бе ходила до Димитровград и обратно и след всичките му формалности потеглихме към София.

...Движението на влака беше толкова спокойно, че направо ми се пееше. Машината не даде нито един отказ до София, а закъснението, натрупано при престой в гара Оризово по изчакване на влак бе стопено до Пазарджик и от там дори вървяхме с 2 минути аванс. На гара Подуяне имаше група жп фотографи, залегнали в гърловината за да снимат "Нейчът" с "новата машина", кактоя наричаха те помежду си, макар, че тази серия я имаше вече от три месеца. Пристигнахме в София и веднага ни прегарираха и дадоха изход към депо Подуяне. Там ни очакваше нашият инструктор Димитър Георгиев, който дойде да се осведоми как се е представила "новобранката" 007 на бързия влак... Естествено, той знаеше, че машината е в ръцете на уставна и грижовна бригада в мое и на колегата лица и не се притесняваше от някакви непредвидени ситуации. След като оформихме документите, от Дирекцията звъннаха по телефона, имало делегация от Сърбия и репортери от телевизията... Вечерта излъчиха репортаж за машината и влака, но ние, незнайните "войни" не бяхме дори споменати...

...След тежкия ден нямаше друго какво да се прави освен за добре свършената работа да се поседне и пийне по някое и друго. Инструкторът ни покани на гости у тях и направихме една хубава железничарска трапеза. Ракийка, салатка и приказка сладка... Разкази за различни неволи по време на повески и хубави моменти, така вечерта се проточи неусетно, а ние с колегата бяхме безкрайно щастливи, че голямата отговорност бе гласувана на нас в този отишъл си ден да караме бърз влак и то с машина, която няма и 1000 километра пропътувани в работа... Но когато си вършиш работата добре, винаги ще бъдеш почитан и уважаван, а доверието в теб ще гради името ти...

*Със специални пожелания към колегата Николай Пиргозлиев, с пожелание тази повеска един ден да бъде реалност за него! С искрени чувства: Твой приятел Марио Евстатиев!
64.19
Публикувай отговор

Обратно към “Да си поговорим за железници | Let's talk about railways”

Информация