Забравените......

[VESO]

Малко информация за другата изчезнала теснопътна отсечка - Пазарджик - Варвара.
През 1920г.,когато започва проучването и строителството на линията Саранбей(Септември)-Чепино(Велинград),жителите на Пазарджик виждат,че всички новостроящи се в съседство ж.п. линии,като Пловдив-Панагюрище,Пловдив-Пещера и Септември-Велинград отнемат области,за които Пазарджик столетия наред е пазарен и административен център.Общината и гражданите правят всичко възможно да издействат от правителството разрешение Пазарджик да се свърже при гара Варвара с ж.п.линията за Чепино.Тогавашният градоначалник смята,че без този участък градът ще се изолира,ще обеднее и западне.Всички пътн. и тов.превози ще се осъществяват чрез гара Саранбей(Септември),което може да причини големи неудобства и загуби на града.Тези съображения са взети предвид от правителството,което уважава искането на населението на Пазарджик и нарежда въз основа на Закона за разширение на железопътната мрежа от 1925г. да се построи отсечката Пзк-Вра,като за в бъдеще линията да носи названието Пазарджик-Неврокоп(Гоце Делчев) с клон Саранбей-Варвара.
Строителството на теснопътния участък започва през 1925г.,завършен и открит е в експлоатация на 27 октомври 1928г.,като се включва в новопостроената линия Саранбей-Варвара-Чепино.
Участъкът е построен с редовна и временна трудова повинност със средства от фонд "Постройка на нови ж.п.линии",събирани от заинтересованото население и с помощта на държавата,която се изразява главно в доставка на релсов материал и стрелки.
Отсечката Пазарджик-Варвара е дълга 16,703км,с минимален радиус на хоризонталните криви 75м и максимален наклон 15 промила.Преди спирането на пътническото движение по нея,се е обслужвала от локомотивите серии 75-00 и 77-00 за междурелсие 760мм на депо Септември.Веднъж пробно пътуване по маршрут Сп-Вра-Пзк направи и машината 76006-6 на депо Чб,като моментът е отразен тук. Днес,участъкът вече не съществува.

В приложението съм сканирал последното разписание в участъка от график 2001/2002-ра:
Пазарджик - Варвара;
Варвара - Пазарджик.

Снимки от тази линия:
заминаването на влака от теснопътна гара Септември:


пред табелата на вагона:


пристигането на влакa на гара Пазарджик при едно мое пътуване по линията на 5-ти декември 1998-ма:


пак същия влак , само че заснет през април 1998-ма:


Информация и снимки на съвременното състояние на линията Пазарджик - Варвара към дата 25-ти април 2007-ма , съм пуснал в един пътепис "По пътя на изчезналата теснолинейка".Линкът към него е ТОЗИ.

[VESO]

От темата отсъства отсечката Нова Загора - Симеоновград , ето малко инфо и за нея.

След предаването в експлоатация на ж.п. линията Цариград - Белово , е решено да се построи ж.п. линия от Търново Сеймен (Симеоновград) през Н. Загора , която да отива в Ямбол , като целта е да се свърже участъкът Одрин - Шумен с линията Русе - Варна.Това се възприемата като успех за английската политика за завладяване пазарите на Османската империя и в частност страхът от руските интереси на Балканите.
Строителството на линията започва през 1873 г. , а отделни участъци са готови още на сл.г. С ускорени темпове и усилено финансиране от страна на Османската империя и с помощта на френски и английски заеми , на 22-ри януари 1875г . линията влиза в редовна експлоатация и се предава на Компанията на Източните железници.
Железопътната линия Симеоновград (старо име Марица) - Н. Загора е построена с дължина 61.002 км , минимален радиус на хоризонталните криви 300 м и максимален наклон 25 промила.Положени са релси тип СО 34 kg/m с дължина 6.54 m, като в периода 1958 - 1959 г. поради нарастване на товарооборота и основното натоварване във връзка с разработването на енергийния комплекс ТЕЦ "Марица - изток" , линията е подновена с релси тип Р 49 с дължина 25m на струнобетонни траверси.Участъкът до спирането на пътническото движение по него през 2002 г. се е обслужвал от композиции , теглени от магистралните 06-00-ци и (по - често) 07-00-ци.Тази снимка на 8-ми декември 2001 г съм я правил на Н. Загора и от нея се вижда някогашният състав за Симеоновград , включващ фургон и 3 второкласни вагона от серия 17 , като в зимния период на годината , начело закачаха отоплител.


В приложението давам сканирано последното разписание на пътническите влакове в участъка от периода 2001 / 2002 г:

Нова Загора - Симеоновград
Симеоновград - Нова загора
Разписанието е доста интересно , понеже влаковете са тръгвали едновременно от двете гари и са се разминавали по път.

Снимки , на които попаднах в Интернет:
атракционен влак 8591 на гара Симеоновград потегля към Н. Загора;
същият влак на гара Гълъбово;
на гара Любеново;
на Н. Загора;
гара Раднево.

Ще бъде интересно , ако някой разполага с карта на индустриалните клонове на ТЕЦ-а , които се намират по линията и да пусне тук.

[SoAlien]

Не знам, ама като гледам тези разписания на Нова Загора-Симеоновград, мисля, че след пускането на Пловдив-Свиленград - няма да е зле да се експериментира със директни вагони от Раднево през Гълъбово и Симеоновград, които да се прикачат от там на някой УБВ или БВ....Мисля, че определено това ще бъде най-бързият вариант за транспорт между Раднево/Гълъбово и Пловдив.

Аналогично може да се пуснат и директни вагони за Харманли и Свиленград ...

[VESO]

След като затворят Димитровград- Симеоновград за ремонт , международните влакове ще минават през този участък.

[SoAlien]

Е, да, ама аз говоря за периода след това....Наистина, ако сметнем времената с евентуално 160 км/ч от Симеоновград до Пловдив и съберем с тези времена Раднево/Гълъбово-Симеоновград - доста бърз транспорт за Пловдив, а и София..(и Димитровград съответно).

Същото се отнася и за Харманли, Любимец и Свиленград..Но айде те да речем няма да генерират кой знае какъв поток...ама от Гълъбово и Раднево за Пловдив (а и Димитровград и София в крайна сметка) има потенциал според мен ...

[VESO]

Инфо за отсечката Вл. Павлов - Поморие , смятам за логично и тя да намери място тук.

Бургаската община през 1922 г. отправя писмо до Главната дирекция на железниците и пристанищата , с което моли да се предвиди построяване на ж.п. линия от Бургас до Поморие , поради нарастналия трафик между двата града.Превозът по това време е извършван доста друдно по съществуващото трасе с каруци.Само месец по - късно , техническата комисия при Дирекцията разглежда предложението и приема свързването на двата града да стане със 760 мм ж.п. линия.

От направените проучвания се оказва , че може да се осъществи най - лесно и бързо , като се използват индустриалните линии с междурелсие 600 мм на минното дружество "Черно море" между пристанище Бургас и солници "Гларус". При това положение остава да се построи нова линия само от 12 км , без големи землени работи и съоръжения. С постановление на МС от 3-ти май 1923 г. се одобрява строителството на 760 мм ж.п. линия , а за да се ускори свързването на Поморие с Бургас , се разрешава временно полагане на 600 мм релсов път , използван от съществуващите вече индустриални ж.п. линии.В края на 1923 г. започват подготвителните работи за построяването на таква линия , но с елементи за широчина на пътя 760 мм.На 13-ти декември 1925 г. тя е завършена и предадена в редовна експлоатация.Веднага се появяват и първите проблеми - поради нерентабилността и малката превозна способност , министърът на железниците , пощите и телеграфите внася в НС законопроект връзката Бургас - Поморие да се преустрои в нормална , като това е одобрено с Указ 3 / 22.09.1928г.
Строителството на нормалната ж.п. линия започва през 1930 г. , но поради липса на средства е преустановено.Решение за довършването му е взето с постановление на МС едва от 1-ви декември 1937г. , а строителните работи са завършени на 25-ти юни 1939 г. , като по технически съображения за начална гара е избрана не Бургас , а близката Вл. Павлов.Тази дата е и рожденна за линията.Участъкът е построен с дължина 25.339 км , с минимален радиус на хоризонталните криви 250 м и максимален наклон 18.3 промила.

Един интересен факт за тази линия - отклонението е построено със средства от основния ж.п. данък в размер на 30 лв. за всеки жител от мъжки пол на възраст 21-55 години , със средства от допълнителен ж.п. данък , вземани от ДОД и със заем , сключен от Българската земеделска и кооперативна банка. Използвана е временна трудова повинност , отбивана в натура , или изплащана в пари по 90 лв на лице от мъжки пол на възраст 20-50 години от населените места , намиращи се на разстояние до 10 км от двете страни на линията.

В приложението , което давам , за съжаление не разполагам с разписанието на пътническите влакове , но в скоро време и това ще стане.Ето как схематично изглежда на картата отклонението за Поморие:


Изглед към гарата - съвременно състояние:

[Labros]

До преди няколко години на коловозите имаше доста изоставени цистерни. Като съдя по втората снимка, вагоните ги няма.

[42-55]

B Поморие вече и релсите са извадени, така че вагони със сигурност няма.

[Labros]

През 2007 г. бяха пуснали обява, че НКЖИ продава гарата и земята под нея. Но нямам информация дали някой е закупил Пмр.

[07]

Купена е, но незнам от кого и какво смята да прави там......