Една "прославска" импресия от 13-ти септември.
Вечерта в Прослав е приятна и хладна. Усилващият се постепенно вятър докара дъждоносни облаци , които за броени минути изсипаха съдържанието си.Когато облаците преминаха , бледата луна се показа и озари с неповторим блясък мократа земя , като отражението в локвите по улиците изглеждаше невероятно.
При такива условия , двама представители на форум "Локомотиви" излязоха от едно скромно и китно заведение , въоръжени с фотоапарат и най - вече с търпение , като се молеха поне в близкия половин час небето да бъде ясно.
Пътечката към спирката бе в локви , с Наско заобикаляхме редица естествени препятствия , за да се доберем до прелеза , по който някога са минавали коли , сега само пешеходци и велосипеди.Малко снимки от това място:
страна София;
страна Пловдив - снимка 1;
страна Пловдив - снимка 2;
Тишината бе нарушена от далечна свирка откъм Ткл и ние се заслушахме.В началото не се виждаше нищо , след това в далечината се показаха фарове , които бързо се приближаваха.Едно дребно улично куче притича по прелеза и се скри в близките храсти.
Шумът става все по - силен , фаровете съвсем ясно осветиха мокрите релси и луната се огледа в гладката им повърхност.Още няколко минути и 10115
закова на спирката.От DESIRO-то слязоха няколко души и тихомълком техните неясни силуети потънаха в тъмнината.Няколко сенки се мернаха край близките дървета и бързо се отдалечиха.
Звукът от затварящите се врати ознаменува потеглянето на 31-00-цата и докато премина край нас и направих
една фотография.
Шумът от влака заглъхна и отново двамата с Наско стоим на прелеза.Кучето , което се бе скрило в храстите плахо подаде своята глава и след като фаровете на насрещно движещо се такси го осветиха , пак се скри в шубрака.Ние решихме да изчакаме 18212 и затова избрах едно място , от което да имам видимост.
Поглед към линиите и
светлинна феерия с близките лампи.
В този времеви промеждутък , с Bdz_bg решихме да си направим снимки:
http://www.foto.bg/data/4993/medium/P9130061.JPG
http://www.foto.bg/data/4993/medium/P9130060.JPG
Внезапно повечето от уличните лампи изгаснаха.Тъмнината обзела района на прелеза и спирката създаде едно тягостно настроение.Светкавици раздираха небето и стълбовете на контактната мрежа тъмнееха зловещо.Единствено зелената светлина на светофора поддържаше усещането за цялост и психическо равновесие в това дъждовно време.
В далечината се чу пронизителен звук и се
появиха светлини - без съмнение последният ПВ за Пещера влизаше в района на спирката.Само за няколко минути 07123-3 с три вагона затрополи по линията и премина покрай мен.Свалих апарата и успях да разгледам композицията - в 3-те 47-ци имаше не повече от 30 души , което е изненадващо за този влак. Наско ми напомни , че все пак днес е почивен ден и такава населеност не бива да ни учудва.А когато влакът се установи на спирката , направих тази
снимка.
От композицията слязоха двама души , които , както и при предишния случай се стопиха в тъмнината и техните сенки се изгубиха между дърветата.Кучето в близките храси излезе и тръгна по една камениста пътечка , а бледата луна отново се скри в облаци.Светкавиците в небето започнаха да стават все по - чести и аз приканих Наско да си ходим.
От мен е това , надявам се "прославската" импресия да се хареса на форума.
