Сега пък аз ще продължа темата с едно мое комбинирано пътуване на 18 октомври. От Варна до Белослав и от Белослав до Шумен. В слънчевия следобед на четвъртъка, с мои приятели решихме да се поразходим до Белослав, като след това те щяха да поемат обратно към Варна, а аз с "плевенския" към Шумен.
Разходката започна с ПВ 20164 от Варна за Шумен, потеглящ от морската столица в 14:00 ч. Начело на композицията бе
локомотив 44.138.6, а вагоните бяха
4 на брой (както почти винаги де) - 2 купейни и 2 салонни. Междувременно заснех и
композицитя на БВ 2654 от Варна за Плевен, която току що бе "паркирана" на 1-и коловоз от маневрения дизелов локомотив 55 серия.
Качвайки се на нашия влак, aз логично се насочих към купейните вагони, за да мога да правя снимки много по-лесно, но.....уви почти всички места бяха заети, като и в двата купейни вагона преобладаваше ромския контингент от пътници..

А да не говорим за втория салонен вагон - там пък се разнасяшеше ужасна смрад от риба, пот и всякакви нечистоти....

Т.е. отново се доказа тезата, ми че там където е превозната бригада в ПВ-е, там е малко или много най-цивилизованата и спокойна част от влака - не случайно, когато съм сам в "пътниците" за Шумен, винаги пътувам там! Така беше и в този ден!

Както и да е, в последния вагон от композицията (купеен) успяхме да намерим едно поупразно купе, което и изглеждаше по-лицеприятно...

Време беше да кажем ЧАО на гара Варна - часът удари 14:00 ч. От прозореца направих една
хубава слънчева снимка на часовниковата кула и влакът пое по 3-и коловоз и излезе от гара Варна.
Предвидливо седнах в купето от дясната страна и направих снимки първо на
спирка Варна (*за тези, които не знаят, спирка Варна е старата гара на Варна и се намира в непосредтсвена близост до циганския квартал в морската столица "Максуда") и
гара Тополи. Малко по-късно дойде и гара Езерово, при която се намира реално ТЕЦ-Варна -
изглед към гаровия район и
снимка на една част от промишления комплекс на ТЕЦ-а. Оттук нататък най-ярко се откроява "пъстро-сивата" палитра от железопътна и корабна инфраструктура. Олицетворение на това е и
спирка Моряк. След нея направих една хубава снимка на влака в крива в
междугарието Моряк - Страшмирово, където той красиво се носи по продължението на Варненското езеро. Ред бе на една спирка, която спокойно влиза в графата "абстрактно понятие за ЖП приемно здание" и която неслучайно много хора оприличават на "клозет":oops:, а именно -
спирка Страшимирово. За да дойде в крайна сметка целта на нашата разходка - Белослав,
на чиято гара също цареше абсолютно следобедно спокойствие. Но само 2 минути след като слязохме от пътническия влак, на 3-и коловоз се зададе с близо 40 мин. закъснение
УБВ "Златни пясъци" начело с локомотив 45.204.5. След този влак нашата компания се отправи на разходка в град Белослав, като първо естетсвено рябваше да преминем на отсрещния бряг с местния
ферибот................
........но ето че разходката ни, съпроводена от едно приятно следобедно хапване и кафенце трябваше да превърши, тъй като аз трябваше да "гоня" бързия влак, познат сред железничарските среди като "Пламен Гетов" (БВ 2654 - Варна - Плевен)

, а моите приятели логично щяха да изчакат 20 мин. по-късно БВ 2611 от София до Варна. С цената на малко повече умора и тичане (заради това, че не предвидих кога е по-ранния курс на ферибота...

) успях да стигна на време на касата на гарата и да си взема билет за влак, пристигащ по разписание в 17:25. Точно 6 минути след като си купих билет, на първи коловоз, точно навреме,
влезе влакът, теглен в този ден от
горнооряховската 45.204.5 т.е. локомотивът, който малко по-рано през деня премина през Белослав с УБВ 2601. Влязох в първия вагон след локомотива и се настаних в едно от купетата, които типично за делничен ден бяха почти празни (поне от Варна до Шумен). След Белослав слънчевите лъчи започваха постепенно да губят своята сила, но затова пък пейзажът по 2-а линия в промишлената част придобиваше един
по-топъл нюанс. Дори и "долината на смъртта"

при Повеляново (Солвей Соди) някак си получи един привлекателен индустриално-художествен
отенък, но комините от заводите
"неумолимо" продължаваха да пушат.... 
. Слънцето започна да залязва малко по малко, а аз, уморен от изминалия ден и унесен от успокояващия ритъм на "железните колела", неусетно затворих очи и заспах....

..., за да се събудя като по часовник малко след Провадия. Всъщност ние вече бяхме напуснали района на спирка Венчан, когато, сънлив, аз се показах на прозореца и видях, че в далечината се задава цепещият страхотно закъснение БВ 2611. Успях да снимам
разминаването му с нашия влак. След спирка Равна пък направих
една хубава природна снимка, показваща чара и на Провадийския район. Малко по-късно, когато преминавахме транзитно през гара Невша, ясно си личеше, че там
упорито продължават ремонтните дейности по релсовия път. Последва 13-минутното препускане през полето и влакът пристигна на гара Каспичан, където традиционно може да се види чакаща (-и) товарна композиция -
така бе и в случая. И от тук нататък нямаше нищо интересно, освен, че влакът (за щастие) вече не спираше извънредно на
гара Мътница за получаване на образец или изчакване на БВ 3661 (заради ремонтните дейности и в този участък по 2-а линия - временно демонтиран релсов път 1 при гарата), а само минаваше транзитно с 25 км./ч. В крайна сметка, влакът пристигна на гара Шумен с 10 мин. закъснение, което, без никой да подозира,в последствие се превърна в елемент от
временното коригирано разписание на БВ 2654, който трябва да изчаква последният ПВ от Шумен за Варна (в междугарието Невша - Каспичан влаковете явно редуват движение по път 1 и път 2) на гара Провадия (*БДЖ вече явно почти из цяла железопътна България смесиха понятията за коригирано и твърдо разписание на влаковете...

Така в крайна сметка завърши едно мое пътуване от Варна през Белослав до Шумен.
