145 години ЖП линия Русе - Варна
Публикувано на: Пон Ное 07, 2011 11:07 am
На 7 ноември 2011 се навършват 145 години от построяването на първата железопътна линия на територията на България между Русе и Варна. На 7 ноември 1866 г. тогавашния валия на Туна вилает, Мидхат паша пътува от Русе до Варна без прехвърляне и обявава линията за открита.
http://photo-zona.net/index.php?APP_ACT ... _ID=109941
Из книгата на инж. Димитър Деянов "ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА В БЪЛГАРИЯ 1866 - 1975", стр. 11:
Начало на железопътните съобщения в България
Не може да се каже, че българският народ е бил някога галеник на съдбата. Напротив, борбите за оцеляване и утвърждаване са главен елемент в нашата история, изпълнена с извисявания, но и с падения. Пораженията върху оформянето и съзряването на българите като европейски народ, нанесени от последното петвековно робство обаче, надминават всичко, те са най-страшните. Защото през епохата, обхващаща втората половина на ХVІІІ и първата половина на ХІХ век, когато свободно развиващите се европейски народи тласнаха науката и техниката с невиждани темпове, направиха най-големите открития, дадоха най-големите изобретения и в края на краищата осъществиха световната научно-техническа революция, когато украсиха градовете си с възхитителни архитектурни шедьоври и великолепни паметници, създадоха най-великите художестевни и музикални произведения, когато култивираха в човека най-съвършени и благородни добродетели и пр., за българите времето беше спряло.
Има ли по-колосална вреда от оная, да лишиш един народ от възможността да разгърне свободно творческите си сили и предприемчивост, енергия и изобретателност, за изграждането на една истинска европейска държава, ведно с останалите свободни народи, тъкмо по времето на описания тотален подем в Европа?
За съжаление, пропуснато е златно време, което не е оползотворено. Това време е загубено безвъзвратно. То принадлежи на историята, но безпорно дава своето негативно отражение върху народопсихологията и изобщо върху качествата на нашия народ.
Съдбата е отредила началото на железопътните съобщения в България да бъде поставено преди създаването на третата българска държава, към края на едно робство, в което най-печалното е, че българите са поставени в състояние на подчиненост от поробител, стоящ далеч по-назад от тях според общочовешките ценности на цивилизацията. В този смисъл бедите, нанесени от турците върху цялостното развитие на нашия народ са неизмеримо по-тежки, ако се сравнят с други случаи от историята, когато владетелят във всяко отношение е издигнат и по-напреднал от поробените.
http://photo-zona.net/index.php?APP_ACT ... _ID=109941
Из книгата на инж. Димитър Деянов "ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА В БЪЛГАРИЯ 1866 - 1975", стр. 11:
Начало на железопътните съобщения в България
Не може да се каже, че българският народ е бил някога галеник на съдбата. Напротив, борбите за оцеляване и утвърждаване са главен елемент в нашата история, изпълнена с извисявания, но и с падения. Пораженията върху оформянето и съзряването на българите като европейски народ, нанесени от последното петвековно робство обаче, надминават всичко, те са най-страшните. Защото през епохата, обхващаща втората половина на ХVІІІ и първата половина на ХІХ век, когато свободно развиващите се европейски народи тласнаха науката и техниката с невиждани темпове, направиха най-големите открития, дадоха най-големите изобретения и в края на краищата осъществиха световната научно-техническа революция, когато украсиха градовете си с възхитителни архитектурни шедьоври и великолепни паметници, създадоха най-великите художестевни и музикални произведения, когато култивираха в човека най-съвършени и благородни добродетели и пр., за българите времето беше спряло.
Има ли по-колосална вреда от оная, да лишиш един народ от възможността да разгърне свободно творческите си сили и предприемчивост, енергия и изобретателност, за изграждането на една истинска европейска държава, ведно с останалите свободни народи, тъкмо по времето на описания тотален подем в Европа?
За съжаление, пропуснато е златно време, което не е оползотворено. Това време е загубено безвъзвратно. То принадлежи на историята, но безпорно дава своето негативно отражение върху народопсихологията и изобщо върху качествата на нашия народ.
Съдбата е отредила началото на железопътните съобщения в България да бъде поставено преди създаването на третата българска държава, към края на едно робство, в което най-печалното е, че българите са поставени в състояние на подчиненост от поробител, стоящ далеч по-назад от тях според общочовешките ценности на цивилизацията. В този смисъл бедите, нанесени от турците върху цялостното развитие на нашия народ са неизмеримо по-тежки, ако се сравнят с други случаи от историята, когато владетелят във всяко отношение е издигнат и по-напреднал от поробените.