Дизелови локомотиви серия 55
Публикувано на: Вто Дек 19, 2006 4:31 pm
Списание Железопътен транспорт брой 1/2000година
30 години локомотиви серия 55 в БДЖ
Инж. Димитър ДЕЯНОВ
Към 1966-1967 г., когато първите магистрални дизелови и електрически локомотиви успешно поемат и продължават да обхващат обслужването на все по-голяма част от влаковото движение, а първите маневрени дизелови локомотиви (серия 51 и 52) постъпват на работа в маневрените райони, започва да се чувства необходимостта от машини с по-универсални възможности, които да са подходящи както за по-леки пътнически и товарни влакове, така и за тежка маневрена дейност.
Проучени са старателно пет различни по конструкция дизелови локомотиви с мощност между 700 и 1350 PS. Тогавашната дирекция Локомотивно стопанство на БДЖ се спира на произвежданите за CFR от заводите 23 AUGUST (понастоящем FAUR) - Букурещ, дизел-хидравлични машини (заводско означение LDH - 125) с мощност 1250 PS, колоосна формула B’-B’, които получават серия 55 в БДЖ. Те са изработени по лиценз на швейцарската фирма Sulzer, който включва в конструкцията им и много лицензни машини от други фирми [1]. Договорът за първите 15 локомотива на БДЖ е сключен в края на 1968 г., а основната работа по доставката е извършена през 1969 г. Функционалните и ходовите изпитвания започват от ноември същата година. Всички проби са извършени в участъка Букурещ (гара Титан) - Олтеница (на р. Дунав). От 15 декември 1969 г. до края на годината за България са изпратени локомотивите от 55-о1 до 55-о5, през януари 1970 г. - други три машини (55-о6, 55-о8 до 55-10) и от 7 до 18 февруари 1970 г. - останалите 7.
Първите 15 локомотива са зачислени в Локомотивно депо София, но още до края на 1970 г. няколко от тях са изпратени във филиала му в Перник, за да заместят парните локомотиви серия 45 в гарa Перник-разпределителна.
оставката на локомотиви серия 55 продължава през 1971 г., като едновременно с тези за БДЖ (15 броя) са закупени и първите 4 броя за промишлени предприятия: за химическия комбинат в Димитровград 55-16, 55-17 и 55-18 и за циментовия комбинат "Вулкан" в същия град 55-30. Пет от локомотивите за БДЖ (55-19 до 55-23) са зачислени на депо Варна, един (55-24) - на депо Бургас, един (55-25) - на депо Пловдив два (55-26 и 55-27) - на депо Димитровград и шест (55-28, 55-29 и 55-31 до 55-34) - на депо София. Машините, предназначени за промишлени предприятия, се различават от тези за БДЖ по това, че в тях няма котел (парен генератор) за отопление на влак. Вместо него и на мястото на резервоара за вода е поставен баласт и е монтирано устройство за предварително подгряване на водата в охладителната система.
През 1972 г. са доставяни предимно локомотиви за промишлеността и само 5 броя за БДЖ. От тях 2 машини (55-46 и 55-47) са зачислени в депо Пловдив, а останалите (55-48 до 55-50) - в депо София.
През 1973 г. е внесена най-голямата партида за БДЖ - 32 локомотива, и само една машина (55-70) за промишлеността. От тази доставка 15 броя (55-51 до 55-59 и 55-71 до 55-76) попълват парка на депо София, три (55-60 до 55-62) - на депо Бургас, два (55-63 до 55-64) - на депо Пловдив и 12 броя (55-65 до 55-69 и 55-77 до 55-83) - на депо Варна.
По-нататък доставките за БДЖ и промишлеността продължават, като от 1974 до 1979 г. се поръчват ежегодно различни по брой партиди. Едновременно с това се извършва и презачисляване (преразпределяне) на намиращите се вече в работа машини между различни депа, така че те започват да се срещат във все повече райони на железопътната мрежа.
През февруари 1980 г. пристига последната машина серия 55 за БДЖ (55-212). Зачислена е в парка на депо Бургас и с нея доставените за нашите държавни железници локомотиви от тази серия достигат 160 единици. Те са разпределени в 10 основни депа, практически по цялата железопътна мрежа на страната. Набавянето на тази серия за различни промишлени и минни предприятия обаче продължава с известни прекъсвания и към 1992 г., когато доставките ставаха все още централизирано (със заверка от БДЖ). Общият брой на локомотивите от серия 55 в България достигна 263 единици, като последната машина е получена през юни 1992 г. След 1992 г. вносът на локомотиви за нуждите на предприятия и фирми, външни на железниците, не се контролират от БДЖ.
Експлоатационната работа на серия 55 в БДЖ обхваща целия диапазон от дейности, които се извършват от локомотивите на всяка железопътна администрация. Те са универсални машини и могат да обслужват в рамките на своите тракционни възможности както влакове (бързи, пътнически, товарни, служебни, работни и пр.), така и всички видове маневрена дейност. Това се дължи на наличието в конструкцията им на ходообръщателно-режимен редуктор с два режима - влаков, за скорости до 100 km/h, и маневрен, за скорости до 60 km/h; на модерна спирачна система и парен генератор за отопление на пътнически състави. Например от 1971 до 1976 г. зачислените в депо Пловдив дизелови локомотиви серия 55 обслужват експреса "Тракия" в участъка Пловдив-Момчил-град-Пловдив. От 1971 г. предадените на депо Варна машини от същата серия возят някои бързи и редица пътнически влакове в Североизточна България. С увеличаване на броя им една част от тях заменят старите парни локомотиви в тежките изтеглителни и предавателни маневри по разпределителните гари, други поемат обслужването на цели участъци и клонове на железопътната мрежа. Любопитно е да се отбележи например, че гара Варна-фериботна се обслужва само с локомотиви серия 55 и на четири от тях са монтирани колооси за междурелсие 1520 mm. Когато такава машина се изпраща за ремонт в завод или депо, тя бива спускана върху талиги за междурелсие 1435 mm, а широколинейните (подлежащи за ремонт) вози със себе си дотам и обратно натоварени на вагон.
Преди да приключи окончателно доставката на тази серия за БДЖ, локомотив 55-23 на депо Варна, който е работил по-малко от две години, е бракуван след катастрофа през нощта на 9/10 декември 1972 г., когато обслужва бързия влак № 28А и близо до спирка Венчан се удря челно в товарна композиция, возена от локомотив 06-49 (също бракуван). До края на 1979 г., когато се навършват първите 10 години след началото на експлоатацията им, той е единствената бракувана машина от тази серия в БДЖ. През следващите 10 години до края на 1989 г. локомотивите се използват пълноценно, с изключение на 55-159 от депо Димитровград. Той е бракуван на 25 септември 1986 г. след удар и възникнал пожар с друг локомотив от "Марбас" - Димитровград. През третото десетилетие от експлоатацията на машините от серия 55 (до края на 1999 г.) са бракувани 25 единици или общо за 30 години от началото на доставката им - 27 броя (19 поради общо износване, 6 след удари и катастрофи и 2 след опожаряване). Ако се има предвид, че в края на 1999 г. средната продължителност на използване на локомотивите от цялата серия е 24 години, а нормираният амортизационен срок в БДЖ е 25 години, то наличието на 83 % от доставените локомотиви в серията е много добър атестат за машините като цяло, особено при недотам качествения ремонт и поддържането им в нашите депа и заводи.
Локомотивите от серия 55 са най-масово разпространените дизелови машини в парка на БДЖ както по броя на първоначално набавените единици, така и по намиращите се в експлоатация понастоящем. Поради напредналия им експлоатационен живот е целесъобразно да се помисли за модернизация на известна част от тях, което ще осигури още продължителното им използване. Такава вече се прави в Румъния.
През септември 1996 г. CFR и френската фирма ALSTOM сключиха договор за модернизация на 4 локомотива, която ще се извършва в заводите FAUR - Букурещ. Тя включва: нов дизелов двигател Caterpillar - тип 12V396TC14-932MTU с мощност 1100 kW (1500 PS) при 1800 U/min; нова хидропредавка Voith - тип L4r4zU2; електрически агрегат за отопление на влака (вместо парен генератор) и всички свързани с тези основни машини изменения в конструкцията и системите на локомотива. Тук поместваме за информация един чертеж на модернизираната машина LDH 1.250 (на базата на румънския локомотив LDH 125, серия 55 в БДЖ).
Модернизацията осигурява:
- значително намаляване на разхода на гориво и масла спрямо досегашните;
- значително намаляване на вредните газови емисии и свеждането им в рамките на действащите стандарти за страните от Европейския съюз, което ще бъде задължително изискване по-нататък;
- дизелмоторът и хидропредавката осигуряват на практика още един експлоатационен живот на този универсален локомотив, при това с подобрени мощностни и теглителни характеристики.
В началото на 1999 г. и четирите модернизирани локомотива са предадени за експлоатация на румънските железници. Те ще обслужват група бързи и пътнически влакове по неелектрифицираните участъци Клуж - Орадеа и Брашов - Сибиу. По-нататък модернизацията на локомотиви LDH 125 за нуждите на CFR ще продължи.
Ще бъде стопански много изгодно, ако известна част от нашите дизелови локомотиви серия 55 бъдат модернизирани по този начин, с което ще се продължи използването им в БДЖ.
ЛИТЕРАТУРА
1. Деянов, Д, А. Борисова, Г. Стайков. Тракционният подвижен състав на БДЖ. Том II, с. 221, Техника, 1978.
30 години локомотиви серия 55 в БДЖ
Инж. Димитър ДЕЯНОВ
Към 1966-1967 г., когато първите магистрални дизелови и електрически локомотиви успешно поемат и продължават да обхващат обслужването на все по-голяма част от влаковото движение, а първите маневрени дизелови локомотиви (серия 51 и 52) постъпват на работа в маневрените райони, започва да се чувства необходимостта от машини с по-универсални възможности, които да са подходящи както за по-леки пътнически и товарни влакове, така и за тежка маневрена дейност.
Проучени са старателно пет различни по конструкция дизелови локомотиви с мощност между 700 и 1350 PS. Тогавашната дирекция Локомотивно стопанство на БДЖ се спира на произвежданите за CFR от заводите 23 AUGUST (понастоящем FAUR) - Букурещ, дизел-хидравлични машини (заводско означение LDH - 125) с мощност 1250 PS, колоосна формула B’-B’, които получават серия 55 в БДЖ. Те са изработени по лиценз на швейцарската фирма Sulzer, който включва в конструкцията им и много лицензни машини от други фирми [1]. Договорът за първите 15 локомотива на БДЖ е сключен в края на 1968 г., а основната работа по доставката е извършена през 1969 г. Функционалните и ходовите изпитвания започват от ноември същата година. Всички проби са извършени в участъка Букурещ (гара Титан) - Олтеница (на р. Дунав). От 15 декември 1969 г. до края на годината за България са изпратени локомотивите от 55-о1 до 55-о5, през януари 1970 г. - други три машини (55-о6, 55-о8 до 55-10) и от 7 до 18 февруари 1970 г. - останалите 7.
Първите 15 локомотива са зачислени в Локомотивно депо София, но още до края на 1970 г. няколко от тях са изпратени във филиала му в Перник, за да заместят парните локомотиви серия 45 в гарa Перник-разпределителна.
оставката на локомотиви серия 55 продължава през 1971 г., като едновременно с тези за БДЖ (15 броя) са закупени и първите 4 броя за промишлени предприятия: за химическия комбинат в Димитровград 55-16, 55-17 и 55-18 и за циментовия комбинат "Вулкан" в същия град 55-30. Пет от локомотивите за БДЖ (55-19 до 55-23) са зачислени на депо Варна, един (55-24) - на депо Бургас, един (55-25) - на депо Пловдив два (55-26 и 55-27) - на депо Димитровград и шест (55-28, 55-29 и 55-31 до 55-34) - на депо София. Машините, предназначени за промишлени предприятия, се различават от тези за БДЖ по това, че в тях няма котел (парен генератор) за отопление на влак. Вместо него и на мястото на резервоара за вода е поставен баласт и е монтирано устройство за предварително подгряване на водата в охладителната система.
През 1972 г. са доставяни предимно локомотиви за промишлеността и само 5 броя за БДЖ. От тях 2 машини (55-46 и 55-47) са зачислени в депо Пловдив, а останалите (55-48 до 55-50) - в депо София.
През 1973 г. е внесена най-голямата партида за БДЖ - 32 локомотива, и само една машина (55-70) за промишлеността. От тази доставка 15 броя (55-51 до 55-59 и 55-71 до 55-76) попълват парка на депо София, три (55-60 до 55-62) - на депо Бургас, два (55-63 до 55-64) - на депо Пловдив и 12 броя (55-65 до 55-69 и 55-77 до 55-83) - на депо Варна.
По-нататък доставките за БДЖ и промишлеността продължават, като от 1974 до 1979 г. се поръчват ежегодно различни по брой партиди. Едновременно с това се извършва и презачисляване (преразпределяне) на намиращите се вече в работа машини между различни депа, така че те започват да се срещат във все повече райони на железопътната мрежа.
През февруари 1980 г. пристига последната машина серия 55 за БДЖ (55-212). Зачислена е в парка на депо Бургас и с нея доставените за нашите държавни железници локомотиви от тази серия достигат 160 единици. Те са разпределени в 10 основни депа, практически по цялата железопътна мрежа на страната. Набавянето на тази серия за различни промишлени и минни предприятия обаче продължава с известни прекъсвания и към 1992 г., когато доставките ставаха все още централизирано (със заверка от БДЖ). Общият брой на локомотивите от серия 55 в България достигна 263 единици, като последната машина е получена през юни 1992 г. След 1992 г. вносът на локомотиви за нуждите на предприятия и фирми, външни на железниците, не се контролират от БДЖ.
Експлоатационната работа на серия 55 в БДЖ обхваща целия диапазон от дейности, които се извършват от локомотивите на всяка железопътна администрация. Те са универсални машини и могат да обслужват в рамките на своите тракционни възможности както влакове (бързи, пътнически, товарни, служебни, работни и пр.), така и всички видове маневрена дейност. Това се дължи на наличието в конструкцията им на ходообръщателно-режимен редуктор с два режима - влаков, за скорости до 100 km/h, и маневрен, за скорости до 60 km/h; на модерна спирачна система и парен генератор за отопление на пътнически състави. Например от 1971 до 1976 г. зачислените в депо Пловдив дизелови локомотиви серия 55 обслужват експреса "Тракия" в участъка Пловдив-Момчил-град-Пловдив. От 1971 г. предадените на депо Варна машини от същата серия возят някои бързи и редица пътнически влакове в Североизточна България. С увеличаване на броя им една част от тях заменят старите парни локомотиви в тежките изтеглителни и предавателни маневри по разпределителните гари, други поемат обслужването на цели участъци и клонове на железопътната мрежа. Любопитно е да се отбележи например, че гара Варна-фериботна се обслужва само с локомотиви серия 55 и на четири от тях са монтирани колооси за междурелсие 1520 mm. Когато такава машина се изпраща за ремонт в завод или депо, тя бива спускана върху талиги за междурелсие 1435 mm, а широколинейните (подлежащи за ремонт) вози със себе си дотам и обратно натоварени на вагон.
Преди да приключи окончателно доставката на тази серия за БДЖ, локомотив 55-23 на депо Варна, който е работил по-малко от две години, е бракуван след катастрофа през нощта на 9/10 декември 1972 г., когато обслужва бързия влак № 28А и близо до спирка Венчан се удря челно в товарна композиция, возена от локомотив 06-49 (също бракуван). До края на 1979 г., когато се навършват първите 10 години след началото на експлоатацията им, той е единствената бракувана машина от тази серия в БДЖ. През следващите 10 години до края на 1989 г. локомотивите се използват пълноценно, с изключение на 55-159 от депо Димитровград. Той е бракуван на 25 септември 1986 г. след удар и възникнал пожар с друг локомотив от "Марбас" - Димитровград. През третото десетилетие от експлоатацията на машините от серия 55 (до края на 1999 г.) са бракувани 25 единици или общо за 30 години от началото на доставката им - 27 броя (19 поради общо износване, 6 след удари и катастрофи и 2 след опожаряване). Ако се има предвид, че в края на 1999 г. средната продължителност на използване на локомотивите от цялата серия е 24 години, а нормираният амортизационен срок в БДЖ е 25 години, то наличието на 83 % от доставените локомотиви в серията е много добър атестат за машините като цяло, особено при недотам качествения ремонт и поддържането им в нашите депа и заводи.
Локомотивите от серия 55 са най-масово разпространените дизелови машини в парка на БДЖ както по броя на първоначално набавените единици, така и по намиращите се в експлоатация понастоящем. Поради напредналия им експлоатационен живот е целесъобразно да се помисли за модернизация на известна част от тях, което ще осигури още продължителното им използване. Такава вече се прави в Румъния.
През септември 1996 г. CFR и френската фирма ALSTOM сключиха договор за модернизация на 4 локомотива, която ще се извършва в заводите FAUR - Букурещ. Тя включва: нов дизелов двигател Caterpillar - тип 12V396TC14-932MTU с мощност 1100 kW (1500 PS) при 1800 U/min; нова хидропредавка Voith - тип L4r4zU2; електрически агрегат за отопление на влака (вместо парен генератор) и всички свързани с тези основни машини изменения в конструкцията и системите на локомотива. Тук поместваме за информация един чертеж на модернизираната машина LDH 1.250 (на базата на румънския локомотив LDH 125, серия 55 в БДЖ).
Модернизацията осигурява:
- значително намаляване на разхода на гориво и масла спрямо досегашните;
- значително намаляване на вредните газови емисии и свеждането им в рамките на действащите стандарти за страните от Европейския съюз, което ще бъде задължително изискване по-нататък;
- дизелмоторът и хидропредавката осигуряват на практика още един експлоатационен живот на този универсален локомотив, при това с подобрени мощностни и теглителни характеристики.
В началото на 1999 г. и четирите модернизирани локомотива са предадени за експлоатация на румънските железници. Те ще обслужват група бързи и пътнически влакове по неелектрифицираните участъци Клуж - Орадеа и Брашов - Сибиу. По-нататък модернизацията на локомотиви LDH 125 за нуждите на CFR ще продължи.
Ще бъде стопански много изгодно, ако известна част от нашите дизелови локомотиви серия 55 бъдат модернизирани по този начин, с което ще се продължи използването им в БДЖ.
ЛИТЕРАТУРА
1. Деянов, Д, А. Борисова, Г. Стайков. Тракционният подвижен състав на БДЖ. Том II, с. 221, Техника, 1978.
