Кратък разказ относно случка с Транспортна полиция.
Онзи ден с Антон решихме да идем да поснимаме малко. И понеже е фотограф с опит по-голям от моя, ме заведе на старите влакове на Сточна гара. Зимата там беше изкарал много хубави като идея (и кофти като качество

) снимки, за това се навих и аз да снимам там. Хубавото беше, че слънцето беше застанало точно над влаковете, а изоставените и ръждясали кранове се простираха над тях като арки. Въобще изглеждаше много красиво. И естествено реших, че ще снимам. Направих няколко снимки, прегледах ги, шракнах още малко и приключих. През това време Антон си снимаше някакви негови си работи, но в една от снимките му трябвало да има и чове и аз му се притекох на помощ.

Качих се на стъпалото на влака и тамън се обръщам - гледам един син Фиат Типо с чужда регистрация идва насам. Викам си: "Тия ще са някакви цивилни, к'во ли правят и те тук?" Но вратите се отвориха и от тях изскочиха двама полицаи.
- Момчета, - вика единия - к'во правите тука, бе?
- 'Ми снимаме. - му казвам аз.
- К'во снимате? - казва другия.
- Ами крановете и слънцето. - обяснявам - Стават много хубави снинки.
- Я си дайте документите! - казва първия - И се качете в колата.
- Ами добре. - казваме двамата в един глас с Антон
Качихме се и ни откараха в канцеларийката на Транспортна Полиция, на ъгъла на завоя за новия бетонен мост. Влезнахме в канцеларията, казаха ни да седим на канапетом а през това време онзи започна да пправи справка за нас. Обади се на някакъв колега, издиктува му данните ни и започна едно дъ-ълго чакане. Явно нямаше да ни се размине лесно, след като явно е държавна собственост, това и Антон го потвърди. Пък и имаше сотаджии пред влаковете (които опитно избегнахме

). И преди ми се е случвало да ме проверяват и беше голяма галимация, а сега в държавна собственост и на всичкото отгоре охранявана... Не ми се мислеше.
- И двамата ще закъснеем яко (той беше на среща).
А той ми казва: "Ахъ" и ми се смее.

След доста минути, онзи се обади на колегата си и той започна да му дудне нещо в ухото през слушалката. Дочух, че първо стана дума за Антон. Записа си нещо. После дойде и моя ред, чух си името. И както беше надъхан транспортния полицай, така изведнъж се смути човечеца, сви се и отвърна на отсрещния през слушалката: "Еми...добре". А от баща ми знам, че когато правят справка в полицията се разглежда всичко - къде живееш, къде учиш, кои са родителите ти, какво работят. Дебело искам да подчертая на последното (за родителите). А баща ми е командир на военната авиобаза в Крумово и е с доста по-висок чин и от двамата полицаи.
Транспортния затвори телефона, каза ни на кратко да не идваме повече тук, защото било държавна собственост и било поверително и ни отпрати. Без никакви записвания, без никакви по-обстойни проверки, нито на багаж, нито на това , което имахме по джобове и т.н.

А предишните пъти го правиха...