Тази нощ сънувах нещо много странно-ШКОДИТЕ серия 41-45 бяха 6-осни! А 46 серия бяха 4 осни. Сънувах също, че ЕМВ-тата (сегашните червени от Латвия) не бяха доставени все още. Сънувах, че имаме дизелови мотриси доставени от Латвия и са червени като ЕМВ-та. Бяха с 2 вагона като Сименс Дезиро. След това доставиха 3 и 4 вагонен вариант на тези червените ЕМВ-та които се движат сега.
Последно промяна от Nikss на Пон Апр 25, 2011 11:35 am, променено общо 2 пъти.
Модератор
Според сайта http://dreams.rozali.com, ако видиш в съня си да се движи влак, значи делата ти се развиват успешно и скоро ще се радваш на резултатите им. Ако е неподвижен, работата ти в момента е в застой. ако насън пътуваш във влак, чака те бърз напредък. Ако в съня си изпуснеш влак, значи изпускаш златен шанс или губиш късмета си. ако пътуваш в първа класа, ще имаш луксозна придобивка, ако обаче пътуваш в първа класа, но нямаш билет, значи мамиш себе си или другите. ако пътуваш във втора класа, време е да се отърсиш от комплексите си. Ако насън бързаш за влак, ще получиш новини, а ако тичаш със или след влак, значи ще бъдеш изоставен от любим човек или пък съществено ще изоставаш в работата си. Ако насън видиш или участваш във влакова катастрофа, начинанията ти ще претърпят крушение. Ако видиш как влак прегазва човек, значи трябва да споделиш с някого проблемите си или мислите, които те терзаят, защото иначе те ще те смажат.
Ако пък сънуваш железница, предстоят ти промени. ако си железничар, неволно ще си навлечеш гнева на вишестоящите. Ако друг е железничар, чака те повишение. ако преминаваш през жп прелез, ще преминеш през изпитание.
Ако насън си на някоя гара, значи предстои нов етап в живота ти, в навечерието на някаква важна промяна си. Ако е жп гара, ще се захванеш с нова работа или ще се отдадеш на различна наука. Ако е автогара, значи бързо ще напреднеш в бизнеса и учението си. Ако е морска гара, ще промениш специалността си или ще се преквалифицираш. Ако е аерогара, чака те главоломно издигане, бърза кариера.
Ако пък сънуваш железница, предстоят ти промени. ако си железничар, неволно ще си навлечеш гнева на вишестоящите. Ако друг е железничар, чака те повишение. ако преминаваш през жп прелез, ще преминеш през изпитание. Ако насън си на някоя гара, значи предстои нов етап в живота ти, в навечерието на някаква важна промяна си. Ако е жп гара, ще се захванеш с нова работа или ще се отдадеш на различна наука. Ако е автогара, значи бързо ще напреднеш в бизнеса и учението си. Ако е морска гара, ще промениш специалността си или ще се преквалифицираш. Ако е аерогара, чака те главоломно издигане, бърза кариера.
Натиснах на линка да разгледам сайта и реших да потърся за локомотив да видя какво ще излезе. Ето резултата: ако видиш насън, чакай гости. Aко го управляваш, предстои ти пътуване. Парен локомотив в съня е знак, че прекалено се горещиш за маловажни неща.
Последно промяна от Nikss на Пон Апр 25, 2011 11:34 am, променено общо 1 път.
Преди няколко дни сънувах един малко странен сън:
Часът е 11, когато тръгвам на училище. Когато стигнах до гарата в Кб обърнах внимание на небето, което беше изключително мрачно и потискащо. И така чаках да ми дойде електриката. Чакам, чакам, но не идва. Вече бяха изминали 5 минути, а влака за София още го нямаше. В този момент в гърловината се появие 46 231 с два пътнически вагона. Казах си: "Ясно, няма ЕМВ и са пуснали композиция!". Малко преди да стигне приемното здание на гарата, влакът намали скоростта си до 15-20 km/h, но не спря. Бях изключително изумен от този факт, но след миг погледнах към първия вагон и отдолу със ситни букви пишеше "Лабораторен вагон", а вторият си беше обикновен клюкарник 47-ма серия. Тогава разбрах какво е станало! Влакът за София се движи със закъснение. Изведнъж мрачните и потискащи облаци някак изчезнаха и слънцето започна ярко да грее. В този момент с 15 минути закъснение пристигна влакът за София! Бях в ШОК!!! Електричката беше 32 097/098. Цялата ръждясала и личеше че наскоро е горяла, защото на места беше чисто черна, покривът й беше силно пробит на много места, много прозорци липсваха - беше като влак от Ада! Аз толкова се уплаших от ужасяващата гледка, че веднага побягнах към автобусната спирка...
Часът е 11, когато тръгвам на училище. Когато стигнах до гарата в Кб обърнах внимание на небето, което беше изключително мрачно и потискащо. И така чаках да ми дойде електриката. Чакам, чакам, но не идва. Вече бяха изминали 5 минути, а влака за София още го нямаше. В този момент в гърловината се появие 46 231 с два пътнически вагона. Казах си: "Ясно, няма ЕМВ и са пуснали композиция!". Малко преди да стигне приемното здание на гарата, влакът намали скоростта си до 15-20 km/h, но не спря. Бях изключително изумен от този факт, но след миг погледнах към първия вагон и отдолу със ситни букви пишеше "Лабораторен вагон", а вторият си беше обикновен клюкарник 47-ма серия. Тогава разбрах какво е станало! Влакът за София се движи със закъснение. Изведнъж мрачните и потискащи облаци някак изчезнаха и слънцето започна ярко да грее. В този момент с 15 минути закъснение пристигна влакът за София! Бях в ШОК!!! Електричката беше 32 097/098. Цялата ръждясала и личеше че наскоро е горяла, защото на места беше чисто черна, покривът й беше силно пробит на много места, много прозорци липсваха - беше като влак от Ада! Аз толкова се уплаших от ужасяващата гледка, че веднага побягнах към автобусната спирка...
А, е сега се сещам, докато си пия млякото - от начало, като видях темата си казвам, да, интересна тема, но пък какво ли съм сънувал аз с влакове? Но после се сетих за не едно нещо. Обаче, понеже идеята е за сънища от преди няколко дни - ето всъщност какво сънувах миналата седмица (Марио е прав - в сънищата се сблъскваме често с най-съкровените си мечти; а понякога - със страховете ни.) Дали споделеното тук долу е мечта или страх, преценете сами.
...Сънувам. Както казват във филма "Inception", характерно за съня е, че не знаеш как си се озовал на мястото, на което си. Но осъзнавам, че пътувам с теснолинейката по 16-та линия от Черна места към Аврамово. Според логистиката в съня ми, допускам, че влакчето стигна до спирка Смолево и се задържа там по някаква причина. Преминах през 1-2 вагончета и кой знае защо слязох - мислех си, ще го хвана - но точно в този момент влакчето тръгна бавно да се катери нагоре към най-високата гара на Балканите (не се шегувам с тази история). И тук идва най-абсурдното - твърдо решен да опитам да го хвана, се спуснах до пътя (то няма спускане реално; но в съня ми имаше) и там стоеше МИКРОБУС НА ДВЕ КОЛЕЛА - тоест; странно устройство, като бус точно (като уаз-ка); но отдолу имаше само две колела по средата. Шофорчето се съгласи да ме качи, но беше малко сърдит, защото му беше трудно да балансира микробуса с всички други, дето се бяха качили (още 3-4-ма) и мен барабар. Обясних му за какво идва реч и се забърза човека да хванем влакчето на следващата гара. Помня, че пътувахме поне 10 минути - такова беше усещането в съня ми, като си говорех нещо с добрия човечец, съгласил се да ми помогне в моето начинание - и така, залисани в приказка, неусетно стигнахме до подножито на височки скали - тука е - каза, "мисля, че няма да има проблем да го хванеш". Тръгнах да му пащам, но имах само дребни стотинки и се издразних, че докато ги броя, ще загубя време - затова му дадох видимо повечко на брой и скокнах от буса на две колела. Тръгнах към скалата и ВЛЯЗОХ В 32-ри тунел, но не в самия тунел , а в нещо като сервизна шахта един вид; която водеше до тунела по-навътре, след като попълзях из скалите. Знаех, че "горе" е Аврамово и влакчето всеки момент трябва да дойде; а пълзенето не беше много лесно. Стигнах до тунела, който беше сух и прашен, беше като на сън (нищо очудващо след, като сънувах) - и се забързах към гарата - леко притеснен, защото тунеллът не беше както си му е реда с процепи за в случай на неочаквана среща, а беше такъв, както споменах, някак сух, песъчлив, приглушен и много тесен. Та така забързан към предполагаемата гара се събудих.
И реших да споделя с вас
...Сънувам. Както казват във филма "Inception", характерно за съня е, че не знаеш как си се озовал на мястото, на което си. Но осъзнавам, че пътувам с теснолинейката по 16-та линия от Черна места към Аврамово. Според логистиката в съня ми, допускам, че влакчето стигна до спирка Смолево и се задържа там по някаква причина. Преминах през 1-2 вагончета и кой знае защо слязох - мислех си, ще го хвана - но точно в този момент влакчето тръгна бавно да се катери нагоре към най-високата гара на Балканите (не се шегувам с тази история). И тук идва най-абсурдното - твърдо решен да опитам да го хвана, се спуснах до пътя (то няма спускане реално; но в съня ми имаше) и там стоеше МИКРОБУС НА ДВЕ КОЛЕЛА - тоест; странно устройство, като бус точно (като уаз-ка); но отдолу имаше само две колела по средата. Шофорчето се съгласи да ме качи, но беше малко сърдит, защото му беше трудно да балансира микробуса с всички други, дето се бяха качили (още 3-4-ма) и мен барабар. Обясних му за какво идва реч и се забърза човека да хванем влакчето на следващата гара. Помня, че пътувахме поне 10 минути - такова беше усещането в съня ми, като си говорех нещо с добрия човечец, съгласил се да ми помогне в моето начинание - и така, залисани в приказка, неусетно стигнахме до подножито на височки скали - тука е - каза, "мисля, че няма да има проблем да го хванеш". Тръгнах да му пащам, но имах само дребни стотинки и се издразних, че докато ги броя, ще загубя време - затова му дадох видимо повечко на брой и скокнах от буса на две колела. Тръгнах към скалата и ВЛЯЗОХ В 32-ри тунел, но не в самия тунел , а в нещо като сервизна шахта един вид; която водеше до тунела по-навътре, след като попълзях из скалите. Знаех, че "горе" е Аврамово и влакчето всеки момент трябва да дойде; а пълзенето не беше много лесно. Стигнах до тунела, който беше сух и прашен, беше като на сън (нищо очудващо след, като сънувах) - и се забързах към гарата - леко притеснен, защото тунеллът не беше както си му е реда с процепи за в случай на неочаквана среща, а беше такъв, както споменах, някак сух, песъчлив, приглушен и много тесен. Та така забързан към предполагаемата гара се събудих.
И реших да споделя с вас
Акредитиран фотограф
Акредитиран фотограф
за мен кошмара беше катастрофата на 8615 преди няколко години, защото аз пътувах с същия влак
Акредитиран фотограф
влака беше 8615 а локомотива беше 44.002.4 катастрофата беше на входа на гара Казичене
Последния ми сън от оня ден :
Налага ми се (в София) да се прибирам от центъра - от Народното Събрание до Изток. Но кой знае защо, реших да не взема направо метрото, а трамвай 7. Повозих се, повозих се - беше вече тъмно - оказа се, че съм заспал в СЪНЯ СИ. Когато се събудих открих, че точно трамвая е минал НДК и завива леко надясно към Витоша. Слязох на първата следваща спирка и взех да премислям - помислих си, ако си бях хванал метрото, шях сигурно в този момент да си влизам у дома. Беше ми хладно - счетох; че е най-добре да хвана все пак метро от НОВАТА СТАНЦИЯ НА НДК - пък и се радвах, че все пак се бях повозил и на трамвай.
Стигнах до станцията и се пъхнах - замислен - казах си - никога не съм го взимал от тази станция така и така, беше ми интересно да видя как точно се използват построените още през 1982-та година станции и как изглеждат. Влязох - станция като станция, приятна, беше първа станция - съвсем наскоро отворена тази отсечка - помня, че осъзнах, че има влакчета само от тук до Васил Левски и пак обратно - и всъщност е само едно влакче, което се движеше АВТОМАТИЧНО до стадиона и обратно - експериментално, като отваряше вратите за минута и 15 секунди на всяка станция.
Докато чаках - един дядо от моята страна на перона (имаше и отсрещна, макар, че влакчето нямаше как да отиде там, ако е само едно, движещо се двупосочно); се надвеси над релсите доста - май нещо гледаше - и си помислих - колко глупав; ще вземе да се метне и да го раздруса точеца. Това не се случи, но в същия момент някакъв човек се показа на отсрещната страна на платформата и нарочно слезе на релсите, след което се доближи до третата релса - да видел какво ще стане. Всъщност - чу се някакъв звук, сякаш, че се изключваше някакъв генератор и действително на човека нищо му нямаше - а той - горд, че е "надхитрил системата". Обаче, в същия момент изскочи един тип от персонала и го хвана, понаби го, закара го до стената (все още долу при релсите) и сериозно го респектира, след което го качи и го отведоха двама други. После влакчето дойде - а този човек, явно с този подвиг му бе свършила смяната, та дойде от моята страна на платформата и заедно се качихме във влакчето, внимавайки да не се затвори вратата след, като мине минутата и петнадесетте секунди. Возейки се в метрото, се оказахме в трамвай - говорейки си за случилото се, като човека беше убеден, че онзи си е търсел белята (очевидно) и си говорехме, че е постъпил правилно да го секвестира, така да се каже. Трамваят, в последствие, се оказа трамвай, движещ се по линия, подобна на тази на Славейков, но по-скоро беше друга - а трамваят скоро стана невидим (неизвестно защо); като се виждаше само една от седалките, или две, а всичко останало не - но си се движеше нормално.
Незнайно защо скочихме в движение - а след това се опитахме да го хванем пак в движение - и тъкмо си мислех, колко е глупаво, че "Съм го направил невидим", защото сега не се вижда къде е вратата (виждаше се само движещата се седлка, движеща се на известно разстояние от релсите и се чуваше звука от мотрисата на трамвая) и се събудих.
И реших, че като сънувам само Български железопътни сънища, не е зле да споделя
Налага ми се (в София) да се прибирам от центъра - от Народното Събрание до Изток. Но кой знае защо, реших да не взема направо метрото, а трамвай 7. Повозих се, повозих се - беше вече тъмно - оказа се, че съм заспал в СЪНЯ СИ. Когато се събудих открих, че точно трамвая е минал НДК и завива леко надясно към Витоша. Слязох на първата следваща спирка и взех да премислям - помислих си, ако си бях хванал метрото, шях сигурно в този момент да си влизам у дома. Беше ми хладно - счетох; че е най-добре да хвана все пак метро от НОВАТА СТАНЦИЯ НА НДК - пък и се радвах, че все пак се бях повозил и на трамвай.
Стигнах до станцията и се пъхнах - замислен - казах си - никога не съм го взимал от тази станция така и така, беше ми интересно да видя как точно се използват построените още през 1982-та година станции и как изглеждат. Влязох - станция като станция, приятна, беше първа станция - съвсем наскоро отворена тази отсечка - помня, че осъзнах, че има влакчета само от тук до Васил Левски и пак обратно - и всъщност е само едно влакче, което се движеше АВТОМАТИЧНО до стадиона и обратно - експериментално, като отваряше вратите за минута и 15 секунди на всяка станция.
Докато чаках - един дядо от моята страна на перона (имаше и отсрещна, макар, че влакчето нямаше как да отиде там, ако е само едно, движещо се двупосочно); се надвеси над релсите доста - май нещо гледаше - и си помислих - колко глупав; ще вземе да се метне и да го раздруса точеца. Това не се случи, но в същия момент някакъв човек се показа на отсрещната страна на платформата и нарочно слезе на релсите, след което се доближи до третата релса - да видел какво ще стане. Всъщност - чу се някакъв звук, сякаш, че се изключваше някакъв генератор и действително на човека нищо му нямаше - а той - горд, че е "надхитрил системата". Обаче, в същия момент изскочи един тип от персонала и го хвана, понаби го, закара го до стената (все още долу при релсите) и сериозно го респектира, след което го качи и го отведоха двама други. После влакчето дойде - а този човек, явно с този подвиг му бе свършила смяната, та дойде от моята страна на платформата и заедно се качихме във влакчето, внимавайки да не се затвори вратата след, като мине минутата и петнадесетте секунди. Возейки се в метрото, се оказахме в трамвай - говорейки си за случилото се, като човека беше убеден, че онзи си е търсел белята (очевидно) и си говорехме, че е постъпил правилно да го секвестира, така да се каже. Трамваят, в последствие, се оказа трамвай, движещ се по линия, подобна на тази на Славейков, но по-скоро беше друга - а трамваят скоро стана невидим (неизвестно защо); като се виждаше само една от седалките, или две, а всичко останало не - но си се движеше нормално.
Незнайно защо скочихме в движение - а след това се опитахме да го хванем пак в движение - и тъкмо си мислех, колко е глупаво, че "Съм го направил невидим", защото сега не се вижда къде е вратата (виждаше се само движещата се седлка, движеща се на известно разстояние от релсите и се чуваше звука от мотрисата на трамвая) и се събудих.
И реших, че като сънувам само Български железопътни сънища, не е зле да споделя
Информация
Модератори