Повечето ЕМВ непрекъснато дават РЗС(земно съединение в тяговите двигатели най често), остават на позиция, не набират като хората, механиката се е скапала отдавна, дават паразитни вериги, компресорите им са супер калпави и т.н. Деломайсторите на ЕМВ в Подуяне всеки ден се хващат за главите, когато трябва да изкарат двойната секция за Лакатник, защото в повечето случаи няма от къде да вземат втора. Не са редки случаите, този влак на 16:45(№20223) да се движи с локомотив и вагони, защото няма ЕМВ. Редовна практика е ПВ10115 да върви с една ЕМВ, а ЕМВ за 10226 да се сече на Вакарел от 10114. НО, когато онази от 10114 е здрава...
В действителност ЕМВ32 изкараха много тежка служба у нас, поддръжката въобще не е като при руснаците, а и пътниците допълнително "спомогнаха" за унищожаването на този иначе сполучлив тип мотрисни влакове. В мен от време на време се будят тъжни спомени за разказите на един стар машинист на ЕМВ, който ми разказваше как всичко било чисто, здраво, целите секции блестели в никел, седалките били с оригинална кожа, меко тапицирани, кабините били чисти, а пултовете били боядисани с много интересна "лъщяща" сива боя. Имало лампа за осветление на пулта, която светела през зелено филтърно стъкло, имало отделна лампа за осветление на мястото на помощник - машиниста, имало радиоуредба, столовете в кабините били здрави и удобни и фиксирани за пода, всичко било идеално, макар и много хора да не харесват руската техника. В зората на криворазбраната демокрация започнало безвъзвратното унищожаване на ЕМВ32 и по този начин съсипването на един символ на пътническите превози в БДЖ. За съжаление никога повече няма да видиме това, което съм чувал от разказите на старият машинист
