Български Локомотивен Форум

Снимков материал и впечатления от днес от 5-та и 51-ра линия.

Към железниците с любов
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243644234189125.jpg

55 147 пристига на гара Радомир с влак 60210.

Влак 50111/50110 се обслужи от 32 077/078. По път направих кратка фотосесия на мотрисата: на гара Долни Раковец и на гара Гълъбник.

С влак 360 трябваше да се разминем на гара Гълъбник, но заради закъснението му, то се осъществи на гара Дяково. Влакът се теглеше от 45 157.

От София до Радомир засега няма промени по инфрата, но от Радомир до Дупница има много (лоши). В междугарието Долни Раковец - Гълъбник има две ужасни намаления в порядъка 40, 25. Намалението 40 е с фронт 2700m, а намалението 25 е с фронт (около 400m), което започва малко преди спирка Чуковец и на самата спирка то свършва. От Делян до Дупница има 3 нови намаления 25 дълги 4.2 km.

На гара Дупница влак 50111 пристигна със 7 минути закъснение, което накара двама администратори на "Форум Локомотиви" да задържат влак 51201 с 5 минути. Т.е. влакът беше задържан само заради 2 души и то от "Форум Локомотиви".

След ниските скорости по 5-та, то по 51-ва направо имах чувството че пътувам в ICE (не че са високи). На гара Голямо село срещнах 55 205. До Бобов дол влакът се движеше без забележки. Машината, която теглеше влака беше 61 019, която задължително бе заснета на гара Бобов дол. Интересно е да се отчете факта, че влак 51204 не се върна с 61-цата, докарала токущо влак 51201, а с 42 141. Причината за смяна на машините е това, че 61-цата остана в Бобов дол за маневри. Предоставям още три снимки на "Подводницата", готвеща се да замине с влака от началната си гара.
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243645176220375.jpg
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243645345751625.jpg
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243645392314125.jpg
Влакът замина по разписание. В Дупница беше 2 минути по-рано.
В междугаровите участъци по линията има общо 3 намаления. В междугарието Дца-Гс има намаление 25 с фронт 230m и 55 с фронт 500m. От Гс до Бд има едно намаление 40 с фронт 1530m. Профилът на линията е предимно хълмист, макар че преди Бобов дол преобладава малко и планински релеф. Няколко снимки в междугарието Дца-Гс:
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243644699814125.jpg
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243646183720375.jpg
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243646281845375.jpg
и Гс-Бд:
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243644937782875.jpg
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243645556064125.jpg
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243645716376625.jpg
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243645921376625.jpg
На последнатас снимка се вижда изтеглителният коловоз на гара Голямо село. Особеното й е това, че тя има само един гаров приемно-отправен коловоз. За да влезе влак в останалите гарови коловози, трябва да се приеме на изтеглителния и после да се върне на гаровите, които са към ТЕЦ-а.

По време на престоя си на гара Дупница заснех влак 5611, който се теглеше от 44 078.

Навръщане с 50111 до София нямаше нищо особено, като изключим 5-минутното закъснение от гара Дяково, заради изчакването на закъснелия влак 50223, обслужван от ЕМВ 32 115/116. Докато чакахме 50223, направих няколко снимки на ЕМВ 32 077/078, обслужваща 50110:
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243647931220375.jpg
http://bgphoto.net/photos/17386/o633243647975282875.jpg

УБВ 8605 "Родопи" рано сутрин преди да потегли;
Изгрева на гара Белозем и изчакване на УБВ 8604 "Диана";
Пристигане в гара Чирпан.Искам да подчертая,че композицията беше изключително чиста.Имаше и вода в тоалетните.
Обща снимка на композицията;
Преди заминаване от гара Комунари;
ПВ 26202 пристига на Комунари от Аспарухово;

Варненските мотриси са изключително мръсни.Копие на Софийските.
Отново същата мотриса на Комунари но вече като ПВ 30155 за Варна.
УБВ 8606 "Родопи" пристига точно на секундата на гара Дългопол в ранния следобед.
Така завърши това интересно пътуване.

Аз също съм изненадан от варненските електрички.Очаквах определено много повече,то не бяха тласъци,шумове и лашкане.Снимка на 32069-7+32070-5 на центр.ВА,където се готви да обслужва крайградския 20260.В много отношения дори бургаските са по - добри,за пловдивските и сравнение не може да става.Да не говорим за горнооряховската 32053-1+32054-9,която бе командирована временно в морската столица.Снимка между 2-те мотриси.

Пускам тук първата част с впечатления от направеното пътуване до Лом на 24-ти октомври,съвместно с Наско,който е регистриран във форума като Bdz_bg.

Силен шум на локомотива и глухи тласъци от затварящите се врати на вагоните серия 63 отбелязват потеглянето на 7621 от гара Брусарци.След отпрашилата композиция за Видин,на втори коловоз остана директният вагон от София,като само 5 минути след това бяха закачени още 3 вагона,а след още 2 минути,начело на състава застана 45176-5,която да изкара 72205 до дунавския град.Снимки пред табелата на приемното сдание:
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289279633007830.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289279688320330.jpg
и една в минутата преди потегляне.
Населеността във влака след напускане района на гарата е повече от задоволителна - във всяко купе има по 4-ма или 5-ма пътници,като тези с по - малко хора в тях се броят на пръсти.Изненадващо скоростта от Брусарци е доста висока,досега не бях пътувал така по второстепен участък,понеже цялата линия е за 90 км/ч.Железният път контрастира на другия елемент от инфраструктурата - железопътните станции.Повечето от спирките са изтърбушени или разграбени,някога Василовци е било гара,което ясно личи от извадените релси и траверси и някогашния висок перон - рампа от първи коловоз.Друга съпътстваща гледка са изоставените кантони,навяващи печал от разрухата,на която са подложени.На снимката е единствената междинна гара в участъка - Сталийска махала.Впечатления от Тр.П.С. - с изключение на дир.вагон от столицата,който бе серия 50 в отвратително състояние,останалите 3 бяха серия 74 в напълно приличен вид,стегнати,чисти и в голяма степен констрастиращи с него.
Малко за тази отсечка: отклонението от гара Брусарци чрез пристанище Лом свързва нашата страна с р. Дунав и е построено с цел да съдейства за развитието на икономическите връзки с всички крайдунавски страни.В периода 1974 - 1980 г. е имало редовна фериботна релация от съседния град на румънския бряг Расту,но поради неприятни обстоятелства - потъването на един от корабите,връзката е била преустановена (В момента не разполагам с данни за нейното фукциониране).Линията е открита в експлоатация на 18-ти септември 1918 г.,почти едновременно с участъка Мездра - Брусарци.Дълга е 24,4 км,с минимален радиус на хоризонталните криви 300 м и максимален наклон 13 промила.Обслужва се от локомотивите на депо Мездра,като нямам информация за някогашно движение на мотриси от серия 32-00 в този участък.Този факт ме навежда на мисълта,че електрички тук никога не са стъпвали.
Влакът все повече намалява скоростта си и постепенно влиза в крайната гара.Пътниците се придвижват от купетата към коридора,а ние с Наско се любуваме на панорамата,която се разкрива към града.Само още минута и 72205 заковава на първи коловоз.
Снимки от гара Лом:
пред табелата на приемното сдание:
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289280294726580.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289280348476580.jpg
при пристигането на влака;
китното приемно сдание,скрито в дърветата наоколо;
снимки пред машината:
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289280125820330.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289280179101580.jpg
След като я откачиха и застана от другата страна,фотографирахме композицията в общ план.

След снимките , с Наско напуснахме района на гарата , за да се разходим из центъра.

Браво за отличното описание, обогатено със снимков материал! Забелязвам, че с всеки изминал месец бавно, но сигурно съставите на влаковете намаляват. В случая за Лом директният вагон вече е един? Голяма тъпканица ли е било в 7621 от София до Брусарци?

Населеността в 7621 се делеше на два етапа - от София места се намираха трудно,но не бе невъзможно за нас двамата да си седнем на едно "сепаре" с масичка съвсем сами.От София - север до Своге имаше две жени при нас,които слязоха и до Брусарци бяхме необезпокоявани.Иначе пътници си имаше доста дори и в първокласните вагони (както от снимката се вижда от 4 вагона,първокласни са 2-ри и 3-ти).Това представлява първият етап,който свършва някъде до Враца.След това започва втори етап на повече слизащи и по - малко качващи се и хората поетапно намаляват.След слизането ни на Бр огледах заминаващата композиция и установих,че населеността е спаднала към 1/3 от първоначалната.
Мога да разгранича други два етапа относно вагоните - в първите 4 от серия 63 още на СФ се качваха голям брой пътници.Докато в директния за Лом (порядъчно изрисуван и мръсен) имаше не повече от 15-20 човека.Когато малко преди потегляне от столицата Наско се качи в него,се разбра и още нещо - само 5 от купетата бяха осветени,другите бяха тъмни и само говорът отвътре и неясните силуети показваха че там има хора.

Ето и втората част от пътуването,осъществено съместно с Bdz_bg на 24-ти октомври.

7622 пристигна на гара Бойчиновци с 2 минутно закъснение,теглен от 45182-3.Направихме една бърза снимка на него и на заминаващия 70208,начело с 45173-2.След потеглянето на бързия за София,тръгнахме към 32077-0+32078-8,готова за обслужване на 71209.В този момент на гарата се появи админа на форума Марио,който освен да ни види,отиваше по работа в Монтана.
Снимка пред табелата на приемното сдание.По - малко от минута след качването ни в електричката,вратите се затвориха и тя потегли.
Населеността по линията може да се раздели на два етапа - от Бойчиновци до Монтана пътуват сравнително доста хора,в една от секциите нямаше дори свободна седалка.С пристигането на влака на Мон,слязоха 3/4 от пътуващите,а Марио се сбогува с нас,като обеща на връщане да се прибираме заедно до София.Престоят бе малко по - голям,затова направихме няколко снимки:
пред табелата на приемното сдание;
обща снимка на мотрисата на гарата;
началник - влака Иво Донков позира специално за форум "Локомотиви";
парният локомотив 35-02 заедно с вагон,на който е качено оръдие.За тези,които не знаят - на 22-ри септември 1923 г. е избухнал бунт срещу властта,организаран от лидерите на БКП /т.с./ Георги Димитров и Васил Коларов,като най - мащабни действия е имало в Северозападна България.Последователно под контрола на въстаниците попадат градовете Оряхово,Берковица,Бяла Слатина,Кнежа и Фердинанд (Монтана).Изпратените правителствени войски потушават почти без съпротива бунта във всички градове,само във Фердинанд срещат организиран отпор от сформирания отряд на кап. Христо Михайлов.Въпреки неравните сили,въстаниците се съпротивляват докрай и боевете на 24-ти и 25-ти септември се пренасят по цялата околия от Бойчиновци до Берковица.Локомотивът с вагона,на който има "оръдие" е използван от оцелелите въстаници в боевете срещу правителствените войски.По - късно народната власт обявява тези събития като "първото антифашистко въстание" - определение напълно лишено от смисъл,понеже както всички знаем "фашизмът" е течение,развиващо се изцяло и само в Италия,като негов идеолог е Бенито Мусолини.
Да се върнем към темата.Населеността след заминаването на влака от Монтана спадна доста сериозно.Сега вече седалките,които са заети в цялата електричка се броят на пръсти.Една от основните причини е ниската скорост - докато от Бо до Мон е 65км/ч до Бк влакът се движи само с 40,като на места от Боровци до крайната гара има и такива от 25 (поне 2) и едно с 15 заради прелез.Снимка в този участък.В плачевно състояние са и станциите по пътя,повечето приемни сдания самотно напомнят на някогашния живот,кипял по тези места,ето какво е останало от някогашното коловозно развитие на бившата гара Боровци.Докато мотрисата навлезе в поредното намаление от 15 км/ч заради прелез,да разкажа малко за този участък.Открит е в редовна експлоатация на 17-ти май 1916 г. с дължина 37.6 км.Във връзка с построяването на яз. "Огоста" през 1969 г.,трасето от Монтана (тогава Михайловград) до Боровци е изместено по ново трасе.Преди електрификацията линията се обслужваше от мездренски 06-00-ци , като интересен може да отбележим един факт - последно в разписание 1996/1997 по линията се е движил експресният влак "Пловдив" - по - известен като Белия кон.Съставът е имал престой от цели 11 минути на гара Бойчиновци и е стигал до Монтана.От 1997 г до ден днешен този влак се движи само до Враца.Участъкът Бо - Бк има минимален радиус на хоризонталните криви 300 м и максимален наклон 22 промила.Днес той се обслужва от смесен подвижен състав - тук идват както мездренски електровози,така и софийски електрички.
Мотрисата намали все повече скоростта и след един прелез навлезе в района на гарата.Ние се приговихме за слизане и след отварянето на вратите,бяхме вече на перона.Ето и снимков материал:
пред табелата на приемното сдание:
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289282326132830.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289282379101580.jpg
Пред мотрисата:
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289281847851580.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o633289281904101580.jpg
изглед към града;
таблото в чакалнята;
снимка на приемното сдание;
и една обща на влака,от която се вижда гаровия район.

Понеже имахме повече от час престой,с Наско отидохме да хапнем нещо,понеже не бяхме обядвали.

Намалението 25 km/h започва веднага след спирка Боровци и свършва малко след Кантон 12, намиращ се на около 4 km преди Берковица. 25-те са с фронт 6500m от клм. 27+500 до клм. 34+000, защото състоянието на линията в този участък е под всякаква критика - изгнили траверси, липсват скпрепления и т.н. Ако се поровите в предишните страници на тази тема, ще намерите снимки на линията от този участък и ще останете потресени.

За снимките и описанието на Веско - отличен 6.

Датата е 27-ми октомври,а форумската група,пила сладко кафета,коли и фанти - портокали в чакалнята на центр. СФ се понася бавно и славно като народна песен към 6-ти челен коловоз,от където заминава 13208,обслужван от достолепната 32125-7+32126-5.Снимка в минутата преди потегляне.Една част от групата отиде да погледне пулта на мотрисата,аз го фотографирах и след потеглянето се прибрахме обратно в салона,където беше сравнително чисто и доста топло в сравнение с други електрички,в които съм пътувал.
Общо взето до Волуяк няколко интересни неща.На сп.Надежда освен бракуваните пощенски вагони,двама форумци си подадоха главите и така попаднаха в полезрението ми, малко преди гара Волуяк,засякохме товарен влак,начело 44078-4, движещ се успоредно.
След Ву електричката продължи своя път към крайната гара,а през това време всички форумци се събрахме в коридора за общи снимки:
http://bgphoto.net/photos/1565/o633291215270505000.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o633291215294723750.jpg
До спирка Божурище се обсъждаха ж.п. теми,а през това време нека разкажа малко за тази отсечка.Железопътното отклонение София - Банкя е изградено на 3 етапа.Първоначално се строи ж.п. клона от Волуяк до Божурище , необходим за превозване на тежки стоманени конструкции при изграждането на тамошното летище.Строителството започва на 25-ти декември 1916 г. , а на 25-ти август 1917 г. е открито в редовна експлоатация.Една година по - късно е започнат участъкът до Банкя , като ускореното построяване на тази част от линията е продиктувано от необходимостта да се улесни достъпът за използване на мин.вода от Банкя за лечение на офицери и войници.И 2-те отсечки са построени както от български военни части , така и от заетите с временна трудова повинност.Третият етап е построяването на самостоятелно паралелно междугарие София - Волуяк , завършено едва през 1938 г.Целта е била линията да се използва като основно съобщително средство за обслужване на балнеолечебния център Банкя,като общата дължина е 18,825 км.Построена е с минимален радиус на хоризонталните криви 300 м и максимален наклон 18 промила.През 1983-та година отклонението София - Банкя е електрифицирано,като по график се обслужва от електрическите мотриси 32-00 и 33-00 на депо София,но в наши дни тук се наблюдават както подвижен състав от други депа (в нашия случай Го електричка) ,така и диз.мотриси DESIRO.
Улисани в приятни разговори,сякаш не забелязахме как мотрисата намали скоростта си.Още един миг и последва вещата намеса на въздушната спирачка,като ние се приготвихме за слизане.С отварянето на вратите,цялата сюрия форумски пътешественици слезе на перона.Ето и снимки:
за начало една обща пред мотрисата;
снимка от перона;
аз не пропускам да се снимам пред табелата на приемното сдание;
Наско също;
тримата ексклузивни топфотографи на форума;
снимка на гаровия район;
електричката в по - близък план;
и една обща фотография на гарата;
за тази снимка важи старият комунистически лозунг: Вечна дружба и братство от векове и за векове! (само че не между НРБ и СССР )
тук някъде свършва края на 13-та линия.

След снимките , с любезните домакини потеглихме към близкото заведение.

Сега пък аз ще продължа темата с едно мое комбинирано пътуване на 18 октомври. От Варна до Белослав и от Белослав до Шумен. В слънчевия следобед на четвъртъка, с мои приятели решихме да се поразходим до Белослав, като след това те щяха да поемат обратно към Варна, а аз с "плевенския" към Шумен.
Разходката започна с ПВ 20164 от Варна за Шумен, потеглящ от морската столица в 14:00 ч. Начело на композицията бе локомотив 44.138.6, а вагоните бяха 4 на брой (както почти винаги де) - 2 купейни и 2 салонни. Междувременно заснех и композицитя на БВ 2654 от Варна за Плевен, която току що бе "паркирана" на 1-и коловоз от маневрения дизелов локомотив 55 серия.
Качвайки се на нашия влак, aз логично се насочих към купейните вагони, за да мога да правя снимки много по-лесно, но.....уви почти всички места бяха заети, като и в двата купейни вагона преобладаваше ромския контингент от пътници.. А да не говорим за втория салонен вагон - там пък се разнасяшеше ужасна смрад от риба, пот и всякакви нечистоти.... Т.е. отново се доказа тезата, ми че там където е превозната бригада в ПВ-е, там е малко или много най-цивилизованата и спокойна част от влака - не случайно, когато съм сам в "пътниците" за Шумен, винаги пътувам там! Така беше и в този ден! Както и да е, в последния вагон от композицията (купеен) успяхме да намерим едно поупразно купе, което и изглеждаше по-лицеприятно... Време беше да кажем ЧАО на гара Варна - часът удари 14:00 ч. От прозореца направих една хубава слънчева снимка на часовниковата кула и влакът пое по 3-и коловоз и излезе от гара Варна.
Предвидливо седнах в купето от дясната страна и направих снимки първо на спирка Варна (*за тези, които не знаят, спирка Варна е старата гара на Варна и се намира в непосредтсвена близост до циганския квартал в морската столица "Максуда") и гара Тополи. Малко по-късно дойде и гара Езерово, при която се намира реално ТЕЦ-Варна - изглед към гаровия район и снимка на една част от промишления комплекс на ТЕЦ-а. Оттук нататък най-ярко се откроява "пъстро-сивата" палитра от железопътна и корабна инфраструктура. Олицетворение на това е и спирка Моряк. След нея направих една хубава снимка на влака в крива в междугарието Моряк - Страшмирово, където той красиво се носи по продължението на Варненското езеро. Ред бе на една спирка, която спокойно влиза в графата "абстрактно понятие за ЖП приемно здание" и която неслучайно много хора оприличават на "клозет":oops:, а именно - спирка Страшимирово. За да дойде в крайна сметка целта на нашата разходка - Белослав, на чиято гара също цареше абсолютно следобедно спокойствие. Но само 2 минути след като слязохме от пътническия влак, на 3-и коловоз се зададе с близо 40 мин. закъснение УБВ "Златни пясъци" начело с локомотив 45.204.5. След този влак нашата компания се отправи на разходка в град Белослав, като първо естетсвено рябваше да преминем на отсрещния бряг с местния ферибот................
........но ето че разходката ни, съпроводена от едно приятно следобедно хапване и кафенце трябваше да превърши, тъй като аз трябваше да "гоня" бързия влак, познат сред железничарските среди като "Пламен Гетов" (БВ 2654 - Варна - Плевен) , а моите приятели логично щяха да изчакат 20 мин. по-късно БВ 2611 от София до Варна. С цената на малко повече умора и тичане (заради това, че не предвидих кога е по-ранния курс на ферибота... ) успях да стигна на време на касата на гарата и да си взема билет за влак, пристигащ по разписание в 17:25. Точно 6 минути след като си купих билет, на първи коловоз, точно навреме, влезе влакът, теглен в този ден от горнооряховската 45.204.5 т.е. локомотивът, който малко по-рано през деня премина през Белослав с УБВ 2601. Влязох в първия вагон след локомотива и се настаних в едно от купетата, които типично за делничен ден бяха почти празни (поне от Варна до Шумен). След Белослав слънчевите лъчи започваха постепенно да губят своята сила, но затова пък пейзажът по 2-а линия в промишлената част придобиваше един по-топъл нюанс. Дори и "долината на смъртта" при Повеляново (Солвей Соди) някак си получи един привлекателен индустриално-художествен отенък, но комините от заводите "неумолимо" продължаваха да пушат.... . Слънцето започна да залязва малко по малко, а аз, уморен от изминалия ден и унесен от успокояващия ритъм на "железните колела", неусетно затворих очи и заспах.... ..., за да се събудя като по часовник малко след Провадия. Всъщност ние вече бяхме напуснали района на спирка Венчан, когато, сънлив, аз се показах на прозореца и видях, че в далечината се задава цепещият страхотно закъснение БВ 2611. Успях да снимам разминаването му с нашия влак. След спирка Равна пък направих една хубава природна снимка, показваща чара и на Провадийския район. Малко по-късно, когато преминавахме транзитно през гара Невша, ясно си личеше, че там упорито продължават ремонтните дейности по релсовия път. Последва 13-минутното препускане през полето и влакът пристигна на гара Каспичан, където традиционно може да се види чакаща (-и) товарна композиция - така бе и в случая. И от тук нататък нямаше нищо интересно, освен, че влакът (за щастие) вече не спираше извънредно на гара Мътница за получаване на образец или изчакване на БВ 3661 (заради ремонтните дейности и в този участък по 2-а линия - временно демонтиран релсов път 1 при гарата), а само минаваше транзитно с 25 км./ч. В крайна сметка, влакът пристигна на гара Шумен с 10 мин. закъснение, което, без никой да подозира,в последствие се превърна в елемент от временното коригирано разписание на БВ 2654, който трябва да изчаква последният ПВ от Шумен за Варна (в междугарието Невша - Каспичан влаковете явно редуват движение по път 1 и път 2) на гара Провадия (*БДЖ вече явно почти из цяла железопътна България смесиха понятията за коригирано и твърдо разписание на влаковете... Така в крайна сметка завърши едно мое пътуване от Варна през Белослав до Шумен.

pavkata_zaraboy86 написа:(*за тези, които не знаят, спирка Варна е старата гара на Варна и се намира в непосредтсвена близост до циганския квартал в морската столица "Максуда")

Когато е строена линията Русе Варна, морската ни столица е била на километри от това място..... Мисля си че гара Варна си е това място от както е открита, а спирка Варна е открита при изместването на трасето при удвояване на участъка Синдел-Варна

Извинявам се ако греша, но доколкото знам, това е била старата гара на Варна

pavkata_zaraboy86 написа:Извинявам се ако греша, но доколкото знам, това е била старата гара на Варна

Точно така, спирка Варна е старата гара на града.

В събота ходех на Пловдив, за да видя детската железница.
Ето и актуалното разписание: влакчето тръгва всеки ден в 10.30, 11.30, 14.30 15.30 и 16.30. Поради лошото време тарапана нямаше, но хората казваха, че ако е топло и слънчево, било лудница. Вагончетата са ги ремонтирали перфектно, единствената ми забележка е към алуминиевата дограма, която са сложили - прозорците и вратите подхождат по-скоро на такива за сгради, не за превозни средства.
На гаражните коловози на гара Септември, страна Пловдив имаше доста пребоядисани от новодоставените вагони серия 43. Но на една платформа бяха сложени 3 или 4 миниатюрни вагончета, оцветени в синьо и бяло, с надпис Пионер, вероятно от някоя детска железница извън България. Чакаха ремонт. В самия завод имаше поне 5-6 почти излизащи от ремонт теснопътни вагона със същата несвойствена за тях алуминиева дограма.

А, сега се сетих, че са конвертирали в отоплител един прастар двуосен теснолинеен вагон със спирачна кабинка - за какво им е - нали локомотивите серия 75 и 77 си имат система за отопление?

pavel написа:......
А, сега се сетих, че са конвертирали в отоплител един прастар двуосен теснолинеен вагон със спирачна кабинка - за какво им е - нали локомотивите серия 75 и 77 си имат система за отопление?

Някъде през далечната 1997-ма бях направил тази снимка на движещия се все още 80001-1.Сега я сканирах и на нея ясно се вижда част от вагон отоплител.Тогава същия въпрос зададох на един маневрист , а той ми отговори , че докато дойдел дизеловия локомотив , композицията се отоплявала с този вагон , който после се разкачал.Тогава не съм се замислял , но сега си задавам въпроса - на пероните на теснопътната гара нали има гарова инсталация за отопление на съставите , понеже от снимката с Наско , долу на земята се вижда някакъв кабел , откачен малко преди идването на дизеловия локомотив.Също така съм забелязал , че вагоните са изтеглени чак в западния край на теснопътна гара.