Марио Евстатиев
Появата на независимо периодично средство за масова информация на железопътна тематика със сигурност промени изцяло и завинаги медийната обстановка в железопътния сектор. До преди месец имахме само официозът на БДЖ - вестник "Железничар" и списанието с неясен статут "Железопътен транспорт". Казвам "неясен", защото това издание деюре е частно, а дефакто, тематиката в него се дирижира изцяло от познайте кой? БДЖ естествено. Дори редакцията му се помещава в сградата на централно управление на холдинг БДЖ-ЕАД. Това статукво на зависими медии трябваше да се промени и ние с цената на много труд и нерви го сторихме. Когато на 12-ти декември миналата година, брой Първи на "ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК" бе качен на сървърите, мненията бяха скептични. Но ние показахме, че тази инициатива е сериозна и ще бъде отстоявана с цената на всичко. Излязоха втори, трети и четвърти, подготвяме пети брой. Само за месец, ние показахме истинското лице на родната железница - дезорганизация, безхаберие, далавери и замазване на очи... Додохме гласност на проблеми, които по един или друг начин се неглижираха умишлено от останалите. Потърсихме мнението на политиците, на синдикатите и на обикновения човек, който въпреки мизерията и хаоса отново и отново избира влака като транспорт. Пътувахме с хората, разговаряхме с тях, потърсихме и продължаваме да търсим онова мнение, което е най-истинното - мнението на Пътникът! Защото той, Пътникът е човека, който трябва да бъде уважаван и да му бъде направен реверанс, че продължава да пътува с влак въпреки мръсните вагони, въпреки двуцифрените закъснения на влаковете, въпреки киселата касиерка на гара Х или намусеният и лъхащ на алкохол кондуктор във влака Y. Влязохме и в депата, за да покажем как родното БДЖ се отнася с 120 годишната си история - вагони от царско време гният в ръжда и разруха, локомотиви-уникати се разпадат в дворовете на депата, уникална екс-правителствена композиция дреме зад дебелите стени на Ремиза, вместо да изкарва пари на железниците... И още, и още...
Дойде момента, в който обаче ние, независимият вестник поискахме да получим полагащата ни се акредитация от големите - БДЖ и НКЖИ, за да може да бъдем още по-обективни и да бъде улеснена работата ни. Дали обаче, тези големи, силни на деня ще преглътнат трохичката на злоба към независимото перо и ще отворят вратите си за него?
Предстои да разберем... Във всеки случай, ние няма да спрем, ще продължим напред и макар и по трудния начин, пак ще поднесем на обществото фактите... ТАКИВА, КАКВИТО СА!
