Сп. Жп.Транспорт бр.4, 2000
Последно убежище за парни локомотиви
Фридхелм Вайделих
Както много заводи в бившата ГДР, ремонтният завод в Майнинген, Тюрингия, също е бил застрашен да потъне във водовъртежа на обединението на Германия – бил е набелязан за закриване. Сега обаче той се е превърнал в единствената специализирана работилница за ремонт на парни локомотиви в Западна Европа.
В гъстите гори на долината Верра отекват твърдите отсечки и заглушителните изпускания на предохранителните вентили на парната машина. Лъскавият като играчка черен локомотив с прясно боядисани в червено колела изпуска пара на коловоза на единствения завод за ремонт на парни локомотиви на DB AG в Майнинген. На входа му чакат излезли от строя внушителни великани, които трябва да бъдат събудени за нов живот. Мирише на ръждясала стомана, пушек и въглища – останки от един архаичен свят, отдавна изчезнал от ежедневието ни.
На стотина метра оттук, в котлярното, се чуват мощни удари на чук. Удо Албрехт, директор на ремонтния завод в Майнинген, сочи с гордост сложните закръгления между пещта и котела: “Това може да се изработи само на ръка”. Сръчен майстор оформя с дървен чук дебелата колкото пръст нажежена стоманена ламарина. Пресата с високо налягане не може да помогне в този случай, защото парните котли са с различна конструкция и не си струва да я използват за едно единствено изделие. А парните локомотиви, понякога произвеждани с хиляди от една серия, след премахването на парната тяга се възстановяват вече само като уникати. Албрехт е започнал работа в бившия ремонтен завод на DR като шлосер през 1952 г. и се е издигнал до негов директор.
В прясно боядисаното подготвително хале се произвеждат нови части за потъналите в сажди ветерани: задвижващи и сцепни щанги, спицови колела, парни цилиндри и много други. Защото 22 години след преустановяване на парната тяга в бившата железница DB в Западна Германия вече почти не са останали бракувани парни локомотиви, които могат да послужат като “донори” за резервни части. Поддържаните с много любов традиционни локомотиви на DR в Източна Германия в повечето случаи също са единични екземпляри, за които няма резервни части. “Като единствен ремонтен завод за парни локомотиви в Германия и в Западна Европа ние разполагаме все още с необходимия специализиран за тази дейност персонал и оборудване и можем да произвеждаме части за всички типове парни локомотиви”, казва не без задоволство Албрехт. Само преди няколко години никой не би си и помислил, че тук ще кипи такава усилена работа. Парни локомотиви, та кому са нужни вече те? За какво да се поддържа тогава ремонтен завод специално за тях? Той просто е излишен!
Но междувременно това становище е претърпяло развитие. Под девиза “Бъдещето се нуждае от миналото” Германските железници искат да привлекат вниманието на обществеността върху историята на този революционен вид транспорт и особено върху парните локомотиви, възстановени за движение. Би било жалко, ако поддържаните толкова години стари машини останат само в музеите. Когато по железопътната линия от Дрезден до Централната гара в Кьолн по долината на река Ар отново се разнася свирката на парен локомотив, хиляди хора заобикалят линията, а най-запалените се наслаждават на това носталгично събитие в старите вагони на влака. Много скоро в някои по-големи градове и гъсто населени региони в Германия в края на седмицата и през празнични дни ще бъдат организирани редовни пътувания с възстановени парни локомотиви.
С около 30-те си запазени парни локомотива в железопътния си парк Германските железници са желан клиент на ремонтния завод в Тюрингия. На всеки три до шест години тези “олдтаймери” от епохата на парната тяга трябва задължително да минат на преглед и ремонт в Майнинген. Останалите в страната над 100 годни за експлоатация парни локомотиви, притежание на частни сдружения и лица, също редовно трябва да минават на задължителния за Германия технически преглед (TUV).
Всяка година работещите в завода в Майнинген 170 квалифицирани майстори за парни локомотиви вдъхват нов живот на около 20 – 30 машини. Сред тях са не само парадните парни локомотиви на DB AG, а и такива от държавни и частни железници в Европа. В котлярното например чака за ремонт ръждясалият котел на парния локомотив на една локална железница в Бавария, който доскоро е бил изложен там като паметник. До него са почти готовите котли за един швейцарски локомотив и за един екзотичен модел на фирмата Hanomag, прослужил някога годините си в Южна Африка.
Майсторите железничари от долината на Верра са се научили да се приспособяват към изменящите се условия още от основаването на завода през 1914 г. След поддържането и ремонта на пруския кайзеров подвижен състав през 20-те години заводът поема ремонта на първите парни локомотиви на обединената железница на Германия DR (Дойче Райхсбан). Сред тях са “бегачите” от серия 01 и 03, серия 39, локомотивът за товарни превози серия 44 и тежките тендерни локомотиви от серия 95, които са обслужвали линиите с големи нагорнища в Тюрингия.
След Втората световна война Майнинген е един от осемте ремонтни завода за парни локомотиви в ГДР, а след преустановяването на парната тяга единственият, който ремонтира черно-червените парни локомотиви на DR. Известно време, поради липса на дизелово гориво, тук се произвеждат над 200 безогневи парни локомотива, които заместват дизеловите локомотиви, обслужващи индустриалните клонове, строят се и се поддържат релсови снегорини, а през летните месеци се поправят парните локомотиви, които служат за отопление в комбинатите и в гарите. Ремонтният завод в Майнинген доставя освен това стотици талиги за градската железница и за метрото в Берлин. И тъй като дефицитът в икономиката на ГДР често води до изненадващи решения, в завода започва разработването на части за електронните централизации. Причината е, че в това старо градче се намира филиал на комбината за електроника “Роботрон”, от който DR може да привлече специалисти.
След промените през 1989 г. някогашният ремонтен завод на железниците на ГДР е заплашен от ликвидация, а 1760-те му сътрудници – от безработица. На пазара се търсят вече само произвежданите тук талиги и то до приватизирането на големия Локомотивостроителен завод в Хенигсдорф край Берлин.
За съдбата на завода в Майнинген започва да се говори едва след една публикация на запален по железниците журналист от Франкония, Г-н Албрехт все още пази визитната му картичка – Томас Маузер е първият журналист от Западна Германия, посетил завода. Майсторите по парни локомотиви от Тюрингия стават истински медийни звезди, когато през 1992 г. в завода докарват два произведени в Швейцария локомотива за зъбчата железница и ги реставрират за частната железница през прохода Фурка. “Това направи завода известен почти в цяла Европа”, радва се Албрехт, който скоро ще излезе в пенсия. Когато през 1993 г. красивите машини са възстановени за движение, само от Швейцария пристигат над 400 любители, за да им се порадват.
Отдавна приятели на железницата и музейни работници и от други страни са разбрали, че в Майнинген разполагат с необходимото “ноу-хау” и могат да гарантират високо качество на ремонта. Издаденият междувременно на три езика проспект за завода рекламира компетентната му дейност. Тук вече пристигат парни локомотиви от цяла Европа, за да бъдат възстановени за движение. Един от най-впечатляващите и интересни проекти е извършената реконструкция на един локомотив за бързи влакове, който е бил свален от постамента си в Бебра и отново е бил “облечен” в аеродинамична обшивка, както някога през 30-те години. Живописната теснолинейка през планината Харц също редовно кара за ремонт в завода в Майнинген 25-те си парни локомотива, два от които са на по 100 години.
Интересна за любителите на въглища, пара и миризма на мазут ще бъде и реставрацията на един локомотив Garrat, който е притежание на частно лице. Уникалният теснопътен съчленен локомотив се състои се от две самостоятелно задвижвани талиги. Носи името на конструктора си – английския инженер Херберт Гарат. С големите си резервоари за вода той е бил конструиран първоначално за теснолинейната железопътна мрежа на Южна Африка. След възстановяването му той ще започне нов живот, но през определени периоди ще се връща в завода за ревизии и ремонт. Тук, в Майнинген, парните локомотиви от Европа най-накрая са намерили последното си убежище.
Глобален модератор
DLW (Dampflokomotive Werk) Meiningen е единственият завод за парни локомотиви в Европа и едно от най-преуспяващите предприятия в Германия. Основната му дейност е производство и ремонт на парни локомотиви. В момента там единствено в света се произвеждат безогневи локомотиви, които нямат алтернатива за работа в пожаро и взривоопасна среда. Също така се произвеждат парни машини за високопланински железници в Южна Америка, където дизеловият двигател не може да работи поради недостатъчен кислород. Произвеждат се и роторни и плугови снегорини, и специализирани вагони. Най-натоварени са цеховете за ремонт и възстановяване на стари машини - чака се ред повече от година. За ремонт пристигат парни машини почти от целия свят. Основно възстановяване на един нормален европейски локомотив отнема 30-60 дена. Заводът разполага с конструктивни документации на всички машини, произвеждани от всички европейски локомотивостроителни фабрики през 20 век, включително и поръчкови конструкции. В рекламата на завода пише, че за възстановяване на дадена машина им трябва само рамата с буферите, останалото е тяхна работа.
Ето и сайта:
http://www.dampflokwerk.de/
Ето и сайта:
http://www.dampflokwerk.de/
Ееееехххх, де и в българия да имаше такаво убежище
Всъщност Майнинген не е последния завод за ремонт на парни локомотиви в Европа. Не само ремонт ,но и практически нови локомотиви ,както и парни валяци,трактори,локомобили,кранове и други,могат да се поръчат в завода Пила в Полша.Завода Винтертур в Швейцария също може да произведе и ремонтира всякакви парни локомотиви. Преди около 10 години те реконстроираха основна една "лодка" от бившето ГДР-52 80 55 . Направиха я с търкалящи лагери абсолютно навсякъде и с нов парен котел,така ,че мощноста и се увеличи на 3000 конски сили. Малко недоумение буди ,че локомотива работи с дизелово гориво. Сега той се използва основно в Швейцария. Поради проблеми с нормативните документи,локомотива не се пуска по линиите на Германия,което предизвика редица конфликтил
Информация
Модератори