Нека тук всеки, кой каквото му е на сърце по темата да може да сподели, та било то и в някаква друга област, освен жепейската. Нека, ако щете това да е поднесено и с известна доза хипербола (художествено преувеличение), защо не и с чувство за хумор.Из книгата на Стефан Цанев „Български хроники”
Историята на нашия народ от 2137 пр. Хр. до 1435 г. сл. Хр.
"Основите на дворците и крепостните стени на Плиска и Велики Преслав са запазени и до днес. Градени били те от камък и гранит и безмълвно са се извисявали сред пустата равнина до средата на ХІХ век,
когато турците, от далновидност или за подигравка с нашата история, натрошили камък по камък гранитните дворци и с този праисторически чакъл постлали пътя на първата железница на Балканския полуостров – от Русе до Варна.
И днес, ако пътувате по тази стара железница, особено нощем, можете да чуете как, подплашени от тракането на черното желязно чудовище, бездомните духове на древните ни царе пищят под траверсите, сенките им се разбягват из крайпътния царевичак и после пак се завръщат и точат ръждясалите си мечове върху горещите релси.
А пътниците спят и не подозират, че пътуват върху гроба на своята история."
Курсивът е мой.
....................................................................................................................................................................................................................
Откакто съм назначен за помощник-машинист преди пет месеца, при някои от нощните пътувания с товарни влакове по ЖП линия №9 между Русе, Каспичан и обратно, навръщане от Каспичан към Русе, при изкачване на нагорнището от сп. Златна нива към сп. Велино, забелязвам някаква странна много ярка светлина насред железния път, точно в междурелсието, по-близо до лявата релса в посока на движението, нещо като отблясък със заслепяваща яркост на заваръчна искра. Веднага ставам и поглеждам през моя страничен прозорец назад към колелата на състава от вагони. Единственото, което виждам е тъмнината и мрака. Известно е за искрите, които изскачат изпод калодките при задържане с влаковата спирачка в надолнище. Това е съвсем различно, плюс това тук не се задържа със спирачката, защото е изкачване на нагорнище, и освен това аз забелязвам тази ярка светлина напред по коловоза, пред нас. Опитвал съм да заостря вниманието на колегата машинист, но той най-много да ме изгледа умно с питащ поглед какво искам да му обясня и така пътя продължава. Макар че свръхестественото действа много притегателно на много хора, за не съм привърженик на паранормалното и не вярвам особено на анормални явления. Може би в случая става въпрос за нещо напълно обяснимо явление, защото го забелязвам само на тъмно, само в определена посока на движение и все на едно и също място. При преминаване през деня, гледам точно на същото място и не забелязвам нищо неестествено.
Кой знае сега как ми се смее някой, който го чете и знае за какво става въпрос. Понякога сетивата на човек много лъжат. Макар че то както е тръгнало да закриват гара след гара по девета линия, скоро, освен духове на български ханове и царе, там ще започнат да витаят и призраци на железничари.
Понякога сетивата на човек много лъжат. Имаме лозе на десетина км. от Русе. Преди години, когато една нощ преспивахме там, по едно време през нощта аз бях единствения от семейството, който все още не беше заспал. В такива моменти на такива отдалечени от големия град и усамотени тихи места сетива ми се наострят до степен, която започва да граничи с халюцинирането. В един момент ми се стори, какво ми се стори, аз бях в състояние да се закълна, че някой почука по дървената вратата на стаята, в която бях. В първия момент помислих, че може да е майка ми, която заедно с брат ми спеше на горния етаж. Баща ми и баба ми пък спяха на долния. След това обаче, се сепнах и си помислих как пък майка ми точно в този късен час ще слиза при мен и за какво. Поизплаших се, защото из тази вилна зона от време на време "шетат" разни съмнителни и крадливи субекти, най-вече нощем. Сетне се престраших и излязох навън. Единственото, което се чуваше беше тихия летен ветрец, който най-много да е подмятал някакви леки боклучета из двора и лозето, нищо друго. Качих се при майка ми, която аз събудих с почукването си по металната врата на стаята, в която тя и брат ми спяха. Оставаше и тя да е чукала на моята врата и от къде на къде. След малко по малкия и тесен път, който минаваше покрай нашата вила, премина някакъв автомобил. Едва ли някой беше тръгнал посред нощ да ходи на лозето си. В този късен среднощен час единствено някаква охрана, защото района уж се охранява, или някакви "прибрани хора" преминаваха покрай нас. По-скоро ми се струваше, да е второто. Не знам след всичко това как съм заспал припотен и с флакон газов спрей в ръка. Успокоих се едва когато се събудих и видях, че навън е започнало да се зазорява.
Едно беше сигурно, през изминалата нощ или някой среднощен "прибирник" наистина беше проверил къщата, защото те винаги първо проверяват, или аз здравата бях халюцинирал. Всичко може да е било на психическа основа и да се е дължало на някакви мои фобии и страхове.
. А преди около месец си бях в Русе и през нощта в към 23:30 ми звънят на телефона бързо да ставам и да наблюдавам какво се случва в небето, но аз докато изляза и шоуто беше свършило. Но ми го описаха като голяма светеща червено светлина, която като с въже вдига под себе си нещо. 
