ЛЯСКОВЕЦ
През 1920 г. група родолюбиви и просветени мъже създават Комитет за културно и стопанско повдигане на Лясковец. Трите войни, които води България през 1912-1913 г. и 1915-1918 г. довеждат до две национални катастрофи. Наред със загиналите хиляди войници българското земеделие изгуби и двигателната си сила - хиляди коне и волове. Икономическата криза е главния фактор за създаването на комитета. За председател бил избран учителят и общественикът Ангел Димов Беров, а за касиер, секретар-деловодител Гани Георгиев. Учредителното събрание приема устав и избира ръководство, в което влизат кметът, местният агроном, градският лекар, представители на местните стопански и културни сдружения, представители на свещениците, на учителите, граждани.
Първата задача, която си поставя Комитетът е построяването на железопътната линия Горна Оряховица - Лясковец - Златарица - Елена. За десет години от неговото съществуване е построена само отсечката Горна Оряховица - Лясковец. Проектирането на железопътната линия Горна Оряховица - Елена започва през 1909 г. Войните и стопанската криза спират проучванията по трасето. Въпросът за строежа на линията се поставя отново на общоградско събрание, проведено на 23.05.1920 г. То имало за цел да се направят постъпки пред правителството за построяване на железопътната линия Горна Оряховица - Златарица - Елена. В Министерството на железниците вече имали готовност за проучване на трасето. Имало три варианта: а/ Горна Оряховица - Лясковец - Елена; б/ Джулюница - Елена; в/ Дебелец - Елена.
На второ събрание, което се е провело след една седмица, председателят на ККПСЛ Ангел Беров споделил своите виждания, че трябва да започне пропагандиране сред гражданите на Лясковец и изброените села на идеята за прокарване на железницата и да я подкрепят пред правителството. Делегатите, избрани на събранието, посетили селата Миндя, Мерданя, Къпиниво, Церова кория, Златарица и Елена, където получили подкрепа относно идеята за линията. Нещо повече, населението било готово да участва с физически труд и с траверси от техните гори. Такива комитети се създават във всяко от тези населени места. На 13.06.1920г. делегатите от всички селища се събират в Златарица на заседание.
Проектирането на трасето поставило някои противоречиви въпроси, които били изгладени. Лясковското бюро било избрано за централно, начело с Ангел Беров. Редица вестници, като в. ”Дневник” от 06.06.1920 г. бр. 6176, “Напредък” от 23.06.1920 г. бр. 902 и др. писали за делегацията, посетила министър председателя, председателя на Народното събрание и министъра на железниците и благоустройството с молба да продължат проучванията за железопътната линия Горна Оряховица - Елена. Обосновката за строежа на линията е добре аргументирана. Доказвало се, че само от Лясковец годишно ще се изнасят 500-600 вагона вино и над 300 вагона плодове, зеленчуци и семена, а от Елена ще се свличат хиляди кубици дървен материал и тонове дървени въглища.
На 23.01.1921 г. в Лясковец се провежда общоградско събрание, на което се решава мъжкото население, подлежащо на пътна повинност да извърши поземлените работи при трасирането и пикетирането на железопътната линия, а мъжете с по-добро материално положение да откупят надничари, които да работят вместо тях. На същото събрание се предлага на Министерството на железниците да изпрати инженерна бригада, която да ръководи работите и да внесе в Народното събрание Закон за постройката на железопътната линия.
Законът е приет и е обнародван във в. ”Държавен вестник” от 1921 г. бр. 181. През 1922 и 1923 г. дейността на Комитета не е толкова активна поради изчакване на решения от Министерството на железниците и поради политическите събития. Но още на 01.01.1924 г. се провежда общоградско събрание, като отново се дава аргументирана обосновка за построяването на железопътна линията. Нещо повече, този път даже се предлага да се свърже Елена със Сливен и от там Централна Европа с Цариград.
Съгласно ХХХІV-то Постановление на Министерския съвет от 09.04.1924 г. с протокол №26 се одобрява постройката на нормална железопътна линия Горна Оряховица - Елена. Строителството започва на 05.11.1924 г. То върви бавно, само в рамките на гласуваните от държавата средства. Липсата на средства принуждава Комитета да изпрати до всички видни лясковчани, живеещи в други градове, циркулярно писмо, с което ги призовава да подпомогнат строежа. Събират се пари за тухли, вар и цигли за строителството на приемното здание на гара Лясковец. Докарани са 120 кубика пясък и 100 кубика камъни, а Махленските комисии са събрали над 30 хиляди лева. На събрание, което е проведено на 08.03.1928 година се решава да бъдат упълномощени Ст. Тахрилов, Е. Козлев, П. Бързаков, И. Стратев и М. Гайдов в качеството на утвърден комитет, да се грижат за построяване на приемното здание на гарата и за ускоряване на строежа на линията.
На 23 септември 1928 година в 10 часа преди обяд при изключително голяма тържественост се извършва водосвет от лясковските свещеници, полага се основният камък на приемното здание и се вгражда в него специално изготвения акт. Речи по този повод са изнесли инженер Л. Божков - директор на железниците, протоиерей Иван Кондев, кметът П. Бърэаков и членът на строителния комитет Иван Стратев. Актът, положен в основният камък, прочел и председателя на Комитета за културно и стопанско повдигане на Лясковец Ангел Беров. Строежът на гарата и линията продължил и през 1929 година. На 19 август 1930 година в 10 часа сутринта пристигнал първият работен влак, идещ от гара Горна Оряховица. Настъпват трескави дни по подготовката за официалното откриване на линията и гарата. Архитект инженер Иван Шойлев подарил 20 000 лева за двулицев гаров часовник. На 27 септември комитета уведомява кмета на града, че железопътната линия Горна Оряховица - Елена е завършена, с което той смята своята работа за изпълнена. За предстоящото официално откриване на железницата е създадена комисия в следния състав: Хараламби Караминчев, Моско Сиромахкостов и Калчо Клатев.
Тържество по случай освещаването на гара Лясковец на 26.10.1930 г:
Денят на официалното откриване е определен 26 октомври 1930 година. До вестниците е изпратена телеграма: “26 тържествено осветяване на гара Лясковец. Подобно тържество Лясковец е нямал.” Целият град е украсен, празнично облечени ученици, граждани и свещеници са пред гарата. За тържеството са поканени видни гости от София, Велико Търново, Горна Оряховица, народните представители от Горноряховската околия, кметовете на Елена, Златарица и други селища от околността. В 9:30 часа пристига първият влак, окичен със знамена, цветя и зеленина. След освещаването на гарата, речи държат министъра, инженер Данчев, Стратев, кмета Абаджиев от Варненската камара. Така на 26 октомври 1930 година железопътната линия Горна Оряховица - Лясковец и приемното здание на гарата са тържествено открити. На 4 март 1931 година. Комитетът дава подробен отчет за направените разходи и откупва 8 броя от направената снимка при тържественото откриване, като ги подарява на общината, читалището, на Дирекцията на железниците и на гара Лясковец.
По-късно, през 1949 година, е открит участъка Лясковец - Златарица с дължина 22 км. По-голяма част от изкопните и насипните работи на този участък се извършва от младежи-бригадири. Сред тях е имало и около 120 младежи от град Лясковец. Строежът на последния най-труден участък Златарица-Елена бил завършен през 1974 година. Преди да започне строителството на този планински участък се извършват проучвания за ново тресе, при което се избягват предвидените в първоначалния проект тунели. Участъкът е дълъг 16 км с минимален радиус на кривите 250 м и максимален наклон 25%.
Железопътната линия Горна Оряховица - Елена се отделя от гара Горна Оряховица в източната й част. След това изкачва възвишенията между гара Горна Оряховица, град Горна Оряховица и Лясковец, и достига град Лясковец в северната му част. След Лясковец линията преодолява няколко добре обособени рида на Търновските възвишения, най-високия от които е този при Церова кория - 242 м надморска височина. След това се спуска към долината на река Веселина пресича я и достига до град Златарица. Този участък е характерен с големите си наклони. От град Златарица линията продължава в южна посока, като следи долината на Златаришката река, пресича я с няколко моста, преодолява пролома Боаза в Еленската планина и достига до североизточния край на град Елена. Общата й дължина е 43.6 км. Линията е с нормална ширина 1 435 мм. Тя преминава през територията на пет общини - Горноряховска, Лясковска, Великотърновска, Златаришка и Еленска, а така също и е в близост до осем селища.
Още преди откриването на гара Лясковец в близост до нея е построено тържище за плодове, зеленчуци и грозде. През 1934 година северно от гарата е построена винарска изба, която през 1947 година прераства във Винзавод за типизирани вина. Сега той е един от големите винарски заводи и е свързан с железопътна линия чрез два индустриални клона. През 1947 година южно от гарата се обособява ТПК “Автопобеда”, което в последствие прераства в авторемонтен завод. През 1963 година североизточно от гарата бил построен завод за автоматични везни, а до него и фабрика за тенекиен амбалаж. Северозападно от гарата са предприятията за пластмасови изделия, БКС, и малка консервна фабрика.
Товарооборота на гарата проявява колебания. Това може да се проследи от таблица 1. Растежът на товарооборота до 1988 година се дължи на факта, че промишлените предприятия работеха с пълен капацитет и използваха предимно железопътния транспорт. Най-голям товародател е винарният завод, който е натоварил през 1988 година над 60 000 т. вино, повечето за износ - за бившия СССР, Полша, Чехословакия. От получените стоки най-много са бутилки, бяло тенеке за фабриката за метален амбалаж, въглища за ДП “Топливо” и паровата централа на завода за автоматични везни, метали за авторемонтния завод “Победа” и завода за автоматични везни. От гара Елена най-много се изпраща дървен материал. Така, че общо взето се сбъдва обосновката на нашите предшественици от 20-те години, че по линията ще се превозват най-много вино и дървен материал.
http://www.lyaskovets.net/tm_articles/d ... lroad.html
).
или да 
