Това е една изключително ценна, вярвам не само за мен, книга в 4 тома и често се случва нещо прочетено да ме впечатли особенно силно.
Реших да споделя особено ярки моменти от прочетеното, а ако някой вече я е чел, още по-добре. Който има намерение да я чете, бих го посъветвал да не отлага много.
Нормално е като всеки автор на художествено произведение, писател и пр, също и Стефан Цанев да има своите критици и отрицатели, но това мен въобще не ме интересува. Който не го харесва или одобрява, проблемът си е лично негов. Ст. Цанев не е историк, но се е позовавал само на исторически хроники и факти, разбира се не без хипербола и известно художествено разкрасяване. Такива като него е трябвало да пишат учебниците по българска история, а не академици и професори с техните сухи и постни писания, над които и аз съм се пулил в училище едно време.
Из книгата на Стефан Цанев „Български хроники”
Историята на нашия народ от 2137 пр. Хр. до 1435 г. сл. Хр.
Първи том
„Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.
Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,
а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ и за съжаление тази цел е вече почти постигната;
от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка;
а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни подтиска и ние не искаме да си го спомняме...”
„ ...
В устройството на Плиска е имало нещо удивително за ония времена.
Известно е, че кралят Слънце Луи ХІV в залеза на ХVІІ век е изхвърлял сутрин нощното си гърне през прозореца, понеже нямал тоалетна, любовниците му пък се обливали с парфюми, за да прикрият миризмата от некъпаните си тела,
а десет века преди това – края на VІІ век – в столицата на хан Аспарух е имало канализация – за чиста вода и отходен канал от оловни тръби за мръсотиите, имало е басейн и бани.
Когато през зимата завеели страшните северни ветрове – в специални пещи извън двореца до бяло се нагрявали обли речни камъни, горещият въздух от пещите се отправял по керамични тръби към двореца, стените му били двойни, топлият въздух нахлувал в процепа между двете стени, камъните на вътрешната стена имали дупки и през тези дупки топлият въздух влизал в тронната зала.
Основите на дворците и крепостните стени са запазени и до днес. Градени били те от камък и гранит и безмълвно са се извисявали сред пустата равнина до средата на ХІХ век,
когато турците, от далновидност или за подигравка с нашата история, натрошили камък по камък гранитните дворци и с този праисторически чакъл постлали пътя на първата железница на Балканския полуостров – от Русе до Варна.
И днес, ако пътувате по тази стара железница, особено нощем, можете да чуете как, подплашени от тракането на черното желязно чудовище, бездомните духове на древните ни царе пищят под траверсите, сенките им се разбягват из крайпътния царевичак и после пак се завръщат и точат ръждясалите си мечове върху горещите релси.
А пътниците спят и не подозират, че пътуват върху гроба на своята история.”
....................................................................................................................................................................................................................
„... аман от освободители! Тръгне ли една държава да завладява друга държава, тя непременно обявява, че отива да я освобождава.
Така Александър Велики освободи почти целия свят, римляните освободиха траките така, че помен не остана, Наполеон освободи цяла Европа, Хитлер тръгна да освобождава Съветският съюз от комунизма, Сталин пък освободи Германия от фашизма,
византийците ни освободиха от руснаците през 971 година и два века влачихме ярема на тази свобода, руснаците пък ни освободиха незнайно от кого през 1944 година и то така хубаво ни освободиха, че едвам се освободихме от свободата им...
Напоследък пък американците тръгнаха да освобождават света – освободиха Виетнам, съвсем наскоро – в края на миналия век – освободиха Югославия и тя, горката, още не може да се съвземе от това освобождение; сега освобождават Ирак, горко му!...
Въобще, прав се оказва дяконът Васил Левски като казва: „Който ни освободи, ще ни пороби, казвам ви!” – тези думи ние, българите дето все чакаме някой да ни освободи, трябва да си ги запишем с нож на челото...
Затова – тръгне ли някой да ни освобождава, народе мой, грабвай оръжието и се защитавай до последна капка кръв!”
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Акредитиран фотограф
браво е малко, просто е чудесноelektrovoz46 написа:Браво!
Относно заглавието на темата...
1323 – 1331 г.
...........................
„Накрая на народа (българите) му писнало, станало му все едно кой ще го завладява, кой ще го освобождава, защото и при освобождението и при завладяването резултатът за народа бил един и същ: смърт и разорение;
и тъй, полека-лека народът стигнал до житейската мъдрост, че по-добре да се предава, а не да се сражава –
и щом видели на хоризонта някаква войска, не питали чия е: българска ли е, византийска ли, латинска ли, каталонска ли, куманска ли, татарска ли – веднага отваряли вратите на крепостта и се предавали доброволно, оцелявайки.
Така ще постъпят те, скъпи мой читателю, и когато на хоризонта се зададе турският аскер.
И може би затова сме оцелели. Не е героично, но е практично.”
1323 – 1331 г.
...........................
„Накрая на народа (българите) му писнало, станало му все едно кой ще го завладява, кой ще го освобождава, защото и при освобождението и при завладяването резултатът за народа бил един и същ: смърт и разорение;
и тъй, полека-лека народът стигнал до житейската мъдрост, че по-добре да се предава, а не да се сражава –
и щом видели на хоризонта някаква войска, не питали чия е: българска ли е, византийска ли, латинска ли, каталонска ли, куманска ли, татарска ли – веднага отваряли вратите на крепостта и се предавали доброволно, оцелявайки.
Така ще постъпят те, скъпи мой читателю, и когато на хоризонта се зададе турският аскер.
И може би затова сме оцелели. Не е героично, но е практично.”
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
С риск да предизвикам скандалче, трябва да отбележа , че и на мен много ми харесва книгата на Ст.Цанев, но да не забравяме че той НЕ Е ИСТОРИК, и всичко което е описал, всъщност е неговото виждане като белетрист, за българската история.
Много е патриотично, много е нахъсващо, но е доста далеч от истината.
Пример - това с нощното гърне на краля слънце не е истина.
Всъщност още средновековните замъци са имали перфектната система за отопление която е работеща на елементарният принцип описан от Цанев за Плиска, и която система работи безотказно и до ден днешен.
Така че последвалите събития от замъци към палати си имат своята архитектурна логика и нали не смятате , че в по-късни времена архитектите на краля слънце (например) са забравили основни неща в "занаята" си.
Още в подкрепа на това, че книгата е писана не от историк, ще ви дам друг пример - ДА, вярно е, че всъщност още първите български градове, на балканите, са строени от камък , за разлика от съседите, които доста дълги години са се учили от нас. Това пък се премълчава от доста хора , все пак запознати с историята ни, защото влиза в противоречие с теорията , че прабългарите са чергарско племе.
Явно е че никой не отива на къмпинг , за да строи вила, а просто си опъва палатката и ...готово.
Но когато смени града с нов, не опъва палатка , ами си построява къща.
Та така за Стефан Цанев.
Но добре, че все пак написа тази книга , та някой българи да прогледнат малко ....
Много е патриотично, много е нахъсващо, но е доста далеч от истината.
Пример - това с нощното гърне на краля слънце не е истина.
Всъщност още средновековните замъци са имали перфектната система за отопление която е работеща на елементарният принцип описан от Цанев за Плиска, и която система работи безотказно и до ден днешен.
Така че последвалите събития от замъци към палати си имат своята архитектурна логика и нали не смятате , че в по-късни времена архитектите на краля слънце (например) са забравили основни неща в "занаята" си.
Още в подкрепа на това, че книгата е писана не от историк, ще ви дам друг пример - ДА, вярно е, че всъщност още първите български градове, на балканите, са строени от камък , за разлика от съседите, които доста дълги години са се учили от нас. Това пък се премълчава от доста хора , все пак запознати с историята ни, защото влиза в противоречие с теорията , че прабългарите са чергарско племе.
Явно е че никой не отива на къмпинг , за да строи вила, а просто си опъва палатката и ...готово.
Но когато смени града с нов, не опъва палатка , ами си построява къща.
Та така за Стефан Цанев.
Но добре, че все пак написа тази книга , та някой българи да прогледнат малко ....
Колега pach, разбира се че никой не е тръгнал да прави скандали. 
Аз просто споделям само дадени моменти от книгата, които силно са ме впечатлили. Естествено, че много от нещата са недоказуеми, а и самият автор пише, че не претендира да са 100% сигурни. Мъглата на вековете е покрила много събития. Нашата история е толкова богата, разнообразна, противоречита и пр. и т.н, че...
Аз просто споделям само дадени моменти от книгата, които силно са ме впечатлили. Естествено, че много от нещата са недоказуеми, а и самият автор пише, че не претендира да са 100% сигурни. Мъглата на вековете е покрила много събития. Нашата история е толкова богата, разнообразна, противоречита и пр. и т.н, че...Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
А това...
1331 – 1371
Цар Иван Александър
......................................
„Александър искал поколенията да запомнят неговото царуване като втори Златен век – по-бляскав от Златния век на Симеон Велики.
Уви, това било само златна сянка!
Византия по онова време наистина е била държавата с най-бляскава култура на света и това неизбежно привличало образованите хора и блазнело властващите. Но докато при Симеон Велики това привличане е подбуждало към надпревара, към съперничество: да създадеш нещо по-голямо, ново, по-различно, по-хубаво...
то при Иван Александър възхищението от византийската култура не надминавало буквалното подражание: дрехите, книгите, песнопението, рисуването – копирало се всичко, нашата култура при Александър е златна сянка на византийската.
Дори в държавната ни администрация всички прабългарски и славянски названия на длъжностите били заменени с гръцки: нямало вече кавхан и воевода, няма велик и малък болярин, няма ковчежник, столник или чашник – има севаст, примикюр, кефалия, стратор, кодморек, перпирак, катепан, аподолазор, прахтор и т.н.
(Най – ревностна в подражанието била нашата църква и като удивително консервативна е запазила до ден днешен не само тогавашния ни език, запазила е непокътнати византийските одежди – златошитите мантии и златните тиари, тийските одежди със скъпоценни камъни, чийто средновековен блясък е в абсурден асинхрон с днешното време и днешната наша бедност – това допълнително отдалечава народа църквата днес, както го е отдалечавало и по онова време.)
Всичко това ни е нещо далечно и непознато. Заменяли сме си ние думичките с и дрешките с турски, после с руски, а сега с американски. Ако някой утре слезе от небето и тръгне по градските ни, че и по селските ни улици, ще си помисли, че е попаднал в американска или английска провинция – всички витрини (с нищожни изключения) са написани на английски език.
Подражанието е следствие от политическа зависимост и е свидетелство за ниска култура. Колкото по-ниска е културата на един човек, толкова повече той подражава на някой друг. Но най-страшното е, че подражанието говори за липсата на национална гордост, а липсата на нациотнална гордост е прелюдия към самопредателство и доброволно робство.”
Ту би кънтиню...
Sledva produlzhenie...
1331 – 1371
Цар Иван Александър
......................................
„Александър искал поколенията да запомнят неговото царуване като втори Златен век – по-бляскав от Златния век на Симеон Велики.
Уви, това било само златна сянка!
Византия по онова време наистина е била държавата с най-бляскава култура на света и това неизбежно привличало образованите хора и блазнело властващите. Но докато при Симеон Велики това привличане е подбуждало към надпревара, към съперничество: да създадеш нещо по-голямо, ново, по-различно, по-хубаво...
то при Иван Александър възхищението от византийската култура не надминавало буквалното подражание: дрехите, книгите, песнопението, рисуването – копирало се всичко, нашата култура при Александър е златна сянка на византийската.
Дори в държавната ни администрация всички прабългарски и славянски названия на длъжностите били заменени с гръцки: нямало вече кавхан и воевода, няма велик и малък болярин, няма ковчежник, столник или чашник – има севаст, примикюр, кефалия, стратор, кодморек, перпирак, катепан, аподолазор, прахтор и т.н.
(Най – ревностна в подражанието била нашата църква и като удивително консервативна е запазила до ден днешен не само тогавашния ни език, запазила е непокътнати византийските одежди – златошитите мантии и златните тиари, тийските одежди със скъпоценни камъни, чийто средновековен блясък е в абсурден асинхрон с днешното време и днешната наша бедност – това допълнително отдалечава народа църквата днес, както го е отдалечавало и по онова време.)
Всичко това ни е нещо далечно и непознато. Заменяли сме си ние думичките с и дрешките с турски, после с руски, а сега с американски. Ако някой утре слезе от небето и тръгне по градските ни, че и по селските ни улици, ще си помисли, че е попаднал в американска или английска провинция – всички витрини (с нищожни изключения) са написани на английски език.
Подражанието е следствие от политическа зависимост и е свидетелство за ниска култура. Колкото по-ниска е културата на един човек, толкова повече той подражава на някой друг. Но най-страшното е, че подражанието говори за липсата на национална гордост, а липсата на нациотнална гордост е прелюдия към самопредателство и доброволно робство.”
Ту би кънтиню...
Sledva produlzhenie...
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
"Основна грешка е да се теоретизира, без да се опира на фактите"
Артър Конан Дойл - "Скандал в Бохемия"
Ето малко безспорни и доказани факти от историята ни.
От 1018 г. до 1185 г. България се намира под властта на Византия. И като нейна провинция, съвсем естествено е да има същото административно устройство, както и метрополията; съответно и длъжностите да са с византийските им названия. След 168 години, във Второто Българско царство, едва ли е било възможно (а и необходимо) Петър и Асен да връщат отново остарелите и забравени названия от времето на Борис и Симеон.
А в нашата история времето на царуването на Иван Александър наистина си е спечелило прозвището "Втори Златен Век на Българската Книжнина". И да се обвиняват предците ни в елементарно подражателство, ми се струва неморално, да не кажа кощунствено! На кого са подражание рисунките в Лондонското Четвероевангелие? Ами миниатюрите в Манасиевата Хроника ( от която самата са известни 5 преписа, всеки от тях забележителен музеен експонат)? А стенописите на Боянската църква, характеризирани със станалото вече банално, но все пак точно твърдение "предвестници на Ренесансовата живопис"?
От подражание ли се оформя Търновската художествена и книжовна школа? По чие подражание Св. Патриарх Евтимий извършва правописна и книжовна реформа, осмелявайки се да анатемоса дори старите богослужебни книги на Кирил и Методий, осветени на времето си от Римския Папа? Ако ние сме подражавали на Византия, защо почти до 17 век именно тогавашната наша, а не византийската книжнина е оказала неоспоримо влияние върху славянскоговорещите в Източна Европа?
Безспорно идеята, че празното чуждопоклонничество е вредно и пагубно, е правилна, макар и стара колкото .... Утвърждаването й започва още от "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Но в нейно име да се изопачават исторически факти или да се правят нихилистични квалификации - това не мога да приема от никого! А пък от ужким културтрегер като Стефан Цанев - съвсем!!!
P.s. Аз лично харесвам поезията на Стефан Цанев. Драматургията му - не толкова. Но тези му писания, като "Българските хроники" - никак. Не знам защо, но някак си ми напомнят изказванията на Бойко Борисов за "калпавия човешки матрял".
Артър Конан Дойл - "Скандал в Бохемия"
Ето малко безспорни и доказани факти от историята ни.
От 1018 г. до 1185 г. България се намира под властта на Византия. И като нейна провинция, съвсем естествено е да има същото административно устройство, както и метрополията; съответно и длъжностите да са с византийските им названия. След 168 години, във Второто Българско царство, едва ли е било възможно (а и необходимо) Петър и Асен да връщат отново остарелите и забравени названия от времето на Борис и Симеон.
А в нашата история времето на царуването на Иван Александър наистина си е спечелило прозвището "Втори Златен Век на Българската Книжнина". И да се обвиняват предците ни в елементарно подражателство, ми се струва неморално, да не кажа кощунствено! На кого са подражание рисунките в Лондонското Четвероевангелие? Ами миниатюрите в Манасиевата Хроника ( от която самата са известни 5 преписа, всеки от тях забележителен музеен експонат)? А стенописите на Боянската църква, характеризирани със станалото вече банално, но все пак точно твърдение "предвестници на Ренесансовата живопис"?
От подражание ли се оформя Търновската художествена и книжовна школа? По чие подражание Св. Патриарх Евтимий извършва правописна и книжовна реформа, осмелявайки се да анатемоса дори старите богослужебни книги на Кирил и Методий, осветени на времето си от Римския Папа? Ако ние сме подражавали на Византия, защо почти до 17 век именно тогавашната наша, а не византийската книжнина е оказала неоспоримо влияние върху славянскоговорещите в Източна Европа?
Безспорно идеята, че празното чуждопоклонничество е вредно и пагубно, е правилна, макар и стара колкото .... Утвърждаването й започва още от "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Но в нейно име да се изопачават исторически факти или да се правят нихилистични квалификации - това не мога да приема от никого! А пък от ужким културтрегер като Стефан Цанев - съвсем!!!
P.s. Аз лично харесвам поезията на Стефан Цанев. Драматургията му - не толкова. Но тези му писания, като "Българските хроники" - никак. Не знам защо, но някак си ми напомнят изказванията на Бойко Борисов за "калпавия човешки матрял".
Из ІІ том на "Български хроники" от Стефан Цанев:
Историята на нашия народ от 1453 до 1878 г.
„Обърни внимание, читателю, на една странна подробност в нашата история: за 13-вековното си съществуване като държава тук на Балканите ние сме били под чуждо робство 650 години (168 години византийско + 485 години турско): т.е. половината време сме били под робство.
Това не може да не се отразило върху психиката ни, върху гена ни. На това може би се дължи странната половинчатост на характера ни, на полукачествата ни, на това, че
гордостта ни мутира в инат, унижението избухва в отмъщение, търпението атрофира в покорност.
Да се смята търпението за синоним на съпротивата, да се твърди, че сме оцелели благодарение на легендарното си търпение, да се гордеем, че сме изтърпели мъжки пет века турско робство – прости ми, читателю, но във всичко това има нещо твърде перверзно, нещо патологично, нещо идиотско.
Чувството ни за хумор, което наистина притежаваме и с което се хвалим, е разновидност на търпението. Вярно е, че това говори за духовното превъзходство над бита, за самокритичност,
но същевременно чувството за хумор те примирява с действителността: правейки смешни обстоятелствата, ти оправдаваш начина си на живот, понасяш по-леко несправедливостите.
Ако българският народ нямаше чувство за хумор, едва ли щеше да търпи толкова векове робство. Братята ни по българска линия – унгарците, и братята ни по славянска линия – поляците, нямат чувство за хумор, затова ден през ден възстават.
А ние се подиграваме на тираните си, надсмиваме се над своите страдания и търпим, най-много да напсуваме...”
Историята на нашия народ от 1453 до 1878 г.
„Обърни внимание, читателю, на една странна подробност в нашата история: за 13-вековното си съществуване като държава тук на Балканите ние сме били под чуждо робство 650 години (168 години византийско + 485 години турско): т.е. половината време сме били под робство.
Това не може да не се отразило върху психиката ни, върху гена ни. На това може би се дължи странната половинчатост на характера ни, на полукачествата ни, на това, че
гордостта ни мутира в инат, унижението избухва в отмъщение, търпението атрофира в покорност.
Да се смята търпението за синоним на съпротивата, да се твърди, че сме оцелели благодарение на легендарното си търпение, да се гордеем, че сме изтърпели мъжки пет века турско робство – прости ми, читателю, но във всичко това има нещо твърде перверзно, нещо патологично, нещо идиотско.
Чувството ни за хумор, което наистина притежаваме и с което се хвалим, е разновидност на търпението. Вярно е, че това говори за духовното превъзходство над бита, за самокритичност,
но същевременно чувството за хумор те примирява с действителността: правейки смешни обстоятелствата, ти оправдаваш начина си на живот, понасяш по-леко несправедливостите.
Ако българският народ нямаше чувство за хумор, едва ли щеше да търпи толкова векове робство. Братята ни по българска линия – унгарците, и братята ни по славянска линия – поляците, нямат чувство за хумор, затова ден през ден възстават.
А ние се подиграваме на тираните си, надсмиваме се над своите страдания и търпим, най-много да напсуваме...”
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Модератор
Интересно наистина , но защо хронологията на тази история започва от 1453 г. , тъй като България е паднала под османско робство през 1396 г.През споменатата 1453-та Константинопол е превзет от османските турци (29-ти май) и практически е сложен краят на Византия. Какво общо касае българите , които по това време са били под робство , не мога да си обясня , още повече , че през 1408 г. има едно неуспешно въстание на Константин и Фружин.Railroader написа:Из ІІ том на "Български хроники" от Стефан Цанев:
Историята на нашия народ от 1453 до 1878 г...
Точно така, Веско. Това, което пишеш е вярно. Просто автора, Ст. Цанев е озаглавил и подредил по този начин книгата си "Български хроники" в четири тома с подзаглавия:
Том 1 "Историята на нашия народ от 2137 пр. Хр. до 1453 г. сл. Хр.
Том 2 "Историята на нашия народ от 1453 до 1878 г."
Том 3 "Историята на нашия народ от 1878 до 1944"
Том 4 "Историята на нашия народ от 1944 до 2007".
Том 1 "Историята на нашия народ от 2137 пр. Хр. до 1453 г. сл. Хр.
Том 2 "Историята на нашия народ от 1453 до 1878 г."
Том 3 "Историята на нашия народ от 1878 до 1944"
Том 4 "Историята на нашия народ от 1944 до 2007".
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Информация
Модератори