Нека започна със следната случка, като утре ще напиша и още някои други.

Датата беше 30 август 2008, когато осъществих денонощно пътуване по направлението Мездра - Шумен - Комунари - Карнобат - Бургас - Пловдив - София. След около 10 часа пътуване, с нашия съфорумец Веско пристигнахме в Бургас, където се срещнахме с 07 и Proformance. Малко преди да заминем обратно, към нас се присъедини bdz_bg, пристигнал в морския град с влак 8615. И така тук вече е интересната част - пътуването във влак 8626. В продължение на няколко часа с Весо и Наско го раздавахме на лаф-мохабет в коридора и така до Стара Загора през цялото време стояхме прави. Някъде към Михайлово-Свобода, Наско реши да отиде в купето малко да си отпочине, а ние с Веско останахме в коридора. Тогава все още силите ми бяха свежи, въпреки че 1 часа след полунощ вече минаваше и си казах "Щом от Бургас до тук издържах прав и не се изморих, защо да не се опитам да издържа прав в коридора и до .... София". Така и стана, на Пловдив слязоха Весо и Наско, и останах само аз. Все още бях със свежи сили, но те вече лека полека започваха да се изпаряват. Защо? Защото вече бях сам и нямаше с кого да си правя "лаф-мохабет", нямаше с кого да говоря, накратко казано - скука. Някъде след Костенец вече ми се доспа съвсем, но исках да си удържа на думата, казвайки си на ум: "Хайде Сашо, повече от 6 часа си издържал прав в коридора, та час и малко ли няма да издържиш". Е, макар и да бях напълно изтощен, реших да си изпълня започната задача докрай. Казах че ще го направя, трябваше да го направя и го направих! В 5 часа и 31 минути влакът "пусна котва" на 3-ти коловоз на гара София, слязох от влака и с радост на сърцето си казах: "Успях да издържа цяла нощ прав, без да спя, без да ми мигне окото!". Това са близо 8 часа път, и въпреки наличието на СВОБОДНИ места във влака, пътувах от единия до другия край на страната прав. Е после с полузатворени очи в едно кафене на гарата дочаках заминаването на 10204. И като слязох на Костинброд ме чакаше "ОЛЕ МАЛЕ" - 20 минути вървене пеша до вкъщи, а силите ми бяха тотално изчерпани. Макар и с много мъки, успях да се добера до вкъщи и после за почти цял ден потънах в дълбок сън.... Абе луда работа!



