Откъслечните и кратки разговори са прекратени и погледите се насочват към нач. влака , който подава сигнала и последните мигове от престоя на
8626 са вече история.Четирима форумци остават на гарата и безмълвно се отправят към чакалнята , потапящи се в падащата гъста мъгла.
Това е гара Ямбол , намираща се на главната 8-ма линия , за тези , които не знаят , ето
инфо от Интернет за градът , в който сме дошли , като снимка от оигурителната инсталация съм пуснал в съответната тема.
Приветливата , но студена чакалня ни посрещна , в минутите за изваждане на билети направих
тази снимка.Зад горната пейка , виждаща се на снимката се намира топла чакалня - придобивка , която все повече гари я имат , при това изключително полезна за престой на пътници в студените зимни дни и нощи.Докато касиерките издаваха билетите по една наистина необичайна дестинация , пред гарата пристигнаха няколко таксита , стоварили пътници с тежки багажи , които влязоха в чакалнята и си приготвяха пари за билети.Горната снимка на чакалнята я направих , облягайки се на устройството за транспортиране на инвалид при слизане и качване от/във влак , както знаем на гара Я съществува диспечерска служба за обслужване на трудноподвижни лица.
Да се върнем отвън - мъглата става все по - гъста и човешките фигури , виждащи се по перона придобиват все по - неясни контури.Зачува се шум и пред стоящата на 3-ти коловоз композиция на бързия влак със запазена резервация "Диана" се закача 45153-4 - машината , която ще го изкара до столицата.
Снимка след закачането на локомотива.
Четиримата форумци започват своята дейност , поради която са дошли на тази гара.Мъглата почти ги покрива един от друг , но по силуетите на стативите и виковете кой на кого пречил и му закривал снимката се познава местоположението на всеки един.Наско отдясно , аз отляво и Rexkos в средата заемаме позиции , зорко охранявани от Vladyar , чиято основна задача бе да пази багажите и да следи да не им поникнат крака , или криле.Все пак живеем в несигурни времена.Ето още
една фотография на Дианата.
Мъглата започва да се вдига и все по - ясно различаваме силуетите на качващите се пътници.Петнадесетина минути преди потегляне , се зачува силен шум и в източния край на гарата се очертават контурите на DESIRО-то , което се прегарира за обслужване на 80102.Само 5 минути след появата му пред нашите очи и обективи , мотрисата се предвижи в западния край , след което се върна и
застана на 1-ви коловоз.
Все повече хора започнаха да идват , ние бяхме смаяни от такава населеност , още повече , когато за такъв ранен час пристигна градски автобус , изсипал на гарата поне още 10-тина души.Времето напредна , превозната бригада слезе от първия вагон и застана до вратите.С появата на дежурния рък. движение нещата станаха повече от ясни и ние се отправихме към влака.Финална
снимка в минутите преди потегляне.
Кратката проверка установи към 20-тина пътници в този ранен час.Като имаме предвид празничните дни , такава населеност не е никак лоша.Следващите мигове протекоха неусетно - минал транзитно товарен влак по 2-ри коловоз , разговори и приканяния от страна на превозната бригада към последните притичващи пътници , след което глухите тласъци на затварящите се врати дадоха началото на същинската част от дългото пътуване.
Това е разказ за престоят на 4-ма представители от форум "Локомотиви" в гара Ямбол.Затова целта , с която съм пуснал това мнение е да представя нагледно какво представлява едно обикновено място , по подобие на други идентични гари и спирки по време на форумски или единични пътувания , както по действащи ж.п. линии (Прослав , Костенец , Благоевград) , както и по закрити за пътническо движение участъци (Кошава , Елхово , Лясковец).Пожелавам ви приятно четене , но истинско потапяне в емоциите , които се преживяват едва ли ще се получи , тъй като чувствата при реално посещение са много по - силни.