Локомотивите No No 243-246 са доставени през 1880 година за возене на товарни влакове по линията Русе-Варна. Строени са от австрийската фирма STAATSEISENBAHN GESELL-SCHAFT(StEG)-Wien с фабрични номера 1499-1502/1878 година и в конструктивно отношение са типични представители на австрийското локомотивостроене от тази епоха.
Първоначално са пуснати с експлоатационни номера 1243 до 1246. През 1902 година за продължително време получават серия L, но запазват номерата си. Преномерирани са само един път, през 1908 година като получават номера 243-246.
Откупени са заедно с железопътната линия Русе-Варна и стават собственост на БДЖ през 1888 година. Техните възможности както по парна машина, така и по адхезия са 1,6 пъти по-големи от тези на англииските 142-150.
Характерен белег на локомотивите No No 243-246 е особено дългата за онова време цилиндрична част на котела (Разстояние между тръбните решетки5002mm)- един своеобразен рекорд в БДЖ, който тези машини държат близо 50 години. Същевременно парният котеле разположен ниско. Височината на оста на котела от глава релса е само 1897mm и това е най-малката височина за влакови локомотиви с нормално междурелсие в БДЖ.
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
По времето когато са строени представяните тук машини, между локомотивните специалисти все още е било разпространено схващането че колкото по-ниско лежи котелът толкова е по-спокоен ходът на локомотива. Като следствие от горното локомотивната пещ която е спусната между рамните платна е недостатъчно развите в ширина-особеност характерна за всички наши локомотиви чак до 1908 година.
Още нещо характерно за представените тук е изнесеният в най-предната част на цилиндричния котел парен дом и излизащите направо от последния паровходни тръби, които се спускат външно от двете страни на димната камера към лявата и дясната шибърни кутии.
Освен по линията Русе-Варна локомотивите са работили и по други участъци на ЖП мрежата в северна България. Към края на своя експлоатационен живот са използвани за работни влакове при строителството на нови ЖП линии.
Бракувани са официално през 1914 година, но се задържат за вътрешнодеповска и спомагателна работа докъм 1923 година. В последствие всички локомотиви от серията са унищожени.
Технически данни
|
v
lok. No No 243-246
type D-n2G
V 40 km/h
nxd 2x470 mm
h 632 mm
D 1185 mm
P 9 kgf/cm2
H v 168 m2
R 1,85 m2
Q 44.9 t
A 11,3 t
Zr 7950 kgf
Tender
Type 3T9,5
K 5,6t
W 9,5m3
Qt 26,8t
Още нещо характерно за представените тук е изнесеният в най-предната част на цилиндричния котел парен дом и излизащите направо от последния паровходни тръби, които се спускат външно от двете страни на димната камера към лявата и дясната шибърни кутии.
Освен по линията Русе-Варна локомотивите са работили и по други участъци на ЖП мрежата в северна България. Към края на своя експлоатационен живот са използвани за работни влакове при строителството на нови ЖП линии.
Бракувани са официално през 1914 година, но се задържат за вътрешнодеповска и спомагателна работа докъм 1923 година. В последствие всички локомотиви от серията са унищожени.
Технически данни
|
v
lok. No No 243-246
type D-n2G
V 40 km/h
nxd 2x470 mm
h 632 mm
D 1185 mm
P 9 kgf/cm2
H v 168 m2
R 1,85 m2
Q 44.9 t
A 11,3 t
Zr 7950 kgf
Tender
Type 3T9,5
K 5,6t
W 9,5m3
Qt 26,8t
Последно промяна от 44-134 на Съб Дек 09, 2006 11:42 am, променено общо 1 път.
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
чертежи на локомотивите може да намерите тук
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
Информация
Модератори