15801 Вакарел 08.00 Чукурово 8.25
15952 Чукурово 8:45 Вакарел 9:10
15803 Вакарел 9:50 Чукурово 10:15
15954 Чукурово 10:40 Вакарел 11:05
15805 Вакарел 15:30 Чукурово 15:55
15802 Чукурово 16:40 Вакарел 17:04
15951 Вакарел 17:25 Чукурово 17:50
15804 Чукурово 18:35 Вакарел 18:59
Мнения: 1131
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 7:26 pm
Мнения: 1131
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 7:26 pm
Зам. Администратор
Когато влизаше в сила този график за движение на влаковете се извършваха ремонтни работи по отсечката Веринско-Вакарел, мисля че беше подмяна на пътя.Движението се извършваше по единят път и временно влаковете се движеха по друго разписание дадено в приложението, което беше отпечатено на края на пътеводителя.И понеже тези влакове са правили връзка с влаковете по първа, също са се движили с изменен график.
депо подуяне
Модератор
Малко информация за линията Каспичан - Нови пазар.
През време на Балканската и Първата световна война по направление на Добруджанския фронт има само една ж.п. линия Девня - Добрич - Кардам.Армията на северния фронт се нуждае от бързи превози на войскови части,боеприпаси,оръжие и продоволствие,а използването на животинска тяга не може да задоволи потребностите.Ето защо щабът на 3-та армия,базирана във Варна нарежда да се построи теснопътна 600 мм линия от Каспичан и Разград към линията на фронта.
След примирието с Румъния на българска територия остава отсечката Каспичан - Крайна,като експлоатацията и продължава до октомври 1964 г.,когато поради нерентабилност е демонтирана.
Икономическото развитие на гр. Нови пазар и близостта му до линиите София - Варна и Русе - Каспичан налага построяването на отклонение от Каспичан до Н.пазар с нормално междурелсие.Построено е и е предадено за експлоатация на 4-ти юли 1967 г..Има обща дължина 6,250 км,минимален радиус на хоризонталните криви 230 м и максимален наклон 13 промила.Преди спирането му за пътническо движение през 2002 г.,участъкът се е обслужвал от доста разнообразен Тр.П.С. - тук са идвали както горнооряховски и варненски електрички,така и композиции,теглени от русенски машини.За сега нямам данни за движение на товарни влакове по линията.
В приложението съм сканирал последното разписание в участъка - 2001/2002:
Каспичан - Нови пазар;
Нови пазар - Каспичан
За сравнение погледнете какво е било разписанието в периода 1999/2000г.Аз лично останах поразен.
Снимки от съвременното състояние на гара Н.Пазар , които намерих в Интернет:
снимка 1;
снимка 2.
През време на Балканската и Първата световна война по направление на Добруджанския фронт има само една ж.п. линия Девня - Добрич - Кардам.Армията на северния фронт се нуждае от бързи превози на войскови части,боеприпаси,оръжие и продоволствие,а използването на животинска тяга не може да задоволи потребностите.Ето защо щабът на 3-та армия,базирана във Варна нарежда да се построи теснопътна 600 мм линия от Каспичан и Разград към линията на фронта.
След примирието с Румъния на българска територия остава отсечката Каспичан - Крайна,като експлоатацията и продължава до октомври 1964 г.,когато поради нерентабилност е демонтирана.
Икономическото развитие на гр. Нови пазар и близостта му до линиите София - Варна и Русе - Каспичан налага построяването на отклонение от Каспичан до Н.пазар с нормално междурелсие.Построено е и е предадено за експлоатация на 4-ти юли 1967 г..Има обща дължина 6,250 км,минимален радиус на хоризонталните криви 230 м и максимален наклон 13 промила.Преди спирането му за пътническо движение през 2002 г.,участъкът се е обслужвал от доста разнообразен Тр.П.С. - тук са идвали както горнооряховски и варненски електрички,така и композиции,теглени от русенски машини.За сега нямам данни за движение на товарни влакове по линията.
В приложението съм сканирал последното разписание в участъка - 2001/2002:
Каспичан - Нови пазар;
Нови пазар - Каспичан
За сравнение погледнете какво е било разписанието в периода 1999/2000г.Аз лично останах поразен.
Снимки от съвременното състояние на гара Н.Пазар , които намерих в Интернет:
снимка 1;
снимка 2.
Последно промяна от VESO на Съб Юни 28, 2008 8:11 pm, променено общо 2 пъти.
Мнения: 1990
Регистриран на: Вто Дек 26, 2006 1:40 pm
Модератор
Погледнах в разписанието от 1995/1996 и установих следното: БВ 440 се е движел с маршрут Пловдив - 14:15,Шумен - 21:28.Оттам като ПВ 2315 е продължавал Шумен - 21:35,Нови пазар - 22:07.Сутринта е било аналогично: ПВ 2310 Нови пазар - 5:35,Шумен - 6:08,след което е потеглял като БВ 441 Шумен - 6:15,Пловдив - 13:25.
Мнения: 1131
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 7:26 pm
Мнения: 1990
Регистриран на: Вто Дек 26, 2006 1:40 pm
Модератор
Информация за още една второстепенна отсечка,"пострадала" със закриването на голям брой линии през 2002 г.
Железопътното отклонение Ямбол - Елхово е проучено като линия с нормално междурелсие през 1912 г..По време на Балканската война се чувства остра нужда от масови превози към турската граница,което заставя военното управление да започне строителството и.Извънредно бързият обрат на събитията по това време налага изоставянето на започнатото строителство.
През Първата световна война отново възниква необходимост от военни превози и строежът на железопътната линия е възобновен.С ускорени темпове от 14-ти декември 1916 г. до 31-ви март 1917 г. върху банкета на шосето Ямбол - Елхово е построена теснопътна линия с междурелсие 600 мм и обща дължина 39,5 км експлоатирана с конска тяга.Линията започва от гара Ямбол,като в очертанията на града е използвана и за пътнически превози.Общо има 7 гари с различни по дължина междугария от 2,74 до 12,55 км.Освен приемни сдания в гарите Ямбол,Тенево и Елхово, на км 18,06 и 26,28 са построени конюшни за конете.Използването на линията се извършва със 160 коня и подвижен състав от 64 четириосни и двуосни вагона,возени в спрягове от по два или 4 коня.Това трасе е експлоатирано с конска тяга до демонтирането му през април,1930 г..
Проучвания на трасето за нормална линия са извършени още през 1922 г..Строителните работи започват през 1930 г.,но поради липса на средства се забавят и линията се открива в експлоатация на 19-ти април 1931 г..Строителството и е извършено с временна и редовна трудова повинност,а отделни обекти с възлагане чрез търг.Построена е с обща дължина 43,007 км,минимален радиус на кривите 250 м и максимален наклон 15 промила.До спирането на пътническото движение,участъкът се е обслужвал поетапно от дизелови 18-00-ки,след това от 06-00-ци,теглещи първоначално мотриса серия 18-00,след това от композиции с два вагона,а в последните разписания,влаковете се теглеха от маневрени 55-00-ци.
В приложението съм сканирал последното разписание на пътн.влакове от 2001/2002:
Ямбол - Елхово
Елхово - Ямбол
В Internet има снимки от различните периоди на движение на влака,ето някои от тях:
серия 18-00;
серия 18-00,теглена от 06-00;
55112-7 на Ямбол с композицията за Елхово.
Снимка на нашия колега форумец Мирослав Георгиев от гара Елхово , направена на 5-ти април 2007-ма.
Впечатления от гара Елхово , подкрепени със снимков материал съм пуснал ТУК.Датата е 5-ти май 2009 г.
Ако някой разполага с разписание на товарни влакове,или със снимки,нека да ги сподели.
Железопътното отклонение Ямбол - Елхово е проучено като линия с нормално междурелсие през 1912 г..По време на Балканската война се чувства остра нужда от масови превози към турската граница,което заставя военното управление да започне строителството и.Извънредно бързият обрат на събитията по това време налага изоставянето на започнатото строителство.
През Първата световна война отново възниква необходимост от военни превози и строежът на железопътната линия е възобновен.С ускорени темпове от 14-ти декември 1916 г. до 31-ви март 1917 г. върху банкета на шосето Ямбол - Елхово е построена теснопътна линия с междурелсие 600 мм и обща дължина 39,5 км експлоатирана с конска тяга.Линията започва от гара Ямбол,като в очертанията на града е използвана и за пътнически превози.Общо има 7 гари с различни по дължина междугария от 2,74 до 12,55 км.Освен приемни сдания в гарите Ямбол,Тенево и Елхово, на км 18,06 и 26,28 са построени конюшни за конете.Използването на линията се извършва със 160 коня и подвижен състав от 64 четириосни и двуосни вагона,возени в спрягове от по два или 4 коня.Това трасе е експлоатирано с конска тяга до демонтирането му през април,1930 г..
Проучвания на трасето за нормална линия са извършени още през 1922 г..Строителните работи започват през 1930 г.,но поради липса на средства се забавят и линията се открива в експлоатация на 19-ти април 1931 г..Строителството и е извършено с временна и редовна трудова повинност,а отделни обекти с възлагане чрез търг.Построена е с обща дължина 43,007 км,минимален радиус на кривите 250 м и максимален наклон 15 промила.До спирането на пътническото движение,участъкът се е обслужвал поетапно от дизелови 18-00-ки,след това от 06-00-ци,теглещи първоначално мотриса серия 18-00,след това от композиции с два вагона,а в последните разписания,влаковете се теглеха от маневрени 55-00-ци.
В приложението съм сканирал последното разписание на пътн.влакове от 2001/2002:
Ямбол - Елхово
Елхово - Ямбол
В Internet има снимки от различните периоди на движение на влака,ето някои от тях:
серия 18-00;
серия 18-00,теглена от 06-00;
55112-7 на Ямбол с композицията за Елхово.
Снимка на нашия колега форумец Мирослав Георгиев от гара Елхово , направена на 5-ти април 2007-ма.
Впечатления от гара Елхово , подкрепени със снимков материал съм пуснал ТУК.Датата е 5-ти май 2009 г.
Ако някой разполага с разписание на товарни влакове,или със снимки,нека да ги сподели.
Последно промяна от VESO на Чет Май 07, 2009 9:19 pm, променено общо 3 пъти.
Мнения: 93
Регистриран на: Вто Авг 01, 2006 12:53 pm
Модератор
С изненада установих , че от темата липсва една много важна отсечка , която за съжаление вече не съществува , а именно Червен Бряг - Оряхово.Малко информация за нея.
Със Закона за разширение на мрежата на БДЖ от 26.02.1887г. тогавашното правителство е натоварено да извърши проучване на железопътен клон,който да свързва дунавското пристанище Оряхово с най-близката точка на централната ж.п. линия.В периода 1912 - 1913 се извършват проучвания за нормална ж.п.линия,но резултатите са незадоволителни.
През 1917г. щабът на действащата армия нарежда на военното управление за железопътни съобщения (УЖПС) да проучи и построи в кратък срок една теснопътна - 600мм ж.п.линия,като проучванията се извършват в последствие от Дирекцията за постройка на ж.п.линии от 1-ви април до 1-ви август 1917г.,а построяването започва на 2-ри май 1918г,като поради недостиг на релсови звена 600 мм,линията е построена с релсов път 760мм.
Полагането на позата на пътя започва от Червен бряг на 10-ти септември 1917г. и на 28-ми февруари 1918г. линията е открита за експлоатация до Кнежа,а на 15-ти юли до Бяла Слатина.Някъде към 1920г. въпросът за довършването на линията се поставя отново,но с цел да се превърне в нормална.Повод дават извършените през 1912г. проучвания на участъка Бяла Слатина - Алтимир с параметри за нормална линия.
Поради това,че линията от Червен бряг е построена с показатели за 760мм,трудностите по намиране на работна ръка,материали и ограничените средства , замисълът за реконструкция на линията в нормална не е осъществен.Новите проучвания са използвани само за окончателно установяване трасето на линията с показатели за междурелсие 760мм и подготовка за превръщането и в нормална ако се наложи.Построяването на участъка Бяла Слатина - Оряхово започва в началото на 1922г. и до ноември 1925г. пътят е завършен до брега на р.Дунав в близост до с.Сараево.Техническата грешка е била,че последната е била спирка и ако реално влак е трябвало да се движи,щял е да стигне до близката гара на с.Букьовци (Мизия).В течение на 5 години - до 1930г. линията се използва от населението на Оряхово,като товарите и пътниците се прехвърлят с речни и сухопътни превозни средства до Букьовци.Някъде към 1926г. трасето до Сараево е почти неизползваемо.
Въпросът за продължаване на линията се поставя отново,като строителството и терасирането започват временни и редовни трудоваци.Отсечката от с.Сараево до Оряхово поради близост до р.Дунав и наличието на постоянно свличащи се терени е построена трудно.За да се построи шосето Букьовци - Оряхово успоредно на линията и да се избегне свличащият се отдясно на нея терен,се налага трасето да се изнесе по - близко до р.Дунав и да се укрепи с напречна подпорна стена.
Значи да обобщя - железопътната линия Чб - Ох е пусната в експлоатация на 4 етапа:
1. Червен бряг - Бяла Слатина;
2.Бяла Слатина - Букьовци (Мизия);
3.Букьовци (Мизия) - Сараево;
4.Сараево - Оряхово.
За да се премахнат неудобствата от претоварването на превозите в Чб,през 1945г. е изготвен проект за построяване на нормална ж.п.линия от Враца до Оряхово през Алтимир.По този проект са извършени земни работи,няколко съоръжения и сгради,но до строителство не се стига.
Общата дължина е 102.5км,в участъка Чб - Бсл минималният радиус на хоризонталните криви е 100м,а максималният наклон 16 промила,докато трасето Бсл - Ох е построено с минимален радиус на кривите 300м и наклон 12 промила.Участъкът освен за пътници,се е използвал за товарно движение,поради работещите тогава предприятия в Кнежа (поне 2),в Бяла Слатина и Завода за производство на хартия,чрез преработка на слама,намиращ се в Мизия.Отделно там се е поддрържала и маневрена дейност,като локомотивите,доставени от Русия със серия 81-00 са работели и на пристанище Оряхово.До спирането на пътническото движение през 2002г. линията се е обслужвала от локомотивите серия 76-00 на депо Червен бряг,като в последните мигове на живота и (посетих линията на 20-ти юли 2002г.) там се движеше и септемврийската 77009-9.
В приложението , което давам , е сканирано последното разписание на пътническите влакове от 2001/2002 г. , преди окончателното закриване на участъка:
Червен бряг - Оряхово;
Оряхово - Червен бряг;
Малко снимки от този участък,когато влаковете са се движили:
http://bgphoto.net/photos/1565/o632732037392656250.jpg
http://www.bgphoto.net/photos/1565/o632844036244843750.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o632732037130312500.jpg
http://www.bgphoto.net/photos/1565/o632844036309375000.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o632732036584062500.jpg
Ето няколко мои снимки,правени по теснолинейката и сканирани после.На първата от тях ясно се вижда района на теснопътна гара Червен Бряг.Следващите са от Койнаре ,Кнежа и Бяла Слатина и снимка пред табелата на вагона,направена на гара Бсл.
Директен линк към галерията на Тодор за тази линия.
На 3-ти март 2007-ма се състоя форумска среща на гара Червен Бряг , която имаше за цел да разбере какво е останало от някогашния теснопътен район.Резултатите съм ги обобщил с това мнение.
Ако някой разполага с още снимки,ще помоля да ги сподели.
Със Закона за разширение на мрежата на БДЖ от 26.02.1887г. тогавашното правителство е натоварено да извърши проучване на железопътен клон,който да свързва дунавското пристанище Оряхово с най-близката точка на централната ж.п. линия.В периода 1912 - 1913 се извършват проучвания за нормална ж.п.линия,но резултатите са незадоволителни.
През 1917г. щабът на действащата армия нарежда на военното управление за железопътни съобщения (УЖПС) да проучи и построи в кратък срок една теснопътна - 600мм ж.п.линия,като проучванията се извършват в последствие от Дирекцията за постройка на ж.п.линии от 1-ви април до 1-ви август 1917г.,а построяването започва на 2-ри май 1918г,като поради недостиг на релсови звена 600 мм,линията е построена с релсов път 760мм.
Полагането на позата на пътя започва от Червен бряг на 10-ти септември 1917г. и на 28-ми февруари 1918г. линията е открита за експлоатация до Кнежа,а на 15-ти юли до Бяла Слатина.Някъде към 1920г. въпросът за довършването на линията се поставя отново,но с цел да се превърне в нормална.Повод дават извършените през 1912г. проучвания на участъка Бяла Слатина - Алтимир с параметри за нормална линия.
Поради това,че линията от Червен бряг е построена с показатели за 760мм,трудностите по намиране на работна ръка,материали и ограничените средства , замисълът за реконструкция на линията в нормална не е осъществен.Новите проучвания са използвани само за окончателно установяване трасето на линията с показатели за междурелсие 760мм и подготовка за превръщането и в нормална ако се наложи.Построяването на участъка Бяла Слатина - Оряхово започва в началото на 1922г. и до ноември 1925г. пътят е завършен до брега на р.Дунав в близост до с.Сараево.Техническата грешка е била,че последната е била спирка и ако реално влак е трябвало да се движи,щял е да стигне до близката гара на с.Букьовци (Мизия).В течение на 5 години - до 1930г. линията се използва от населението на Оряхово,като товарите и пътниците се прехвърлят с речни и сухопътни превозни средства до Букьовци.Някъде към 1926г. трасето до Сараево е почти неизползваемо.
Въпросът за продължаване на линията се поставя отново,като строителството и терасирането започват временни и редовни трудоваци.Отсечката от с.Сараево до Оряхово поради близост до р.Дунав и наличието на постоянно свличащи се терени е построена трудно.За да се построи шосето Букьовци - Оряхово успоредно на линията и да се избегне свличащият се отдясно на нея терен,се налага трасето да се изнесе по - близко до р.Дунав и да се укрепи с напречна подпорна стена.
Значи да обобщя - железопътната линия Чб - Ох е пусната в експлоатация на 4 етапа:
1. Червен бряг - Бяла Слатина;
2.Бяла Слатина - Букьовци (Мизия);
3.Букьовци (Мизия) - Сараево;
4.Сараево - Оряхово.
За да се премахнат неудобствата от претоварването на превозите в Чб,през 1945г. е изготвен проект за построяване на нормална ж.п.линия от Враца до Оряхово през Алтимир.По този проект са извършени земни работи,няколко съоръжения и сгради,но до строителство не се стига.
Общата дължина е 102.5км,в участъка Чб - Бсл минималният радиус на хоризонталните криви е 100м,а максималният наклон 16 промила,докато трасето Бсл - Ох е построено с минимален радиус на кривите 300м и наклон 12 промила.Участъкът освен за пътници,се е използвал за товарно движение,поради работещите тогава предприятия в Кнежа (поне 2),в Бяла Слатина и Завода за производство на хартия,чрез преработка на слама,намиращ се в Мизия.Отделно там се е поддрържала и маневрена дейност,като локомотивите,доставени от Русия със серия 81-00 са работели и на пристанище Оряхово.До спирането на пътническото движение през 2002г. линията се е обслужвала от локомотивите серия 76-00 на депо Червен бряг,като в последните мигове на живота и (посетих линията на 20-ти юли 2002г.) там се движеше и септемврийската 77009-9.
В приложението , което давам , е сканирано последното разписание на пътническите влакове от 2001/2002 г. , преди окончателното закриване на участъка:
Червен бряг - Оряхово;
Оряхово - Червен бряг;
Малко снимки от този участък,когато влаковете са се движили:
http://bgphoto.net/photos/1565/o632732037392656250.jpg
http://www.bgphoto.net/photos/1565/o632844036244843750.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o632732037130312500.jpg
http://www.bgphoto.net/photos/1565/o632844036309375000.jpg
http://bgphoto.net/photos/1565/o632732036584062500.jpg
Ето няколко мои снимки,правени по теснолинейката и сканирани после.На първата от тях ясно се вижда района на теснопътна гара Червен Бряг.Следващите са от Койнаре ,Кнежа и Бяла Слатина и снимка пред табелата на вагона,направена на гара Бсл.
Директен линк към галерията на Тодор за тази линия.
На 3-ти март 2007-ма се състоя форумска среща на гара Червен Бряг , която имаше за цел да разбере какво е останало от някогашния теснопътен район.Резултатите съм ги обобщил с това мнение.
Ако някой разполага с още снимки,ще помоля да ги сподели.
Последно промяна от VESO на Вто Ное 27, 2007 10:18 pm, променено общо 5 пъти.
Информация
Модератори