9 часа - толкова трае пътят от Добрич до София с услугата на БДЖ. Представете си сега тези девет часа във вагон без парно на доста минусовите температури тази нощ.
Ето на това е станал свидетел наш колега, отишъл тази сутрин на Централна гара да посрещне свои близки.
Предлагаме ви разказа му - доста емоционален на моменти, но с възмущение, което е напълно оправдано.
Тази сутрин, малко преди да дойда на работа, станах очевидец на нещо - извинете ме, но вече не знам - дали страшно, дали възмутително, или направо трагично.
А може чисто и просто това нещо, което се случи, да е показателно за това, къде сме ние и нашите институции по пътя към Европа.
Посрещах семейството на сестра ми на централна гара в София (според мен гарата не заслужава главна буква).
Двете й дъщери - голямата на две години и половина, а малката на осем месеца, още кърмаче - са били изложени на студ в продължение на почти целия път от Добрич до София. Защото в спалния вагон, в който са пътували, е нямало парно.
Сигурно тези, които са родители, осъзнават по-добре от мен какъв е рискът за едно малко дете да пътува толкова часове при минусови температури.
Аз знам, че на мен ми се доплака, като видях в колко одеала и завивки е увита малката. Майката е направила каквото може, за да я опази от студа.
Аз пък мога да напиша: Докога? Не плащаме данъци ли, добитък ли сме?
Сърдечно се надявам двете деца да са напълно здрави.
Ако ставаше дума за възрастен човек, щях да приема студа във влака като нещо възмутително, но все пак допустимо, предвид бедността в родината.
Като студент и войник съм пътувал доста със същия този влак „Кардам - София" и неведнъж съм зъзнал. Понякога мисля така - когато има толкова просяци по улиците и бездомни деца, личното неудобство може да се преглътне.
Обаче тук става дума за малки деца и за тяхното здраве. А може би за нечия алчност - парното е било пуснато в първия половин час на пътя - вероятно за да се предотврати потенциалното недоволство на пътниците в началната гара. После топлото мистериозно „замръзнало" и се „повредило" - в целия спален вагон.
Ако не бяхме кротките балкански българи, а уважаващи се граждани на правова държава, железницата щеше да бъде осъдена - и то за доста солидна сума.
Струва ми се, че вече е крайно време да започнем да съдим тези учреждения и дружества, които са на издръжка от плащаните от мен и вас данъци.
Позвъних по телефона в БДЖ. Някаква секретарка ми каза: „Всички директори са в залата".
На въпроса ми каква е тази зала и какво правят там, тя ми отвърна: „Не знам, тяхна си работа".
Сигурно разискват проблема с отоплението във вагоните.
- Директива № 432/Д - несбъднатият холокост
):