Локомотиви №№ 201-207
Публикувано на: Съб Дек 09, 2006 11:48 am
Първите локомотиви за товарни влакове по железопътната линия Цариброд – София - Вакарел, както и пътническитес които имат поредни фабрични номера, са доставени от австрийската локомотивна фабрика STAATSEISENBAHN GESELLSCHAFT (StEG) – Wien през 1888 година. Те са общо 7 локомотива, с първоначални №№ 51 до 57. Носят имената на планини, както следва: №51-"Витоша", №52-"Рила", №53-"Стара планина", №54-"Средна гора", №55-"Родопи", №56-"Люлин" и №57-"Странджа".Тракционните им възможности позволяват в нагорнище25 ‰ да возят влак с маса 190 t и скорост 18 km/h.
Характерни особенности за локомотивите №№ 51-57 са сравнително високоразположения котел (височината на осовата линия от SOК=2260 mm), относително малкия диаметър на двигателните колооси (1106 mm) и външно разположения пароразпределителен механизъм, които дават един специфичен облик на машините и ги отличават по външен вид от всички наши локомотиви в края на XІX и началота на XX век.
Първоначално всички локомотиви от тази серия остават в депо София. След 1891 година някои от тях са преместени на линията Ямбол-Бургас, но повечето остават в района на офийската тракция за по-леки товарни и смесени влакове, а така също за помощни локомотиви на товарните влакове на в големите нагорнища. Отделни машини са изпращани и в други райони, например в русенската тракция. това се вижда от заповед № 30212/10 ноември 1901 г ., която гласи " Машината №53 от серията 51-57 може да циркулира между Русе и Каспичан".
Локомотивите №№ 51-57 запазват първоначалните си номерав продължение на 20 години. През 1902 година за късо време получават буквена серия S, но номерата им остават същите. При общото преномериране на локомотивния парк по системата от 1908 година получават № 201 до 207, с които работят до бракуването им през 1914 година, след 26-годишна служба.
Смята се, че локомотивите №№ 201-207 са бракувани малко преждевременно, за което са допринесли редица недостатъци по парните м котли, проявяващи се във все по-тежка форма през последните години от експлоатацията на всяка машина от серията.
Характерни особенности за локомотивите №№ 51-57 са сравнително високоразположения котел (височината на осовата линия от SOК=2260 mm), относително малкия диаметър на двигателните колооси (1106 mm) и външно разположения пароразпределителен механизъм, които дават един специфичен облик на машините и ги отличават по външен вид от всички наши локомотиви в края на XІX и началота на XX век.
Първоначално всички локомотиви от тази серия остават в депо София. След 1891 година някои от тях са преместени на линията Ямбол-Бургас, но повечето остават в района на офийската тракция за по-леки товарни и смесени влакове, а така също за помощни локомотиви на товарните влакове на в големите нагорнища. Отделни машини са изпращани и в други райони, например в русенската тракция. това се вижда от заповед № 30212/10 ноември 1901 г ., която гласи " Машината №53 от серията 51-57 може да циркулира между Русе и Каспичан".
Локомотивите №№ 51-57 запазват първоначалните си номерав продължение на 20 години. През 1902 година за късо време получават буквена серия S, но номерата им остават същите. При общото преномериране на локомотивния парк по системата от 1908 година получават № 201 до 207, с които работят до бракуването им през 1914 година, след 26-годишна служба.
Смята се, че локомотивите №№ 201-207 са бракувани малко преждевременно, за което са допринесли редица недостатъци по парните м котли, проявяващи се във все по-тежка форма през последните години от експлоатацията на всяка машина от серията.
