Български Локомотивен Форум

Може би мнозина се чудят, всъщност има ли някакви скрити замисли сред онези в Сдружение "БЛФ", които пламенно и сърцато отстояват идеята за възстановяването на малки дизелчета и организирането на атракционни пътувания с тях. Наистина, в България много неща вече звучат и изглеждат странно - вината за това не е толкова в самите хора, колкото в упадъка и загниването на ценностната ни система, превръщането ни от дивия преход в озлобени и алчни за власт хейтъри. Повода за този материал е именно да се покаже, че едни хора, тук някъде в България, живеят, борят се и са движени от Идеята, от истинската и велика идея за запазване на историята ни за поколенията след нас!

Като казвам "липса на комерсиализъм" визирам, че печалбата от стопанска дейност съгласно Устава не може да се разпределя между членовете на Сдружението. Пише го ясно и категорично:
„Чл.41 Сдружението не разпределя печалба и ще ползва приходите от стопанската дейност само за постигане целите на Сдружението.”
Може да звучи странно, но трябва веднъж за винаги да се приеме, че в тази ненормална, загнила и извратена държава все още има хора, които се опитват да правят нещо за каузата. Нека внесем пояснението, че хората, стоящи зад идеята работят до един - на постоянни трудови договори, което означава, че те имат сигурен месечен доход и биват осигурявани от своите работодатели. Тези, които пък не работят на постоянни договори са студенти, които обаче също намират доход и не чакат на някой друг, освен на себе си.
Някой знае ли, че вземайки заплата, вместо да отида някъде да напазарувам куп непотребни глупости и/или парцалки, аз отивам по магазините за части и по железариите, където оставям по една сериозна за железничарския ми доход сума в полза на онази малка машинка, която спасихме от оксижена! Или не се вярва това на онези хора с повечко пари и свободно време, скрили се като мишки в топлите си стаички зад клавиатурите, опулили очи за поредната пикантерия и предъвкващи суха бисквита, трохите от която се разхвърчават навсякъде, когато отхапят с треперещите си от злоба хейтърски устни. За тези хора - отрочета на късния див комунизъм и последвалия го мутренски преход, явно е трудно да разберат, кога един човек си троши ръцете за каузата и кога се опитва да извлича дивидент от нещо. Погледнете реалността, господа! Не ние от Сдружение "БЛФ" сме онея с костюмите, лаещи, че правят нещо за железницата, удрящи се в гърдите с поредната си казионна "инициатива", завършваща с куп изтъркани приказки, някой и друг лист хартия, напълнил деловодството на поредната институция и изписване на триста страници добри пожелания в Интернет. Не, ние сме онези момчета, които въпреки мнозината паразити, пречещи на нашите идеи, с пот на чело и ръце, целите в масло се бъхтим, за да спасяваме онова, което пладнешкото разграбване на железницата почти е затрило или е конвертирало в някой и друг лъскав автомобил за някой от онея костюмковци, които не знаят дори дефиницията за влак, защото като изключим, че по някаква причина удобно са се намърдали на пост в железницата или гравитират около някой от онея "горе", хал-хабер си нямат от железница. Тези господа с костюмите - те са онея комерсанти, за каквито тук се опитвате да ни набедите. Те са онея, които изсмукват държавната железница и я водят към фалит. Но удобно е тези хора да бъдат ухажвани от гравитиращите около тях услужливи хорица от ЖП обществото, които с широко отворени уста са винаги готови да поемат нещо, подадено им от тия отгоре и подобаващо да ги обслужат. Всъщност нищо ново и тук. Ние от БЛФ вече претръпнахме от поръчаните срещу нас кампании, къде в Интернет, къде директно чрез оклеветяване пред разни институции, които всъщност вместо да се занимаят с фрапиращите нарушения от големите в сектора, с удоволствие и плам в очите разглеждат поредното изтъркано обвинение към нас, целящо да ни постави на колене и да ни принуди да харижем идеите и каузите си на някой от костюмираните "ЖП почитатели", "радетел за железницата", който пък вече с нескрита алчност да тръгне да припечелва. Е ние не сме такива, не сме комерсанти, няма и да бъдем! Живи и здрави ще го докажем, когато направим демонстрационното пътуване, което ще е абсолютно отворено и безплатно, дори за ония, които гледайки ни мъките, не се отзовават да помогнат, а вместо това са по-склонни да хвърлят поредната шапка пари в автосалоните на известни френски концерни или пък да се разходят по Европата, за да ни осведомяват после как живеели на Запад от Калотина.

С интерес очаквам коментари и развиването на дискусия по темата.

Ако не се лъжа чл.41 от нашият устав е по изискване на закона и точно за това сме с НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, но в частна полза (към момента)

Иначе във всяка една подобна идея (няма значение за организационната формула и наименованието) погледнато глобално има комрсиализъм... Примерно спонсорите ни си правят реклама на наш гръб, като има куп начини да си укриват данъци и други хватки.... ))

Пак повтарям че говоря глобално а не конкретно за нас и това е само един от примерите които мога да дам.

Не си цените труда. That's strange. Пък и е нормално в сегашната действителност да не ви вярваме.

Напротив, ценим си го и го влагаме в нещо смислено.

Да, нормално е да не ни се вярва, но елате и се убедете сами. Без да звучи като самоизтъкване, но аз живея за идеята, живея с тези малки машини и давам мило и драго една по една да бъдат възстановени и да радват любителите. Имало е моменти(хора от БЛФ могат да потвърдят), в които вместо да оставя последните си пари за храна, отивам и купувам нещо за локомотива - за мен Идеята е над всичко и въпреки българския синдром продължавам ревностно да я отстоявам!

lok45111 написа:.......аз живея за идеята, живея с тези малки машини и давам мило и драго една по една да бъдат възстановени и да радват любителите. Имало е моменти(хора от БЛФ могат да потвърдят), в които вместо да оставя последните си пари за храна, отивам и купувам нещо за локомотива - за мен Идеята е над всичко и въпреки българския синдром продължавам ревностно да я отстоявам!

Аз не членувам в сдружението , но мога да потвърдя написаното - Марио е един от ревностните хора , живеещи и обичащи работата си , без да иска нищо в замяна.А ако му трябват пари , то това са средства за ремонт , закупуване на части или извършване на дейности , свързани пряко с естеството на различни служебни задачи , които средства не могат да бъдат набавени по друг начин.Много малко са хората като него в наше време , които живеят за идеята и дават всичко от себе си за такива полезни каузи.
Искрено вярвам , че ремонтът на малката машина (която имах щастието да видя наживо) ще приключи успешно и един ден ще видим атракционен влак , теглен от нея.