Аз лично си позволих да нанеса някои корекции, защото без тях метериалът наистина щеше да звучи доста неправдоподобно от жепейска гледна точка. 
А един абзац направо го игнорирах, защото, представете си, написаното гласеше, че точно след тази катастрофа в началото на 60-те години на XX век (т. е. тя е станала причина) се прекратява парната тяга у нас и се въвежда окончателно само дизеловата 
Четете...
............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
12 убити при удар на два влака
Машинист изпуска парата при челния сблъсък на Бъдни вечер преди 40 години край Вятово
Виолета Минчева (в. “24 часа”, 28. II. 2002.)
Бъдни вечер преди 40 години е била на 6 януари.
В 21:40 часа пътническият влак 906 от Русе за Каспичан е претъпкан с хора, които се връщат в къщи за празника. Също така препълнен е и влак 905 от Каспичан за Русе. Тъмно е, пада гъста мъгла. Композициите се теглят от парни локомотиви.
Двата влака трябвало да се разминат на гара Сеново. Такива са указанията на диспечера от Горна Оряховица.
Ръководителите на движението на двете гари обаче се договарят срещата да стане във Вятово. Така Друми Друмев пуска влака от Сеново. Колегата му Йордан Мутафов обаче е застъпил на смяна пиян, тъй като през деня е клал прасе за Коледа. Той също решава да пусне насрещния влак от Вятово въпреки договорката. Само МИНУТИ ПО-КЪСНО ДВАМАТА СЪЗНАВАТ ФАТАЛНАТА ГРЕШКА и неистово търсят спирка Кривня за да спрат влаковете. За зла участ камбаните на спирката са повредени и кантонерът не е предупреден. Няма кой да подаде червен сигнал.
“Докато карах, насреща ми се мернаха светлини. Трудно се виждаше заради мъглата. Помислих, че е камион, защото наблизо минава път. Като се изкачих по нагорнището след кантона, видях трите светлини на идващия локомотив на по-малко от 100 м. СБЛЪСЪКЪТ БЕШЕ НЕИЗБЕЖЕН”, разказва Ангел Ангелов, машинист на влак 906 от Русе за Каспичан, който е оцелял по чудо след катастрофата.
“Притворих регулатора, обърнах хода на локомотива обратно и дадох контрапара. После започнах да свиря “стоп”, разказва Ангел. При сблъсъка той изпаднал в безсъзнание. Оживява, тъй като предницата на локомотива се врязва на сантиметри до него. Ангел остава заклещен между вратата на машината ръчага, с който се управлява движението. От удара вратите на тендера се отварят и тонове въглища се изсипват в будката на машиниста. Ангел Ангелов така и дочаква спасителите – приклещен и заринат с въглища до раменете. Но жив.
От мощния сблъсък първия вагон на 906, в който се вози и началникът на влака, дерайлира и излиза напред успоредно на локомотива. Следващият вагон се набива под локомотива, който в момента на катастрофата отхвръква нагоре. Останалите ВАГОНИ СЕ ВТЪКВАТ ЕДИН В ДРУГ КАТО КИБРИТЕНИ КУТИЙКИ. Началникът на влак 906 Симеон Симов умира на място в първия вагон. Криво желязо от разтрошения багажник се врязва в слепоочието му. Загиват и машинистът на 905 Рашко Пенчев. В катастрофата умират общо 12 души, 7 от които железничари.
Абсолютен късмет, е че нагнетеният до 16 атмосфери парен котел на локомотива на 906 не експлодира. Благодарение на това, че секунди преди сблъсъка машинистът Ангел Ангелов е отворил регулатора. Затова при удара отхвръква питателното гърне и освобождава парата. Локомотивът на 905 също не експлодира. При удара се отчупват кранчетата на котела и неговата пара също излита.
Заради това, въпреки че сблъсъкът е адски, убитите са 12. Ако имаше експлозия, труповете щяха да са десетки, може би стотици, преценяват специалистите. Тяхната експертиза установява, че когато машинистите виждат приближаващата гибел, между двата локомотива разстоянието е едва 60-80 метра. А спирачният път само на единия влак е около 700 метра. Всеки от локомотивите, зареден с въглища и вода, тежи по 160 тона.
Вагоните на влак 906 се намачкват и дерайлират, защото са от стария тип – двуосни и триосни, и са по-леки. Освен това МАШИНИСТЪТ Е ДАЛ ОБРАТЕН ХОД, ВМЕСТО СПИРАЧКА, която би задържала вагоните. Това му решение пък спасява котела от експлозия. Другия машинист Рашко Петров в момента на сблъсъка е натиснал спирачки, затова 905 остава на линията. Влак 905 е с по-тежките четириосни талиги, които се задържат на релсите. Жертвите от 905 са само двама – машинистът Рашко Петров и началникът на влака Недко Пеев. Железопътната линия Русе – Варна, където става катастрофата, е първата построена в страната.
Мъж давал имота си, ако го спасят
Цели четири часа убити и ранени лежат заклещени под смачканите вагони, докато дойдат спасителите с мотриса от Горна Оряховица. След тях пристига възстановителен влак от Русе със шлосери и медици от транспортна болница.
“Нямаше нито една линейка на мястото, нито повикаха помощ от близкото военно поделение. Цели четири часа стояхме заклещени, докато дойдат ни освободят”, разказва Ангел Ангелов, който през прозорчето на кабината наблюдава адската картина на гърчещи се от болка и умиращи хора.
Цяла нощ един пътник, затиснат под първата каруца, викал на турски, че ще даде цялото си имане на този, който го спаси.
“Давам парите в книжката, къщата, животните, колата, само ме освободете от тук”, стенел мъжът. Когато най-сетне идва ред възстановителния влак да вдигне вагона, под който е заклещен мъжът, буфер се откъсва и го убива, като го нацелва право в главата.
След часове е освободен и машинистът на 906 Ангел Ангелов. За да го измъкнат, спасителите режат дебелите стоманени стени на локомотива с оксижен.Оказва се, че му е счупен кракът. След няколко сложни операции той се възстановява в болница. След година и половина.
Помощник-машиниста на 906 Асен Тоцев се отървава само с уплаха. Той оцелява, заринат с въглища от тендера. Невредим остава и помощник-машинистът на 905 Гани Петров. В момента на сблъсъка той излиза на площадката до тендера в задната част на локомотива. Спасителните операции продължават цяла нощ. Ранените са откарани с мотриса от мястото на катастрофата до Вятово, където ги посрещат линейки и ги откарват в болниците в Русе. След катастрофата локомотивът на влак 906 е бракуван. Другият локомотив – на 905, е ремонтиран и му прикачват нов тендер. Пуснат е повторно в движение, но по-късно претърпява нова катастрофа.
Ангелов бил отличник на жп училището и образцов машинист, но това не му помогнало да избегне катастрофата. След години той става локомотивен инструктор и разказва на колегите си за преживяното, в което в главен участник.
Години наред някои оцелели от тази катастрофа не се качват на влак заради шока.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
