Предлагам това да бъде темата, в която да се пише, споделя и разискват теми, свързани с всичко, което засяга и свързва войската с влака.
Аз ще стартирам с:
http://bulgarian.ruvr.ru/2010/11/17/35049932.html
....................................................................................................................................................................................................................
Както и със следния текст:
ВЛАКЪТ УБИЕЦ
В разгара на надпреварата по време на студената война какви ли не хитроумни, а понякога и безумни решения са вкарвали ядрени ракети във всичко, което се движи, лети или плава. Първи към идеята за „Влака убиец” пристъпват американците, които в началото на 70-те години монтират междуконтинентални балистични ракети в железопътна композиция. Това поставя началото на бойните железопътни ракетни комплекси (БЖРК), които в продължение на десетилетия кръстосват безлюдните степи и пустини, служейки вярно на войските със стратегическо предназначение. Малко по-късно Пентагонът се отказва от тази идея поради многото технически проблеми и прехвърля ракетите си „Минитмън” на грамадни автомобилни шасита. В Русия, която има огромни безлюдни територии, тази идея се развива и научно-производственото обединение „Южное” предава в ръцете на ракетчиците първия БЖРК „влак”. По своя замисъл и конструкция, технически решения и технологии „влакът убиец” по нищо не отстъпва на модерните самолети и подводници. Екипажите са от отлично подготвени жепейци с полковнишки пагони.
Най-важната част от БЖРК са твърдогоривните междуконтинентални балистични ракети СС-24 „Скалпел”, аналог на американските МХ. По магистралните пътища тази композиция по нищо не може да се отличи от обикновените влакове с товарни или пътнически вагони. Спрял на някой глух коловоз, ракетния броневлак не предизвиква никакво съмнение, криейки от любопитни погледи напрегнатата работа и денонощното бойно дежурство. Зад екраните за кръгов обзор са операторите за охрана и отбрана – комплексът е готов във всеки момент да се защити от земно или въздушно нападение. Под постоянен контрол са техническите системи, пусковите установки и бордовата апаратура на ракетите. Във вагона „команден пункт” операторите управляват и контролират системите за електро- и водоснабдяване, пожарната, климатика и др. Дизелгенераторите осигуряват постоянно електроенергия, а за всеки случай има и мощни акумулатори. Помислено и за стаи за отдих, спални помещения, столова и всички екстри, присъщи на подобен комплекс.
След подаване на командата „Пуск” ракетният броневлак замира на релсите. Хидравличните системи автоматично хоризонтират вагоните с пусковите установки. Следва уточняване на координатите, прицелване и проверка на техническото състояние на пусковите и ракетите. След това се разтварят капаците на вагоните и мощна хидравлика изправя двадесетметровите пускови във вертикално положение. За осигуряване на необходимата безопастност по евентуалните маршрути са положени тежки релси с гарантирано качество. Реконструирани и заменени са стотици мостове и тунели, усъвършенствани са връзките за управление на движението и т.н.
Никой не може да каже дали „влаковете убиици” са свалени от въоръжение, или кротко дремят на някой глух коловоз в очакване на заповед.
....................................................................................................................................................................................................................
Още един материал, свързан със същата тема за БЖРК:
РУСКИТЕ РАКЕТНИ ВЛАКОВЕ
Боен железопътен ракетен комплекс – това е официалното название на руските стратегически ракети, които патрулират на релси. Влизат в състава на Ракетните войски със стратегическо предназначение. На бойно дежурство в този си вид са от 1987 г. През 1991 г. Горбачов обеща на Рейгън да фиксира тези влакове в местата на постоянната им дислокация (Красноярск, Кострома, Бершет до Перм - железопътни станции до големи областни центрове). Дотогава ракетните влакове напускаха за по месец-два специално оборудваните си места за дислокация и се губеха по железопътните линии на Предуралието и Сибир и никой не можеше да ги открие – даже и спътниците. Отгоре те не се отличават с нищо от обикновени железопътни състави, смесваха се с тях в гъстата мрежа на руските железопътни линии и носеха бойни дежурства. Можеха да бъдат открити колкото игла в купа сено.
Затова американците все още смятат за голяма своя победа договорката от 1991 г. Те самите нямат железопътни ракетни състави. Преди около двайсет години правиха опити да качат ракетите си МХ на влакове, но се отказаха. Трудностите бяха главно юридически – в САЩ огромни площи са частна собственост и държавата предполагаше безброй правни конфликти със собствениците, а заобикалянето на частните територии правеше програмата неефективна и муднодействаща.
Всеки руски ракетен влак има по три ракети РС-22 (по класификацията на НАТО – SS-24 „Скалпел”) с ядрени бойни глави. Три влака правят ракетен полк, а три полка - ракетна дивизия. Така една ракетна дивизия има 120 ядрени бойни глави (всяка ракета съдържа по десет).
Дежурната смяна на един ракетен влак е от 65 офицери, прапоршчици и войници, без да се брои обслужващия състав. Ракетата РС-22 е тристепенна, на твърдо гориво, руски аналог на американската МХ. С тази разлика, че руската е най мощната и надеждната сред подобните си. Масата й е 104,5 тона, а на бойната част – 4,05 тона. Съответните показатели при МХ са 88 и 3,95 тона. Дължината на руската ракета е 23,8 метра, а диаметърът й – 2,5 метра. Точността на попадението в целта е + - 200 метра. За ядрен боен заряд това е „отличен”. Ракетите са произведени от украинския Днепропетровски южен машиностроителен завод. Ракетата се доставя от завода в контейнер, така че мнозина членове от разчета на влака не са виждали оръжието си в открито състояние.
И на спирките, и в движение разчетът носи непрекъснато бойно дежурство – влакът е оборудван със собствени средства за защита от земен и въздушен противник, на екраните се следи постоянно окръжаващата обстановка.
Като се знае състоянието на руската железопътна мрежа, за ракетните влакове бяха създадени специални условия за осигуряване на тяхната надеждност и сигурност. Бе реализирана специална програма преди влаковете да се качат на релсите. На маршрутите за възможното им преминаване бяха монтирани само тежки релси с гарантирано качество. Бяха реконструирани или отново изградени десетки железобетонни мостове и пътепроводи, много гари бяха дооборудвани със специална сигнализация и автоматика, на железопътните прелези бе въведена абсолютна сигурност. Бе абсолютизирана сигурността на стрелочните устройства, бе въведена 100-процентова възможност за дистанционно откриване нагряването на буксите, перфектно бяха усъвършенствани всички видове свръзки при управление на движението на влаковете.
Какви са възможностите на ракетните влакове за реакция при ракетна атака. Влакът може да спре във всяка точка от движението си, когато получи заповед за изстрелването на „Скалпел”-а. Хидравлични системи автоматично хоризонтират вагоните с ракетите. През това време автоматично се уточняват координатите на мястото на старта, прицелването и техническото състояние на ракетата и пусковата установка. Автоматична система прекъсва контактната електрическа мрежа над вагоните. След това покривът им се дръпва встрани и отдолу изкачат кулите със „Скалпел”-ите. След това влакът влакът се обвива в огън и дим, ракетата се вдига и се скрива зад хоризонта.
