Heruvim написа:Спирачната маса ми остана малко мъглява.
Спирачната маса е теотетична величина, най-общо показва при зададен спирачен път и зададена спирачна сила каква маса може да бъде спряна в рамките на тоз спирачен път. Има формули, по които всичко туй са изчислява, но няма да са впускам в подробности. Например вагон с маса 40 t в 3-те режима на спирачката си има спирачни маси G 30 t, P 40 t, R 60 t. Туй означава че в режим G спирачната сила е такава, че при зададена начална скорост V вагонът може да спре на спирачен път L само ако масата му е 30 t. Тъй като масата му фактически е 40 t, за да спре му е нужен по-дълъг спирачен път L+a. В режим Р спирачната сила е по-голяма и вагонът ще спре точно на разстояние L. В режим R спирачната сила е още по-голяма и е в състояние да спре вагона за същия спирачен път даже ако той има маса 60 t, или при неговата си маса от 40 t спирачният му път ще бъде по-кратък (L-b). Туй е най-простото обяснение, което можах да измисля.
Отношението спирачна маса към физическа маса са нарича спирачен процент, изчислява се общо за целия влак без машината, и са вписва в удостоверение образец ВП11.
Heruvim написа:Сега ми се изясни защо влак със старите вагони спира така рязко на гарата и всички пътници се люшкат.
Не са виновни нито вагоните, нито калодките, а задпултовото устройство, наречено машинист. Тъй че нека драгите пътници да адресират попържните си нататък.
Heruvim написа:А калодките как се държат при прегряване?
От физиката е известно, че коефициентът на триене намалява с повишаване на температурата. Туй важи за всички твърди, течни и газообразни вещества. Тъй че независимо от вида на спирачните материали и конструкцията на спирачките, ефективността им намалява при загряване.
Парната машина няма проблеми с ТД, пантографи, прегряване и охлаждане.