Да - най-сериозно! Седя тия дни - и си мисля! А да не говорим, че сънувах нещо свързано, което ми подсказа, че винаги съм се чудел. По целия свят метрото е устроено по подобен начин - а именно; по начин, който предполага всеки, който падне да получи 700 в. шок - а все пак говорим за стотици хиляди гари; винаги може някой да се подхлъзне, един да бутне друг и така нататък - а третата релса дебне винаги готова. Какво, все пак се случва при такъв инцидент? Дали е имало такива? Има ли система за спиране на тока в случай, че някой се озове не където трябва?
Техник
Нищо не се случва.
Дори при метро с незащитена контактна релса, доста трудно е да паднеш точно на нея по подходящ начин.
При защитена контактна релса (контактуване отдолу и изолационен капак отгоре) неволното докосване при падане е почти изключено.
И все пак протеклият през паднал човек ток е крайно недостатъчен за задействане на токовите защити и автоматично изключване.
Дори при метро с незащитена контактна релса, доста трудно е да паднеш точно на нея по подходящ начин.
При защитена контактна релса (контактуване отдолу и изолационен капак отгоре) неволното докосване при падане е почти изключено.
И все пак протеклият през паднал човек ток е крайно недостатъчен за задействане на токовите защити и автоматично изключване.
Странно ми е, че не е разработена система със сензори (лазерни най-добре); които да засичат в случай на преминаване на обект под нивото на платформата (освен при идването на влака - когато и да падне някой, така и така ще замине) 
А колкото до третата релса, нали има и понятие волтова дъга, която би трябвало може да прескочи до 70 см при 700 волта - струва ми се доста опасно. А тук, в Чикаго например гледам метрото - няма защита, както има например Софийското.
А колкото до третата релса, нали има и понятие волтова дъга, която би трябвало може да прескочи до 70 см при 700 волта - струва ми се доста опасно. А тук, в Чикаго например гледам метрото - няма защита, както има например Софийското.
Техник
Обектите нямат работа по релсите... Както казах, вероятността да се опечеш при падане е минимална и дори по-малка от тази да те сгази влака.760mm написа:Странно ми е, че не е разработена система със сензори (лазерни най-добре); които да засичат в случай на преминаване на обект под нивото на платформата...
Това са глупости. Електрическата якост на въздуха при нормални условия е около 2,5 MV на метър, при 25 kV e 1 см, а при 700 V дъгата се запалва едва при 0,3 мм, което е равносилно на докосване.760mm написа:А колкото до третата релса, нали има и понятие волтова дъга, която би трябвало може да прескочи до 70 см при 700 волта...
Тоест, ако някой се метне, процедурата е да се спре тока/влаковете от чичкото/лелката при камерите?
Колкото за дъгата - именно в тема за КМ съм чел, че било 1 см на 1000 волта; а можело да стане и по-малко. В противен случай, как хората ги лови от покрива на цистерна; или дори на релсите с отворен чадър в дъжд?
Колкото за дъгата - именно в тема за КМ съм чел, че било 1 см на 1000 волта; а можело да стане и по-малко. В противен случай, как хората ги лови от покрива на цистерна; или дори на релсите с отворен чадър в дъжд?
Техник
С отворения чадър е друго и няма дъга, а само пощипване и подрусване.
Дъгата при 700 V се запалва при 0,3 мм, но това съвсем не означава, че можеш спокойно да човъркаш на 2 см от релсата.
Това за 1 см на 1000 V е безопасно разстояние, за което при най-неблагоприятни условия можеш да си сигурен, че няма да се запали дъга.
Обърни внимание, че при вдигане на пантографа на локомотива при 25 kV, дъгата се запалва, когато разстоянието намалее под 1-2 см. И хората на покрива на цистерната също са се доближили на по-малко от 1-2 см, за да ги друсне дъгата, която веднъж запалена, може да се разтегля до няколко метра преди да изгасне.
Дъгата при 700 V се запалва при 0,3 мм, но това съвсем не означава, че можеш спокойно да човъркаш на 2 см от релсата.
Това за 1 см на 1000 V е безопасно разстояние, за което при най-неблагоприятни условия можеш да си сигурен, че няма да се запали дъга.
Обърни внимание, че при вдигане на пантографа на локомотива при 25 kV, дъгата се запалва, когато разстоянието намалее под 1-2 см. И хората на покрива на цистерната също са се доближили на по-малко от 1-2 см, за да ги друсне дъгата, която веднъж запалена, може да се разтегля до няколко метра преди да изгасне.
Техник
Глобален модератор
Процесът са нарича преминаване на ток през тялото. А друсането е спастична реакция на мускулатурата. Друсането е характерно за променливия ток, докато при постоянен ток настъпва вцепенение на мускулите и невъзможност да пуснеш източника на ток, който си хванал. Затуй при една и съща сила постоянният ток е много по-опасен от променливия. А силата на тока през тялото зависи от напрежението и от кожното съпротивление. За здрав човек максималната безвредна стойност на тока през тялото е от порядъка на 50-60 mA, което в зависимост от влажността на кожата отговаря на напрежение около 60-80VAC или 80-110VDC. От там нагоре вече е опасно. Ето защо в последно време жилищните електрически инсталации са снабдяват с дефектнотокови прекъсвачи, които автоматически прекъсват напрежението при протичане на дефектен ток (между проводници N и Е) от порядъка на 30 mA. За индустриалните инсталации с НН стойността е 300-500 mA.760mm написа:Какво е това раздрусване и гъделичкане? Ако не е дъга, какъв е този процес?
Парната машина няма проблеми с ТД, пантографи, прегряване и охлаждане.
Информация
Модератори