. Пътувал съм с влак в който в коридора мангалин превозваше магаре, та си рекох "Щом магарето се е качило и аз ще мога да кача колелото" На касата обаче научих че композицията има и спец вагон за велосипедисти и инвалиди. Естествено веднага взех билет за колелото и се набутах във вагончето с широките врати. Интериора вътре беше нов, това бе достатътчно да съм приятно изненадан от БДЖ. Оказа се че пътувахме заедно с още един велосипедист и инвалид на количка. За колелата си имаше рамки в които се поставя предната гума, а колоездачите пътуват в купето специално отделено за тях. Естествено лафа си правех с другия велосипедист докато във вагона не нахлуха 2 хлапета. НАправи ми впечатление че повече не мръднаха от нашия вагон. На всяко спиране на влака вадеха апаратите си и снимаха, а най-смешно беше когато при всеки кратък престой единия слиза на перона а другия го снима от вътре. Двете хлапета така и не казаха нещо по-различно от това коя гара следва, какъв влак се движи срещу нас, къде се разминаваме, колко е престоя, дори по едно време единия нещо се разгорещи и изкара разписанието за да подкрепя думите си. Личеше си че единия е по-навътре в материала, бълваше данни и факти, а беше най-обикновенно хлапе средношколник. Допадна ми взех да си лафя с него. Научих че с приятеля си пътуват само и само за да се возят и да правят снимки по гарите. Мечтаел да се занимава с железницата професионално. Понеже беше още малък та плануваше да кандидатства Транспорт в техническия. Рядко е да срещнеш толкова запалено хлапе и то с вече натрупани познания и осъзнати мераци за бъдещето. Аз също се интересувах от железницата макар и не толкова лудо. Просто ми е кеф да се возя на влак, да мирише на згура от траверси и да наблюдавам как се обслужва всеки влак с който съм пътувал. Но онова момче ме биеше по всички показатели. Вече наближихме Пловдив от където е момчето а аз щях да вътря педалите за Смолян. Тогава оня приятел ме помоли да му дам билета си, понеже бил уникален, а той си колекционира билети от различните направления. Уникалното на билета ми беше отрязъка за колелото. За местото помня че платих с 2 лв. повече. Естествено веднага зарадвах малкия фен
Подадох му билета, а оня грейна от кеф 
Разделихме се и повече не го видях. Това момче може да един от пишещите тук. Ако е така нека се обади, ще ми е драго да разбера дали го приеха в транспорта
Ще е интересно ако все пак е участник от форума да разкаже за случилото се с приятеля му от въпросния ден и евентуално да приложи снимки. 
