ЖП спомени - или какво сме правили през годините за хобито?

[Mario Evstatiev]

Започвам тази тема защото зная, че всеки от нас има в сърцето си много спомени, свързано с хобито си - железницата... Аз имам много моменти, хубави и лоши, но надали на веднъж ще ги разкажа. Просто няма да ми стигне деня за това. Но ще започна с някои от най хубавите като хронология:

1996 г. Ноември: За първи път се качих в локомотив. Машината беше 45 171.6, а аз пътувах от монтана до Боровци;
1997 Март: За първи път седнах зад контролера и карах влак. ЕМВ 32 101/102 беше първата ми стъпка в професията;
1998 Април: Първо посещение в депо Подуяне на Миячката. От тази дата започна дружбата ми с хората, работещи там, която с годините се затвърди. Миячката ми беше втори дом!
2000 Март: първа дълга повеска с електровоз. 44 085.9 беше машината, а влакът 711 от Сф до Бо;
2000 Октомври: Най - дълго каране на влак. Състав едно ЕМВ, сглобено от четири вагона на различни ЕМВ на депо Варна. От София до Варна цяла нощ каране!
2000 Октомври: Варна - София в електровоза!
2000 Ноември: Първа повеска за Варна! Машина 44 065.1, влак 213, сърцето ми щеше да се пръсне от радост!
2001 Април 06: Покорих "Станимирките" - първата ми от тях беше 46 032.9
2001 Май: Първо отиване в Карлово. Радост за мен и за човека, който ме въведе в света на серия 46!
2001 Юни: 46 219.2 ми падна в ръцете. София - Карлово яко гърч!

За сега толкова... След като се прибера продължавам

[44-134]

аз със месеци и дати не помня помня че за 1-ви път бех в кабината още през 1998 в една електричка и от тогава много често.
По атрактивни са пътуванията ми от Пловдив до Пещера първия път с 01-23 а втория път с 10-005/006. След това тази година април месец с 10-011/012 ПО-ДГ-ПО при това от ДГ до ПО карах аз. Като не зачитаме маневри в гарата или в депото
това е от мен засега.

[Mario Evstatiev]

Нека продължа с хронологията на спомените си:

2001 Лятото: Яко тичане по Карлово и въобще по дестинация Монтана - Карлово. Любим влак ми беше 7106 до Сф и от там 321 до Кв, после 322 за 7107. По принцип от Монтана за 7106 нямаше връзка, тъй като 7106 на БО беше към 03 часа. За това хващах ПВ 71214 до БО, от там БВ 731 до Лм, от там 72216 до БР и вече 7106 до Сф. Пиша влаковете със номерата, с които бяха тогава. Правех и пътувания до Варна с 337 и се връщах с 336. Обикновено си намирах място в задната кабина до ВА, така, че доста бях задоволен откъм пътуване в електровозите
2002г.: Продължавах с ходенията по Карлово по старата схема, докато не спряха така обичания от мен "пиянски" 7106/7107. Нахвана ме тъга. Направих си нова "обвръзка" Монтана - Карлово, която задължително включваше преспиване в резервните стаи на Миячката. Намерих си още приятели в железниците, посещавах вече и Локомотивно депо - Бургас.
2003г.:Тук в живота ми нахлу и Сръбската вълна. Едно отиване в Београд, благодарение на човек от Кончар(не българин) ми вля и тази стимулираща инжекция Опознаване на нова тяга, нови хора, нови депа, въобще нещо красиво. Появи се в живота ми трицифреното щастие - сериите 441 и 471. След завръщането ми в БГ още веднъж се срещнах със "щастието", оцветено в червено и с внушаваща дължина 22 метра. Междувременно пътувах отново по Варна, карах насам - натам влакове и т.н. От 17 Август 2003 заживях в ЖП Общежитие - Витиня и само три месеца ме деляха от започването на работа в депото. Така и стана. На 22 Декември 2003г. ми беше първият работен ден в ел. депо Подуяне.
2004г.: Никакви особени промени. Работех в депото като ел. техник. От пролетта започнах на екипировката, след като ТП бригадите минаха на редовна смяна. Започнах и да пътувам с машинист, вече пенсионер от Карловския график. Яко разтриване на 46 и 46 200, докато не ми втръснаха и не ми дойде акъла, че от това не става машина!!! Така през късния период на лятото осъзнах, че няма по - добро от доброто старо Ванче(44/45). Нямаше други особени промени. През късната есен започнах работа по симулатора за локомотиви серия 45 във ВТУ "Т. Каблешков" и там доста се стараех.
2005г.: Все още работех по симулатора във ВТУ. В депото имах малки проблеми с очите, за което ме изпратиха на ТЕЛК и бях преназначен като "викач-наряд", като какъвто и работя сега. Любовта към машините не си отиде и за това през Април 2005 г. се осмелих да поискам от Директора на депото един стар пулт от серия 45, на базата на който си направих и личния симулатор. Любовта към 44/45 се утвърди. През есента отново заминах за три дни в ЖТП-Београд, където покарах малко от тяхните "жабета" серия 441. Върнах се и пак по старо му. Любовта към Ванчетата не ме напускаше въпреки всичко
2006.: Отворих този форум

[rexkos]

За първи път се пътувах с влак когато бях на 1 годинка или по-точно през 1993г. Пътувах от София до Невинномисск. До Москва пътувах с вечерния международен влак, който по това време имаше мнооого руски вагони. Не си спомням дали е имало български.
Една от причините ми да се запаля по влаковете е това, че като бях малко много често пътувах с майка ми до Русия с влака - от София до Невинномиск през Москва (малко звучи като София-Бургас през Русе, но както и да е) и после София-Невинномиск през Унгени и Ростов (международният София-Саратов). Тогава все още не бях запален по влакове, но въпреки това много обичах да пътувам. Около 2000 г. любимите ми локомотиви на БДЖ бяха Шкодарките (тогава не им знаех нито марката, нито серията, но все пак ми бяха любими), а на РДЖ - ChS2T и ChS4. Пътуванията до Русия бяха дълги и това траеше няколко дни.
Една друга причина да се запаля по влаковете е това, че жп линията минава през село Лютиброд, където ми е вилата. От прозореца на къщата гледах панорамно влакове (понеже къщата е по-нагоре в планината, а линията е долу). Много добре си спомням, че минималният състав на влаковете беше 7 вагона, повечето бяха с 8-9, а имаше и с по 10-12, а сега вече за съжаление не е така.
2005 г. - Точно през тази година се запалих по влаковете. Запалих се когато намерих форумите и оттам научих много интересна информация.
От 2006г. започнах често да пътувам с влак и също така да снимам влакове.
3 март 2007г. - тогава бе осъщестевна първата ми повезка с електровоз благодарение на Марио.
5 юли 2007г. - За първи път през живота си карах влак. От съображения за сигурност няма да споменавам номера му. Тогава осъзнах що за отговорна работа е да си локомотивен машинист - да гледаш тотмана, скоростомера, стриктно да следиш сигнализацията (светофорите и намаленията) и т.н. Всичко е само и единствено в твои ръце и само една грешка може да се окаже фатална.
Е това е от мен за сега. За всички мои по-нататъшни жп приключения можете да разберете, ако четете внимателно форума.

[44 058]

Eх, спомени спомени

[Nikss]

Ето моите жп спомени-през 1998 г. за пръв път се качих на електровоз-това беше файтър,но тогава не знаех серията,марката на Шкодите.Постепенно започвах все по-често да се качвам по електровозите и благодарение на мои хора успях да се науча как се набират позиции и как се използва кранмашиниста.На 24 декември 2006 година беше първата ми повеска с електровоз и останах впечатлен.Оттогава досега не съм ходил на повески и очаквам следващата за която с удоволствие ще разкажа.Поради съображения за сигурност няма да спомена номера на електровоза и влака които съм карал.Който иска да разбере повече за моите жп приключения може да ми пише едно ЛС за да си поговорим или да ме потърси по скайп или ICQ.

[Tramway]

1959 - първо качване в машина на гара Плевен (естествено парна, други нямаше). От тогава залепнах за тях като пощенска марка и почти 10 години редовно помагах на машинистите в участъците Пл-ГО, Пл-М, Пл-Яс-Чкв и т.н.

1969 - първо качване в дизел 04. Пет години често обикаляне с него из България, без да изоставям парните.

1974-1984 - ватмануване, много полезно за докарване на някой лев за бедния студент. Карал съм Република, МАН (първа правоспособност), ДТО, Комцомолец, Космонавт (втора правоспособност), София и София 70 (трета правоспособност).

1977 - начало на дейността по издирване и запазване на парни машини и стари вагони - обикаляне из цяла България, завиране в пещи, димни камери и тендери, описване, оглед, пречукване и т.н. Краят още не е дошъл.

1988 - начало на участие във възстановяване на машини. Още няма край.

1988 - 2007 - пътуване с парните машини с цел наблюдаване на работата и центровките на отделните им възли и агрегати.

2005 - членство в Холандската парна асоцоация, получаване на свидетелство за парен помощник-машинист и каране на парни машини в Холандия.

2006 - разработка и инсталиране в 16.01 на прототипа на електронно устройство за управление на електрозахранването на парни машини.

от 2006 - по решение на дирекция "Локомотиви" (сега ЦПТПС) - пътуване във всички парни машини, снабдени с горното устройство (все още само 16.01 но скоро и други), за поддръжка и регулиране.


Има още много, но не се сещам.

[viliks1980]

Първото ми качване е на 23.06.2001 и от тогава не сам слизала пътувала съм на 07,06,10-00,а сега и на ел.локомотиви,надявам се да сляза от тях при навършване на пенсионна възраст!