
Администратор
Поредното ми посещение в музея в Русе инициира и тази тема. У нас, този музей е единствения, изцяло на транспортна тематика. На ръководството му са поверени уникални и ценни експонати, за които трябва да се полагат редовни грижи от квалифицирани реставратори, да се обезпечава съответната охрана от вандалски посегателства.
ПОСРЕЩАНЕТО
Горчивата истина е съвсем друга! Първо, ако имаш късмет може да бъдеш посрещнат от някоя от чистачките, които са сравнително любезни и учтиви. Ако не си късметлия, то като нищо може да се натъкнеш на ламтяща за власт и пари очилата и злобна "уредничка", която при вида на фотоапарати изпада в неописуема паника. И има защо...
Ако си издържал и тази психоатака, втрещено вадиш две левчета и ги подаваш на очилатото нещо, което продължава да търчи панически и да подскача като петел на ламарина, чудейки се на висок глас какво толкова ще се снима.
Влизаш през малка зелена портичка, на която те посреща далеч по - любезен и отзивчив пазач, който ако имаш късмет може да е и бивш машинист и да ти обясни много повече неща от "Крещащата Банши"(както ще наричаме за по - кратко уредничката), която междувременно вече е променила състоянието си на паника в неописуем гняв и започва да излива всевъзможна помия срещу форуми и медии. Разходката е самостоятелна, освен ако не се бръкнеш за още малко пари, за да имаш "щастието", екскурзовод да ти е "Крещящата Банши", която всъщност вече тотално е изпушила и всеки момент и идва да запрати по двамата с фотоапарати нещо по - тежко...
ЕКСПОНАТИТЕ
Ако се чудите защо всъщност толкова се страхува от фотоапарати, "милата" уредничка, то отговора на въпроса ви идва сам, няколко метра след зелената портичка на входа. Когато казваме "Музей", ние подразбираме приветливо и подредено място, където са изложени според тематиката различни исторически експонати, представени във вид, който да дава максимално ясна представа за миналото им. Но вместо това, тук като огромна язва в погледа ни се закотвя синьо избледняло и олющено туловище, като по номерата му неразбиращия ще разбере, че това трябва да е локомотив 51 001. Състоянието на този експонат е повече от отчайващо - боята се люпи при всеки допир, командната кабина е тотално унищожена, липсват съществени елементи и от външно видимите части на локомотива. Първо, бих се зачудил какво прави в музея представител на серия, която се експлоатира, но да кажем примирил съм се с този факт, въпреки, че така представен, "експоната" буди повече съжаление и отвращение, отколкото да навява каквито и да било спомени. Веднага зад него ни посреща друга синя развалина, която по надписите върху нея, разпознаваме като пътеизмерителен вагон. Естествено не питайте дали има вътрешно оборудване. Ще побързат да се извинят с липсата на ключове с цел да се прикрият поредните злоупотреби от миналото и сегашното ръководства на музея. Та, въпросния "пътеизмерителен вагон" прилича повече на участвал във военни действия, отколкото на работил кротко по жп мрежата ни. Няма пояснителни табла с кратка история, няма табели, указващи година на производство. Чучнат насред ливадата, седи, гние и се разпада... Поредния "музеен експонат"! На съседния коловоз се кипри сравнително запазен, първият локомотив в Българските железници. Можеби защото е първият и защото е единствения локомотив от 1866 г., за него си личи че се полагат известни грижи. Казвам известни, защото и тук си личи, че реставратор скоро не е минавал, а оборудването в локомотивната будка е тотално изтърбушено. Зад локомотива, килнати всеки в различна посока се кипрят няколко вагона, представени за производство 1866 г. Вагоните са в прилично състояние вътре, но отвън отново реставратора не е минавал с години. Подминаваме и този коловоз, на който естествено до тук видяхме само примери за лошо стопанисване и тотално безхаберие и нехайство. Продължаваме на съседния коловоз, където ни чака привидно лачен мотрисен влак, с гръмкия номер 18-01. До тук добре! Първия представител на тази серия е запазен... Или поне така си мислим. Обикаляйки влака, на крайния команден вагон се натъкваме на следи от вандалщина. Има ясно изразена драсканица със син спрей. След като тук вече кипваме и търсим сметка на "Крещящата Банши", която всъщност се беше дистанцирала доста от нас в очакване на неочакваното, тя изнамери някакъв от някъде, който на въпроса и, с какво може да се изчисти драсканото, той отговори "С нищо". Госпожата остана видимо притеснена, особено след като ние заснехме примера за "добро стопанисване" на експонатите в музея... Разходката ни продължи под навеса, където се намират султанския вагон, известен още като "Султанието" и вагоните на царете Борис І и Фердинанд. Тези експонати имат едно съществено преимущество ... На закрито са и времето не е оказало такова влияние върху тях. Въпреки, че видимо имат нужда от външна реставрация, вътре са запазени. Е, липсват сребърните прибори от Фердинандовия вагон, но за тях си има обяснение... Нечие уредническо чадо се храни доволно всеки ден с тях. Влечение към историята или чист разбойнически акт. Това ще оставя да определите вие.
С тези вагони завършва и "приятната" ни разходка из единствения транспортен музей в България, като това, което видяхме остави у нас само чувство за съжаление към подвижния състав, имал "щастието" да попадне в лапите на отдел "Музейна дейност" при БДЖ и да бъде изпратен като експонат в транспортния музей в Русе.
Марио Евстатиев
ПОСРЕЩАНЕТО
Горчивата истина е съвсем друга! Първо, ако имаш късмет може да бъдеш посрещнат от някоя от чистачките, които са сравнително любезни и учтиви. Ако не си късметлия, то като нищо може да се натъкнеш на ламтяща за власт и пари очилата и злобна "уредничка", която при вида на фотоапарати изпада в неописуема паника. И има защо...
Ако си издържал и тази психоатака, втрещено вадиш две левчета и ги подаваш на очилатото нещо, което продължава да търчи панически и да подскача като петел на ламарина, чудейки се на висок глас какво толкова ще се снима.
Влизаш през малка зелена портичка, на която те посреща далеч по - любезен и отзивчив пазач, който ако имаш късмет може да е и бивш машинист и да ти обясни много повече неща от "Крещащата Банши"(както ще наричаме за по - кратко уредничката), която междувременно вече е променила състоянието си на паника в неописуем гняв и започва да излива всевъзможна помия срещу форуми и медии. Разходката е самостоятелна, освен ако не се бръкнеш за още малко пари, за да имаш "щастието", екскурзовод да ти е "Крещящата Банши", която всъщност вече тотално е изпушила и всеки момент и идва да запрати по двамата с фотоапарати нещо по - тежко...
ЕКСПОНАТИТЕ
Ако се чудите защо всъщност толкова се страхува от фотоапарати, "милата" уредничка, то отговора на въпроса ви идва сам, няколко метра след зелената портичка на входа. Когато казваме "Музей", ние подразбираме приветливо и подредено място, където са изложени според тематиката различни исторически експонати, представени във вид, който да дава максимално ясна представа за миналото им. Но вместо това, тук като огромна язва в погледа ни се закотвя синьо избледняло и олющено туловище, като по номерата му неразбиращия ще разбере, че това трябва да е локомотив 51 001. Състоянието на този експонат е повече от отчайващо - боята се люпи при всеки допир, командната кабина е тотално унищожена, липсват съществени елементи и от външно видимите части на локомотива. Първо, бих се зачудил какво прави в музея представител на серия, която се експлоатира, но да кажем примирил съм се с този факт, въпреки, че така представен, "експоната" буди повече съжаление и отвращение, отколкото да навява каквито и да било спомени. Веднага зад него ни посреща друга синя развалина, която по надписите върху нея, разпознаваме като пътеизмерителен вагон. Естествено не питайте дали има вътрешно оборудване. Ще побързат да се извинят с липсата на ключове с цел да се прикрият поредните злоупотреби от миналото и сегашното ръководства на музея. Та, въпросния "пътеизмерителен вагон" прилича повече на участвал във военни действия, отколкото на работил кротко по жп мрежата ни. Няма пояснителни табла с кратка история, няма табели, указващи година на производство. Чучнат насред ливадата, седи, гние и се разпада... Поредния "музеен експонат"! На съседния коловоз се кипри сравнително запазен, първият локомотив в Българските железници. Можеби защото е първият и защото е единствения локомотив от 1866 г., за него си личи че се полагат известни грижи. Казвам известни, защото и тук си личи, че реставратор скоро не е минавал, а оборудването в локомотивната будка е тотално изтърбушено. Зад локомотива, килнати всеки в различна посока се кипрят няколко вагона, представени за производство 1866 г. Вагоните са в прилично състояние вътре, но отвън отново реставратора не е минавал с години. Подминаваме и този коловоз, на който естествено до тук видяхме само примери за лошо стопанисване и тотално безхаберие и нехайство. Продължаваме на съседния коловоз, където ни чака привидно лачен мотрисен влак, с гръмкия номер 18-01. До тук добре! Първия представител на тази серия е запазен... Или поне така си мислим. Обикаляйки влака, на крайния команден вагон се натъкваме на следи от вандалщина. Има ясно изразена драсканица със син спрей. След като тук вече кипваме и търсим сметка на "Крещящата Банши", която всъщност се беше дистанцирала доста от нас в очакване на неочакваното, тя изнамери някакъв от някъде, който на въпроса и, с какво може да се изчисти драсканото, той отговори "С нищо". Госпожата остана видимо притеснена, особено след като ние заснехме примера за "добро стопанисване" на експонатите в музея... Разходката ни продължи под навеса, където се намират султанския вагон, известен още като "Султанието" и вагоните на царете Борис І и Фердинанд. Тези експонати имат едно съществено преимущество ... На закрито са и времето не е оказало такова влияние върху тях. Въпреки, че видимо имат нужда от външна реставрация, вътре са запазени. Е, липсват сребърните прибори от Фердинандовия вагон, но за тях си има обяснение... Нечие уредническо чадо се храни доволно всеки ден с тях. Влечение към историята или чист разбойнически акт. Това ще оставя да определите вие.
С тези вагони завършва и "приятната" ни разходка из единствения транспортен музей в България, като това, което видяхме остави у нас само чувство за съжаление към подвижния състав, имал "щастието" да попадне в лапите на отдел "Музейна дейност" при БДЖ и да бъде изпратен като експонат в транспортния музей в Русе.
Марио Евстатиев
64.19

Мнения: 1990
Регистриран на: Вто Дек 26, 2006 1:40 pm
В друга тема се изясни, че музеят почива в събота и неделя. И много интересно се получава- всички ключове за отделните експонати са "изчезнали"... Вероятно предния уредник си ги е взел за спомен или сегашната очилата лелка ги е продала за някоя стотинка в някой пункт за вторични суровини.
Марио, интересно ще е да проучиш каква субсидия годишно получава музея, както и ако е възможно от БДЖ "Музейно стопанство" да направят счетоводна проверка.
Марио, интересно ще е да проучиш каква субсидия годишно получава музея, както и ако е възможно от БДЖ "Музейно стопанство" да направят счетоводна проверка.
Последно промяна от Labros на Чет Окт 29, 2009 12:46 pm, променено общо 1 път.

Акредитиран фотограф
Като каза нищо чудно и някой да чопардисва парите преди да са стигнали до музея.Labros написа:В друга тема се изясни, че музеят почива в събота и неделя. И много интересно се получава- всички ключове за отделните експонати са "изчезнали"... Вероятно предния уредник си ги е взел за спомен или сегашната очилата лелка ги е продала за някоя стотинка в някой пункт за вторични суровини.
Марио, интересно ще е да проучеш каква субсидия годишно получава музея, както и ако е възможно от БДЖ "Музейно стопанство" да направят счетоводна проверка.




Администратор
С ръководителката на отдел "Музейна дейност" при БДЖ - ЕАД съм правил опити да разговаряме, но с нея диалог не може да се постигне. Госпожата си е навила на пръста, че нейната дирекция била достатъчно грамотна сама да се оправя с всичко, а резултатите са повече от видими - тотално безхаберие.
За музея дали се отпускат пари пак само въпросната госпожа Румяна Вълчева знае, а тя няма да седне с охота да разговаря за собствените си кирливи ризи.
Ключовете от ДМВ 18-01 така и не се знае къде са, както не е изяснен особено и статута на влака. Но факт е, че на 10 Август тази година, с форумна група отидохме и посетихме музея на транспорта и ключовете бяха на разположение. А сега ги няма.
Също така друг интересен факт е, защо толкова бе паникьосана уредничката на музея като разбра, че сме фотографи от еди кой си форум.
За музея дали се отпускат пари пак само въпросната госпожа Румяна Вълчева знае, а тя няма да седне с охота да разговаря за собствените си кирливи ризи.
Ключовете от ДМВ 18-01 така и не се знае къде са, както не е изяснен особено и статута на влака. Но факт е, че на 10 Август тази година, с форумна група отидохме и посетихме музея на транспорта и ключовете бяха на разположение. А сега ги няма.
Също така друг интересен факт е, защо толкова бе паникьосана уредничката на музея като разбра, че сме фотографи от еди кой си форум.
64.19

Хахаааа
Ебати кефа. Ти ме разби бе Евстатиев. Това "Крещящата Банши" изби рибата. Абе що не я снимахте да имаме поне визуална представа за обекта "Крещящата Банши" от ЖП музея. Обяснявам за тези дето се чудят, че Банши значи демон в женски образ, който се появява и вие под прозореца на дом в който умира човек, като така предвещава смъртта на умиращия.
Малиии....ако "Крещящата Банши" от ЖП музея има и вид на Банши...то посещението ви е било спорт със силни усещания.



Малиии....ако "Крещящата Банши" от ЖП музея има и вид на Банши...то посещението ви е било спорт със силни усещания.

«Charioteer» & «Fleetwood» - 1948 г. - 133 bombs
«Dropshot» & «Trojan» - 1949г. - 150 bombs

Администратор
Дидо, при разразилия се скандал, последното, за което мислехме с колегата, беше да снимаме онова изчадие, застанало на среща ни. А и да ти кажа, знам много добре защо съм и лепнал епитета по - горе. Само дето нашата Банши май с воя си предвещава смъртта както на 18-01, така и на половината експонати в музея със своето безхаберие.
64.19


Администратор
Идеята за група със скрита камера е отлична. Отиваме, заснемаме реакциите и, а и цялото посещение и след това материала се предава в БДЖ - ЕАД. Мисля, че видеото ще е интересно на началниците там, особено на тези, които открай време искат да сритат задника на Вълчева(Поборникова).bdz_bg написа:Аз предлагам щом се правят тия всвоеволия в музея да се съберем група и да го посетим.Лелката има нужда някой да и вдигне кръвното.Аз лично не съм ходил и ще ми бъде интересно да видя какво е останало преди да е изчезнало и това.
64.19

И не само за БДЖ-ЕАД ще е интересен. И във vbox да се качи пак доста потребители ще се забавляват с крещящата Банши.
"Господари на ефира" също като видят материала и те ще отидат да я подразнят и да направят пикантен репортаж.
Смятам, че от толкова много "папараци" ще й дойде до гуша и сама ще се предаде. 




Администратор
Тази в музея е тотално изперкала от злоба. Освен това, усиленото криене на ключовете от 18-01 поражда съмнения за кражби вътре. Не може, ключовете преди два месеца да са били в музея, сега изведнъж да ги няма. Ацз я попитах "Ами ако стане пожар как ще отключите мотрисния влак?", при което тя тотално заби. Според мен, за да се страхува толкова много от фотографите, има нещо нечисто в цялата работа. А и като гледам какви грижи се полагат за експонатите... Мале, мале!Nikss написа:И не само за БДЖ-ЕАД ще е интересен. И във vbox да се качи пак доста потребители ще се забавляват с крещящата Банши."Господари на ефира" също като видят материала и те ще отидат да я подразнят и да направят пикантен репортаж.
Смятам, че от толкова много "папараци" ще й дойде до гуша и сама ще се предаде.
Според мен, трябва да се потърси мнението на компетентните хора в дирекцията и да се действа! Група в Русесъс заповед от дирекцията и тотално описване на наличното в мотрисата, подкрепено със снимки! Снимките в дирекцията с подробен доклад! За състоянието на другите експонати също може да се спомене.
64.19

Акредитиран фотограф

Мнения: 1990
Регистриран на: Вто Дек 26, 2006 1:40 pm
След скандалите и пуснатата тема във Форума почти съм убеден, че тая началничка Вълчева, ако не тя, то някой неин лакей чете и докладва, сега ако отиде група и ключовете ще бъдат предадени.
Да се сигнализира на най-високо ниво в Дирекцията за безчинствата, безхаберието и тоталната незаинтересованост към музейните експонати на лицата Вълчева и Крещящата Банши.
Да се сигнализира на най-високо ниво в Дирекцията за безчинствата, безхаберието и тоталната незаинтересованост към музейните експонати на лицата Вълчева и Крещящата Банши.
Информация
Модератори