Проекта се състоя и протече изключително делово и сериозно.
В 9:30, групата, посочена в списъка пристигна в ОП "Надежда", където Инспектора по безопасни условия на труд ни проведе инструктаж за безопасност на работното място, какъвто е задължителен за всяко лице, ангажирано с някаква задача в района на производствени обекти. Инструктажа продължи около 20 - 30 минути и по време на него ни бяха разказани изключително интересни истории, свързани с това, как от невнимание и "претупване" на технологията за работа стават инциденти. Разнясни се на групата и опасността от прескачането на каналите, електрическия ток и други, които биха били полезни на незапознатите дори при обикновено движение в района на гара.
След инструктажа, началник - района ни прие, взе документацията и ни осигури лице, което да ни придружи и окаже съдействие при извършване на задачите по проекта. Групата бе изклбючително заинтригувана от историята на "новите" спални вагони и поради тази причина се упътихме именно към един такъв вагон. Направиха се много интересни снимки на вагона, като очаквам и колегите да качат.
Ето от мен снимки на спалния вагон:
Общ вид
Коридор
Спална кабина
Служебно място за съпроводителя на вагона
Комплексна сигнализация за съпроводителя
Електрическо табло на вагона
След като хубаво и детайлно се засне спалния вагон, групата се насочи към стоящото на съседен коловоз бистро №97 002. Тук групата също с голям интерес на спокойствие огледа вагона и се направиха доста снимки.
Аз се въздържах от подробности и заснех следните снимки:
Общ вид
Коридор
Салон за хранене
Кафе - аперитив салон
Електрическо табло на вагона
Докато аз направих тези снимки, колегите успяха да се сдобият с няколко брошурки с разписанията на 2601/2602 и меню на вагон - бистрото. Друга част от групата пък шумно дискутираха каква е функцията на повдигащите се маси в хранителния салон - след няколко предположения така и не се стигна до пълен консенсус, поради което разговорите отново преминаха към климатика, който май е основен проблем при бистрата и спалните.
След като момчетата направиха снимки на вагони от други типове из ВР цеха, се отправихме към екипировката, където също имаше интересни неща за заснемане. От Екипировката, началник цеха ни даде придружител, който да ни разведе из района и да обясни на интересуващите се някои особености по почистването и екипирането на пътническите вагони.
По време на обиколката възмикна недоразумение, продиктувано от това, че началник - депото не е уведомил шефа на охраната, че група извършва снимки в района. Поради това се наложи бърз телефонен разговор и нещата се изясниха. Всичко мина дипломатично и без проблеми, а шефа на охраната хубаво се скара на началник - депо заради пропуска му, поради който стана недоразумението с нас. Извини ни се и пожела приятен ден, а ние продължихме обхода си.
По време на този обход имахме възможността да си поговорим с шафнерка на един от новите спални вагони, която в началото бе резервирана, но след като се представихме, охотно започна да ни разказва истории, от които се чудиш да се смееш ли, да настръхнеш ли. Оказа се, че шафнерския живот никак не е лесен и винаги приятен.
Разказа си тя започна с опасностите, дебнещи я на път - крадци, пияни, дрогирани, след което продължи с потресаващ разказ за това, как без мобилна връзка и отдалечена от хора, гарирана на "моргата" в Надежда е станала свидетел на тумба цигани, разкостващи пътнически вагони на въпросните коловози. Примряла от страх се е скрила във вагона с надеждата да не бъде видяна и пребита. След този случай спряли да гарират там вагоните от екипировка. Разказа и как след път, спалния вагон приличал на истинска кочина и за почистването му трябва почти цял ден. Разказа как пътниците с цел да не се разхождат до WC, пикаели в мивките и след пътуване смърдяло ужасно. Много интересна случка, която сподели с нас, беше за едно малко дете, което се напкало на матрака, но майката си замълчала и си слезли в Бургас. След като започнала да оправя вагона, усетила миризма на пикня и като влязла във въпросната кабина и се доплакало - чаршафи и матрак, всичко било опикано. Едвам са изчистили вагона. Общо взето - доказа всеобщото твърдение, че българина е мърляч.
Тъй като ние бързахме, а и тя трябваше да оправя легла и благодарихме за увлекателния разказ и за това, което показа на момчетата по вагона и се отправихме към екипировката. По пътя си срещнахме 52 051, чиито машинист се оказа мой добър познат и извънпланово, някои членове на групата посетиха и кабината на "Фау"-то.
Асен не пропусна да се снима за спомен на пулта на машината:
Асен в кабината на 52 051
В открития район на ОП "Надежда" интересно впечатление ми направиха няколкото EX-DB вагона, оставени вероятно за части и със старата си ливрея. Ето един представител на серия 21 - 45:
Пътнически вагон серия 21 45 - оригинално оцветяване
След като приключихме снимачните работи, потеглихме към централна гара с композиция от вагони, бутана от локомотив серия 52. На чело беше фургон, в който се настанихме. Наско направи и клип при движението на бутаната композиция по 3-та успоредна към Централна гара - 5-ти коловоз.
От Централна гара, Асен и Сашо бързаха, поради което се разделихме, а ние с Наско както бе и по план, посетихме прословутата "тролейна" кръчма срещу 5-та градска болница и на вкусно шкембе и студена бира направихме разбор на свършената работа в ОП "Надежда".
Извънпроектно, с Наско отидох до Пловдив, където за кратко се видяхме с Павката(pavkata_zaraboy86), след което аз се върнах с 8602 в София.
