Много ми харесва този откъс от "Малкият принц" на Екзюпери:
- Добър ден - каза малкият принц.
- Добър ден - каза стрелочникът.
- Какво правиш тук? - попита малкият принц.
- Разпределям пътниците по хиляда - отвърна стрелочникът. - Изпращам влаковете, които ги отнасят ту надясно, ту наляво.
Бърз влак, целият в светлини, изтрещя като гръмотевица и раздруса будката на стрелочника.
- Много бързат - каза малкият принц. - Какво търсят?
- И самият машинист не знае - отговори стрелочникът.
Друг светнал бърз влак прогърмя в обратната посока.
- Връщат ли се вече? - попита малкият принц.
- Не са същите - каза стрелочникът. - Тук се разминават.
- Не им ли е харесало там, където са били?
- Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.
Изтрещя гръмотевица на трети светнал бърз влак.
- Тези преследват първите ли? - попита малкият принц.
- Нищо не преследват - рече стрелочникът. - Спят вътре или се прозяват. Само децата притискат носове в стъклата.
- Само децата знаят какво търсят - каза малкият принц. - Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна, и ако им я вземат, плачат...
- Щастливци - каза стрелочникът.
Администратор
Без претенция за литературна издържаност, но със съдържание...
Пояснение: Поемата няма заглавие, тъй като така и не намерих подходящо за тъз история. Лирическия обект си знае сам кой е и да се чувства поздравен...
По коловозите тъмни лази мрак, в далечината се дочува - иде влак!
С червена машина, в нощта устремен, а в кабината плаче машинист самотен.
Че тоз който обича замина далеч и няма три дена от него ни вест.
С мъка в сърцето, той влака ще кара, отново и отново до тъз гранича гара...
Димитровград Сръбски, отука на Запад, влака да кара той си мечтай...
Не километри, не нощи безсъннни, нищо не може веч да го спре
при своя приятел той да се спре... Далече е Виена, той добре туй знае,
но не коства му нищо поне да мечтае.
Машината червена той да поведе, а тя при неговия приятел да го отведе,
Не е лъскава и чиста, но туй и не пречи, със скорост в нощтаа километри да сече,
Подир и вагони колкото щеш, но тя окрилена не ще да се спре.
„От тука на Запад, От тука на Запад”, колелата тропат, пеят, тракат.
Машинистът със поглед вперен в нощта, контролера бута, и с нежни слова на
Машината говори „Хайде, мила, хайде моя, зная, че с теб можем! Ей я Виена,
Малко остана, ще спреш да починеш на голямата гара! Недей се дава, я се стегни, позиция, преход и напред полети, зная, че можеш, желязна си ти!”
„Да обичаш можеби не знаеш какво е, сърцето желязно и да иска туй чувства да
разбере не може! Но ще ти кажа, мила Машино, не е нужно ти да разбираш!
Тъй както ти си нещастна когато в депото си дълго сама, тъй и аз, мила моя,
Страдам сега, че най – добър приятел далеч е от мен, да го видя искам поне, поне за ден!
Кат чула тез думи, машината сякаш машинистката болка разбра, с трясък превключи на пълен товар, по правия коловоз тя сякаш полетя. Не знаеше вече ни ограничение,
ни спир, пое смело през иностранската шир. И надвечер насреща град голям и красив, гара старинна пред нея изникна. Майсторът в радост извикна „Виена, Виена, ето те след път два дена!” Спирачката дръпна, влака спря, а той нанейде се впусна в големия град....
Машината стара отпусна се в дрямка, бе прекосила половин Европа,
Сърцето желязно и то да почине трябва, че пътят обратно е дълъг и тежък.
Ала мина се ден, минаха два, на гарата чака все още тя. Край нея пристигат и заминават
влакове много, но машиниста нейн така и не идва...
Пояснение: Поемата няма заглавие, тъй като така и не намерих подходящо за тъз история. Лирическия обект си знае сам кой е и да се чувства поздравен...
По коловозите тъмни лази мрак, в далечината се дочува - иде влак!
С червена машина, в нощта устремен, а в кабината плаче машинист самотен.
Че тоз който обича замина далеч и няма три дена от него ни вест.
С мъка в сърцето, той влака ще кара, отново и отново до тъз гранича гара...
Димитровград Сръбски, отука на Запад, влака да кара той си мечтай...
Не километри, не нощи безсъннни, нищо не може веч да го спре
при своя приятел той да се спре... Далече е Виена, той добре туй знае,
но не коства му нищо поне да мечтае.
Машината червена той да поведе, а тя при неговия приятел да го отведе,
Не е лъскава и чиста, но туй и не пречи, със скорост в нощтаа километри да сече,
Подир и вагони колкото щеш, но тя окрилена не ще да се спре.
„От тука на Запад, От тука на Запад”, колелата тропат, пеят, тракат.
Машинистът със поглед вперен в нощта, контролера бута, и с нежни слова на
Машината говори „Хайде, мила, хайде моя, зная, че с теб можем! Ей я Виена,
Малко остана, ще спреш да починеш на голямата гара! Недей се дава, я се стегни, позиция, преход и напред полети, зная, че можеш, желязна си ти!”
„Да обичаш можеби не знаеш какво е, сърцето желязно и да иска туй чувства да
разбере не може! Но ще ти кажа, мила Машино, не е нужно ти да разбираш!
Тъй както ти си нещастна когато в депото си дълго сама, тъй и аз, мила моя,
Страдам сега, че най – добър приятел далеч е от мен, да го видя искам поне, поне за ден!
Кат чула тез думи, машината сякаш машинистката болка разбра, с трясък превключи на пълен товар, по правия коловоз тя сякаш полетя. Не знаеше вече ни ограничение,
ни спир, пое смело през иностранската шир. И надвечер насреща град голям и красив, гара старинна пред нея изникна. Майсторът в радост извикна „Виена, Виена, ето те след път два дена!” Спирачката дръпна, влака спря, а той нанейде се впусна в големия град....
Машината стара отпусна се в дрямка, бе прекосила половин Европа,
Сърцето желязно и то да почине трябва, че пътят обратно е дълъг и тежък.
Ала мина се ден, минаха два, на гарата чака все още тя. Край нея пристигат и заминават
влакове много, но машиниста нейн така и не идва...
Поздравявам всички с тази прекрасна песен и този чудесен клип към нея. Доста железничарски е!
http://www.youtube.com/watch?v=AqNC2kiSK8E
http://www.youtube.com/watch?v=AqNC2kiSK8E
Администратор
Да посъживим темата малко с това:
„СТИЛИЯНА”
Съдбата ти е отредила, вечно да си ти на път,
километри много да минаваш, тежки влакове да караш,
днес с мен, а утре с друг,
подир туй отново в депото
В София откакто дойде, всички машинисти
тебе искат, с тебе бързи влакове да карат.
Ала аз излязох късметлия, че инструктора разбран излезе
и мерака той задоволи ми, старши да ти стана аз.
От Горна Оряховица ти дойде, красива, лачена и чиста,
в депото ни си първа хубавица.
Там, отдето идеш име са ти дали – „Стилияна”,
наречена си ти на твоя майстор най-добър.
Стилияна, моя, Стилияна, обич неразбрана,
от теб частица ще открадна и до сърцето си ще я поставя.
Откак качих се аз на тебе да работя,
за друга мшина не ща и да се помене.
Тракането на шестте ти колооси в душата ми радост носи,
редукторите ти не вият – те нежно пеят,
контакторният тропот гали моите уши,
тиристори жужат – симфония е това за машинистката душа.
Статичните преобразуватели са твоето сърце,
затворени в метален шкаф безмълвно дават ти жизнина,
допусни ме ти до тях, да ги видя, да усетя твоята душа,
след което с теб отново ще поемем поредния тежък влак в нощта.
„СТИЛИЯНА”
Съдбата ти е отредила, вечно да си ти на път,
километри много да минаваш, тежки влакове да караш,
днес с мен, а утре с друг,
подир туй отново в депото
В София откакто дойде, всички машинисти
тебе искат, с тебе бързи влакове да карат.
Ала аз излязох късметлия, че инструктора разбран излезе
и мерака той задоволи ми, старши да ти стана аз.
От Горна Оряховица ти дойде, красива, лачена и чиста,
в депото ни си първа хубавица.
Там, отдето идеш име са ти дали – „Стилияна”,
наречена си ти на твоя майстор най-добър.
Стилияна, моя, Стилияна, обич неразбрана,
от теб частица ще открадна и до сърцето си ще я поставя.
Откак качих се аз на тебе да работя,
за друга мшина не ща и да се помене.
Тракането на шестте ти колооси в душата ми радост носи,
редукторите ти не вият – те нежно пеят,
контакторният тропот гали моите уши,
тиристори жужат – симфония е това за машинистката душа.
Статичните преобразуватели са твоето сърце,
затворени в метален шкаф безмълвно дават ти жизнина,
допусни ме ти до тях, да ги видя, да усетя твоята душа,
след което с теб отново ще поемем поредния тежък влак в нощта.
Администратор
МЕЛНИЧНА МАНЕВРА
В мелничния комбинат сред пепел от брашна,
дейност железопътна усилена кипи, маневрена
машина вагоните един по един по коловозите реди.
Тя си има машинист, от старите снимки сякаш излязъл,
с омаслен гащеризон и фурашка и брада аристократска,
с отмерени движения контролера командва, позиция
по позиция той прещраква и вагоните тежки с дизелов
пушек подкарва към кантара.
В мелничната маневра има си и маневрист, на машиниста
той е и очите и ушите когато под силоза вагоните набутват.
С флага жълт на стъпенката застанал, с отмерени движения
и усмивка той подканва „Бутай, бутай, майсторе, за 2-ра са
стрелките, давай смело!“. Сетне на бегом машината откача
и обратно на 4-та, пълни да вземат със жито, празни да секат
за трици. И отново дизелът реве, пушек черен се разстила,
позиция по позиция, бавно към кантара.
„От кантара на зърнарска, бързо, бързо, мелницата чака!“ се
дочува вик в далечината. Николай – началникът подканва
бригадата маневрена да ускорява, че брашно за хляба трябва,
а за брашното – зърно. И не щеш ли в тоз момент, дизелът
забавя, изпръхтява и угасва. „Доста му е тежко, три вагона пълни
няма как да бута.“ машинистът обяснява и в същия момент суматохата
настава. Ала с опит повторен, лекият наклон към силоза е презвет, а
вагоните подадени в срок.
„От таз маневра косъм бял в косата имам“ Николай споделя на
бригадата втрещена. А машинистът в депото да търси повреда се
заема. Че той си знае, няма как с три вагона да загасва, нещо тук
ни разиграва. След два дни ремонт проблемът е открит и по коловозите,
покрити с прах от брашно дизелът отново припва и изревава страшно.
Трици и жито от сутрин до вечер маневрира, умора няма старата машна,
не се спира. И бригадата и ведро всеки в мелницата поздравява, машинистът-
със свирката локомотивна, маневристът-с флага.
В мелничния комбинат сред пепел от брашна,
дейност железопътна усилена кипи, маневрена
машина вагоните един по един по коловозите реди.
Тя си има машинист, от старите снимки сякаш излязъл,
с омаслен гащеризон и фурашка и брада аристократска,
с отмерени движения контролера командва, позиция
по позиция той прещраква и вагоните тежки с дизелов
пушек подкарва към кантара.
В мелничната маневра има си и маневрист, на машиниста
той е и очите и ушите когато под силоза вагоните набутват.
С флага жълт на стъпенката застанал, с отмерени движения
и усмивка той подканва „Бутай, бутай, майсторе, за 2-ра са
стрелките, давай смело!“. Сетне на бегом машината откача
и обратно на 4-та, пълни да вземат със жито, празни да секат
за трици. И отново дизелът реве, пушек черен се разстила,
позиция по позиция, бавно към кантара.
„От кантара на зърнарска, бързо, бързо, мелницата чака!“ се
дочува вик в далечината. Николай – началникът подканва
бригадата маневрена да ускорява, че брашно за хляба трябва,
а за брашното – зърно. И не щеш ли в тоз момент, дизелът
забавя, изпръхтява и угасва. „Доста му е тежко, три вагона пълни
няма как да бута.“ машинистът обяснява и в същия момент суматохата
настава. Ала с опит повторен, лекият наклон към силоза е презвет, а
вагоните подадени в срок.
„От таз маневра косъм бял в косата имам“ Николай споделя на
бригадата втрещена. А машинистът в депото да търси повреда се
заема. Че той си знае, няма как с три вагона да загасва, нещо тук
ни разиграва. След два дни ремонт проблемът е открит и по коловозите,
покрити с прах от брашно дизелът отново припва и изревава страшно.
Трици и жито от сутрин до вечер маневрира, умора няма старата машна,
не се спира. И бригадата и ведро всеки в мелницата поздравява, машинистът-
със свирката локомотивна, маневристът-с флага.
64.19
Информация
Модератори