Български Локомотивен Форум

Според мен е по-добре 3621/3622 да върви с купейни вагони, защото по тази линия това е единственият бърз влак и хората нямат друга евтина и удобна алтернатива за придвижване. Чайката не я броя, тъй като е безбожно скъпа.
8615/8610 и да е с ексДБ бих го прежалил, за него алтернативата е 8613/8612. Не че подкрепям тези вагони да пътуват на влакове на дълги разстояния, на като и без това няма достатъчно купейни вагони, поне с приоритет към купейните да бъде бързият през Карлово.

Днес "Сл.бряг" 8611 тръгна от София навреме , но до Септември бе с 25 минути "вътрешно".Причината е тази.Имаше 2 спирания на Елин Пелин и Побит камък , в следствие на което се натрупа закъснението.До Пазарджик успя да изби една минута.

Днес със Весо си направихме една разходка до Димитровград, и
направих малко снимки от ремонтирания участък по 1-ва линия :
Един от новите сигнали Вход със скорост до 100км/ч
Гара Поповица
Изход от Поповица със ПКС
Максималния наклон на пътя е 15 промила
Снимка на спирка Бъдарли ( Виница )
Снимка на неточния часовник на гара Първомай
По новите гари снимачите са до тук
Снимка на спирка Скобелево
Преди Димитровград завод Вулкан бачка яко...
Тука вече почти стигнахме Димитровград
И след като пристигнахме, хапнахме,
и си направих снимка за спомен със 07 124
И на връщане видяхме 07 049 със ТВ на Караджалово.
И 07 067 на гара Първомай.
Клип на Зелено мигащо на гара Поповица.
На гара Поповица направихснимка на електромотора на стрелката за 100км във отклонение.
И снимка на М 15
За финал наздраве от мен

Браво, добри снимки

Впечатление от проведеното днес пътуване до Пещера.За да се чете информацията по - лесно , разделям разказа на 2 части.

Следобедното януарско слънце на гара Стамболийски гали лицата на неколцината пътници , излезли отвън , за да чакат 18206.Не след дълго в далечината се показаха контурите на приближаващия се влак , а рък. движение излезе от своята стаичка.
В двата вагона имаше рекордна населеност , като слизащите тълпи отнеха няколко минути и така с малко закъснение влакът продължи напред.След стрелочния пост се отклонихме в югозападна посока и пътуването започна.
Малко за пейзажите в Стамболийски - от двете страни на линията се виждаха полуразрушени цехове , складове на "Топливо" и един за изкупуване на метали.Буренясалите градини в съзвучие с купищата боклуци и ламарини в тях придаваха странна смесица от чувства , подсилвани на места от кучешки вой , успешно конкуриращ се със свирката на локомотива.Разрухата , напомняща малцинствени гета и наркомански свърталища може да се види ясно от тази снимка на входния светофор.
Така ни "изпрати" Стамболийски , а тук вляво виждате индустриален прейзаж - работещият завод за производство на хартия , "парфюмиращ" по един колоритен и неприятен начин цялата околност.Както и преди съм писал , сега да напомня - веществото , което мирише така се нарича динатриев ксантогенат - отпаден продукт при производство на хартия по т.нар. "натронов метод" - единствен в България.За сравнение двата иденичтни завода , които спряха работа работеха на друг принцип: в ЗХФД "Пиринхарт" Разлог произвеждаха хартия чрез хидролиза , а в Мизия (Букьовци) - чрез преработка на слама.
Малко след този прелез влакът навлезе в с. Куртово Конаре.Направих малко фотографии от бившата гара.
- стрелките;
- пероните;
- приемното сдание;
- общ изглед;
- някогашен пост.
На спирката слязоха доста хора , предимно ученици , затвърждава се впечатлението ми от предишни години , че немалка част от жителите на селото използват влака в своите предвижвания към Пловдив , въпреки удобните им автобуси от Кричим , които са буквално на половин час.
След Куртово Конаре околността взе леко да се изменя.Наред със запуснатите нивички и тревясалите ливади , се появиха хълмове , на места малки горички - сигурен знак за промяна на пейзажа , съпътстващ от Стамболийски.Тук виждате една изоставена кариера , от която водеше индустриален клон , в последствие демонтиран , но трасето , където са били линиите стои и до ден - днешен.
Природата започна все повече да се изменя.На фона на равните тучни полета се появиха скали и неголеми възвишения , като този нюанс най - ярко изразен може да видите тук.

Влакът намали скоростта , а няколко души тръгнаха към вратите и се приготвиха за слизане.Бавно и неусетно навлязохме в гара Кричим.Ето малко фотографии:
- входните стрелки страна Стамболийски;
- пероните;
- приемното сдание;
- гаровия район;
- стрелочен пост.
Природата започна да контрастира.След няколко от тези гледки отново навлязохме в равнинна местност , ето фотографии на град Кричим и подножието на планината:
- снимка 1;
- снимка 2;
- снимка 3.
Следващата станция ме озадачи.Въпреки че съм минавал няколко пъти оттам , не съм обърнал внимание , че спирка Козарско има коловозно развитие и е била бивша гара.Една фотография от северната страна , друга на приемното сдание , а тук виждате спомен по отминалата есен - голите клони на дърветата и нападалите пожълтели листа долу.
Само в рамките на минута обаче , зимата ясно напомни за себе си , веднага след спирката се виждаше останалия по усойните места сняг , а подобни бели картини ни следваха през останалия път.
Населеността във влака доста спадна , но отново няма нито едно свободно купе.С тази разлика , че след Стамболийски , ако на 8-те места имаше по 5-6 души , сега са по 2-ма или 3-ма.Изненада ме и големият брой слизащи на спирките.Докато градовете Кричим и Пещера генерират основната част от пътникопотока , немалко слизащи имаше и по селата.Тук виждате приемното сдание на Бяга , ето и още една фотография на района около спирката.

Очаквайте част II.

За тези , които се интересуват , ще разкажа малко инфо за отсечката , което съм намерил в различни книги.Проучването на линията Стамболийски - Пещера става през 1923-1924 г. , като трасирането и строителството започват през 1925 г. , но поради недостатъчно средства се извършват извънредно бавно , като железен път е положен само до сегашния гр. Кричим.По настояване обаче на населението в този край , в нач. на 1936 г. се свиква конференция , която взема решение за продължаване на отсечката.Всички , подлежащи на временна трудова повинност жители на общините , разположени около линията на възраст от 20 до 55 години следва да се включат в строежа на трасето , а тези , които желаят да се откупят трябва да заплащат железопътен данък в размер на 90 лева годишно за срок от 5 години.За същия този период общините следва да предоставят сума в размер на 3% от брутните си бюджети.След узаконяването на тези решения с Наредба - закон от 10-ти август 1936 г. започва усилено строителство за завършване на линията.

Влакът намали скоростта и премина през този прелез.От къщичката се подаде брадясал кантонер , който повече приличаше на горски дух , отколкото на човешко същество."Същински дявол" - бе възгласът на едно момиче в коридора , което бе излязло от своето купе.Няколко минути по - късно влакът премина покрай това предприятие и навлезе в гара Брацигово.Малко фотографии и от тук.
- гърловината страна Кричим;
- пероните;
- приемното сдание;
- гаровия район;
- стрелките страна Пещера;
- а така изглежда входният светофор.Линията , която се вижда вдясно продължава известно време , след което се отдалечава и отива в двора на някакво предприятие.
Малко фотографии от този участък:
- изглед към Брацигово;
- поредната "бяла" картина;
- последни метри до крайната гара.

Да продължа разказа - целта , с която се строи това трасе е да се улесни износа на продукция от богатите индустриални райони , както следва - плодове и зеленчуци от кричимския край и дървен материал от родопските селища.Линията е дълга 28,505 км , построена е с минимален радиус на хоризонталните криви 250 м , максимален наклон 25,6 промила и релси тип "РПШ" , второ употребление с дължина 9,55 м.Открита е в редовна експлоатация на 12-ти декември 1937 г.Участъкът се обслужва от дизеловите мотриси DESIRO , но поради липса на такива , се пускат композиции , теглени от дизелови локомотиви.

Влакът все повече намалява скоростта си.Първо преминахме през този мост , след което навлязохме в стрелките на крайната гара.Секунди по - късно се появи и поста , а малкото останали пътници до един се наредиха на вратите."Приказката" завърши на втори коловоз.

Ето и фотографии от Пещера.Започвам с гаровия район.
това е краят на второстепенната отсечка;
07124-1 прави маневра;
локомотив и камион.

От самата гара Пещера.
- предната фасада;
- билетното гише в чакалнята;
- разписанието , написано на ръка;
- осигурителната инсталация тип "РУКЗ";
- чакалнята е топла .

За финал - пещерското небе ни изпраща обратно.

От мен е това.Надявам се описанието да се е харесало на форумната аудитория.

Браво, но как може да нямате грам сняг! Тука направо ни уби тоя сняг, колко пъту таман фа се стопи стария и бам, падне нов.

Така е.
По 3-та линия от Столник започва големия сняг та до Клисура 15-20 см см. След Христо Даново до Бургас няма и помен.

Хубав разказ, само че пропускаш важен завод за хартия - ''Свилоза'' в Свищов Продължава да работи и към момента и когато не мирише от нея, ще мирише от Зимнишки завод или ще бръмчи ТЕЦА или ще е кафява водата А миризмата е според настроението кога на развалени яйца, кога на закуски, който както асимилира

п.п. На първокласния Русе-Бяла разклонът за Свищов не е отбелязан, но има табела за ''Свилоза''

Весо, както винаги предлага поредната доза увлекателна презентация на своите пътувания. .Мисля,че е роден за филолог, макар по образование да е юрист и икономист.Евалла,Весо,само така продължавай!!!

Не знам какво става обаче май БДЖ по-зле не са били отдавна. Случаите СЛ.бряг и Уикенда от близките дни изобщо няма да ги коментирам,просто им съчувствам на хората на 15 часовия път.
Днес пътувах с Дианата.. Спира където свари. До Пловдив беше навреме , от ПО до София +30. Спря на Стамболийски,Ихтиман,Вакарел , между Подуяне и ЦГ още веднъж а преди Пловдив на още 4-5 гари извън разписанието и. Тътри се като мравка, повече няма да повторя със сигурност.. поне ако имаше бистро можеш да мръднеш и да си вземеш нещо за целите 6+ часа Я - сФ.

Днес пътувах с ПВ 20162, който беше с локомотив 45204 и три вагона, един син 47-ма серия и два 74-та серия.
Ето снимка на ПВ 20162, на сп. Добрина в Провадия: http://imageshack.us/photo/my-images/3/p10604411.jpg/
В Каспичан видях ПВ 90106, който днес беше с два вагона, първия от които беше първокласен, серия 40-та и локомотив начело 44066.
Снимка на ПВ 90106 в Каспичан: http://imageshack.us/photo/my-images/41/p10604441.jpg/
Ето снимка на този първокласен вагон: http://imageshack.us/photo/my-images/816/p10604421.jpg/

Вижте единствения второкласен вагон на БВ 9622/9621 днес с какви седалки беше. Досега не бях пътувал във вагон 74-та серия с такъв цвят на седалките!
Вагонът беше доста чист, талигите скоро боядисани и съвсем леко се усещаше миризма на боя.
Не успях да снимам номера на влака и гарата на домуване.

http://imageshack.us/photo/my-images/706/p10604631.jpg/
http://imageshack.us/photo/my-images/546/p10604641.jpg/

Мда, и аз съм пътувал с тоя вагон. Погледна ли дали пише БДЖ-ПП ?

Едва ли Ръмъния са бликнали 74-ки.