Български Локомотивен Форум

Чудесно!!!
Дано да са във електронен формат все пак. (ако не са, ще трябва да ги сканирате някъде и тогава - тук).
Стъпките - регистрирате някъде свой албум на мрежов сайт или тук през заявка до Администратора.
Ако е "навън" препоръчвам http://picbg.net/login.php
до сега (5 години) няма никакъв проблем.
Втората стъпка е да "качите" там всички снимки които искате да публикувате тук.
Трета стъпка - в пост който вече пишете тук кликмате на Img отгоре над думичката "затвори"
и се отваря това в скоби ---> [,img] тук копирате линка за снимката взет от албума ви [./img]
след което още веднъж кликвате на същото бутонче и така затваряте снимката в скобите.
Натискате "преглед" от долу и ще може да огледате дали всичко е наред преди да публикувате.
Докато пишете поста си, той трябва да изглежда така в частта със снимката:


Ако все пак срещнете някакви трудности - свържете се с някой от администраторите тук и те ще ви окажат пълно съдействие.

С нетърпение очаквам снимките от дековилката.

А дотогава - нещо въстановено в Германия по програма за временна трудова заетост.

Ето съдържанието на PDF-а, накратко редактиран през Гугъл преводача.
Мисля че става ясно основното нещо!!!

Вагони с №№ 107 и 108, на фабрика "Smoschewer"

Тип B4ibbh
Обща дължина - 7.90 m
Междурелсие - 600 mm
места около - 22
Година 1925 Производител Smoschewer
Тегло около 6,0 тона
Специални спирачки, помещението, готварска печка отопление
Тези два малки вагони са във Франкфуртския лек железопътен музей,
по развитие на лек релсов транспорт на ширина 600 мм в.
На депо след 1 Втората световна война като армията ги продава на ЖП при и за модернизиране след 20-те години,
с напредъка на 600 милиметровите линии.
Български държавни железници го използва при тържественото откриване на линията Бургас-Поморие 1925 г. в състав от локомотив и четири вагона производство на Smoschewer - Бреслау.
Тези вагони са на базата на бригадата превозно средство от HFB
по-специално по отношение на талиги. Blechbeplanktem с дървена конструкция, електрически
осветление, тоалетни, печки и при прозорци и режийни кошчета отговаря на кола
Бившата стандарт жп габарит.
Бракуване са на 09.06.1969 последно ползвани по дековилката до Кулата.
Община Torodorov. След това вагоните са скрито "приватизирани" и
в крайна сметка бяха открити през 1998 г. като хвърли в Мелник и придобити от жени и мъж.
Третия вагон от тази композиция е паметник заедно с локомотива възстановени на централната жп гара в София.
Двата закрити вагона са изключително качествени по немските стандарти
с тоалетно отделение, електрическо осветление,раздвижни прозорци и багажник. В допълнение,
и двата вагона са били отопляеми с печки през зимни условия.
Във Франкфурт Feldbahnmuseum са много ценни експонати.
Основен принос за осъществяването на проекта, работата на град Halberstadt
Саксония-Анхалт. С одобрението на програма за заетост за безработните младежи
Това е възможно само за реализиране на проекта.
Възстановяването на вагони е също и финансово от Хесен музей асоциация
поддържа.

ПиДиеФ-а е от тук
http://www.feldbahn-ffm.de/
Всъщност май според немците излиза че това е един и същи вагон (като модел де)
който обаче е претърпял модернизация на покрива, може би след полагането на електрическо осветление!?





А това явно е локомотива.




Който музей (създаден от хора по временна трудова заетост)
има и атракционни пътувания 3а 2011 година:
http://www.feldbahn-ffm.de/Seiten/Fahrp ... n_2011.pdf

И въобще вижте им цялата програма и какво правят с деца, възрастни и хобисти!?!!!!
Мечтата на всеки Клуб.
http://www.feldbahn-ffm.de/Seiten/Feldb ... ndampf.htm

цъкнете на всяка точка от списъка в средата - снимките говорят сами за себе си!

Искам да ви разкажа за едно много интересно място в Испания където е запазен теснопътен участък от закрита преди години железница.Участъка е само 5 километра,но депото стои цялото,гарата,обръщателя и всичко останало.Имат само трима работника които възстановяват локомотиви,вагони и какво ли не.В събота и неделя изкарват някоя парна машина и правят атракционни пътувания,а през лятото всеки ден.Направил съм много снимки и съм ги качил в Снимка.бг но не знам как да ги публикувам във форума защото все още нямам фотоалбум.А мога да ви разкажа и за една друга железница в Аржентина която се казва "Влак на края на света".Тя пък е закрита през 1952 година и е възстановена през 1994.Специално за нея е произведен парен локомотив в Англия система гарат и е с междурелсие 50 см.За какво ви пиша всичко това.След като видях една снимка на 600 мм локомотив в депо Септември си зададох въпроса:-Няма ли някаква европейска програма която да помогне за възстановяване на един участък от теснолинейката за Рилски манастир? В Рила гарата и вагонното депо стоят непокътнати.Трасето между Рила и Стоб не е унищожено и е дълго 4 км.Гарата в Стоб още не е разрушена.Стоб е известен с пирамидите си и може да привлече туристи не само с влакчето.Само да има кой да задвижи нещата,но не както досега.Защото доколкото ми е известно от много години все някои иска да се докопа до тази идея,но за да се облажи.

Един въпрос ,на които не мога да си дам отговор,как са се извършвали ремонтите по пещите на дековилните локомотиви.Там през пещната врата е невъзможно да влезе човек и например да извършва заварки по связите и тръби.

Според мен,единствения възможен начин е да се демонтира пепелника и скарниците и човек да може да влезе в пеща през ревизионен канал.

По темата за рилската железница.
Около края на деветнадесети век във региона около Рила Планина
се извършва дърводобив задоволяващ малките нужди от дървесина,
които са били необходими по това време,
този добив е бил незначителен но скоро поради нарастващите нужди от
дървен материал създава засилваща се експлоатация по изсичането
на горите в регионяа на парк Рила, което довежда до намирането някои решения
как да се транспортира материала по високите части, склонове на
планината къмпо ниските места.
Първоначално се е предвиждало да се използва река Рилска за
транспортирането като и се вдигне нивото но водота посредством бентове
и като по този начин може да се транспортира материало по вода до
до необходимите места. В последствие дърводобива обхваща почти
цялия парк Рила като е разрешено всички дървита главно
иглолистни със диаметар над 30см. да бъдат отсечени.
Предвижването на отсечения матереал от сечището към реката ставало
по специално направени спускове или скидери под наклон
през малките дерета, където е било необходимо дървените трупи
са били теглени с важе от животински впряг.
И тези трудоемки способи се оказват нерентавилни и мъчителни.
През около 1920 решават да започнат изграждането на теснолинейна влакова
линия, която да върви покрои коритото на Рилската река посредством
която ще се олекоти транспортирането на дървени трупи от по високите
части на Рила планина до специално предварително изградената дъскорезна
фабрика във село Бараково. След построяването на теснолинейната линия
започва интензивна експлатация, извозване на дървен материал а също и
и возене на пътници по трасето, което е около четиридесеттина километра.
Обслужването на линията се извършва от парни локомотиви "479 60" и вагони
главно товарни специално пригодени за дървен материал.
Впоследствие линията е закрита 1960 г. заради нерентабилност.

Ето и някои снимки по темата за рилската железница.


Някъде в Рила смесен товарен влак.


Рилската железница при скалата Кръста около 1950 г.
преминаване на смесено товарен влак и доколкото е възможно пътнически.


Товарище на трупи Кирилова Поляна, около 6 километра источно от Рилския Манастир.


Някъде по трасето можеби на Рилската железница.


Жп. гара Пастра


Жп. гара Рилски Манастир


Маршрутът на Рилската теснолинейка и гарите

Забележка. Локомотивите са серия 400.60 - 479.60 е точно определен локомотив - намира се на гара София.

Товарище Кирилова поляна не е на въпросната поляна, която наистина е на 6 км след манастира, но линията до там би била с непосилен наклон нагоре.
По-близо е, някъде на не повече от 3 км.

bdz46 написа:Товарище Кирилова поляна не е на въпросната поляна, която наистина е на 6 км след манастира, но линията до там би била с непосилен наклон нагоре.
По-близо е, някъде на не повече от 3 км.

Може да са разчитали на искачването до въпросното място на товарен влак със празни вагони приспособени за дървен материал, които са по леки и няма да затруднят парния локомотив при силния наклон. Вече натоварени вагоните, влака само е оставало да му държат здраво спирачките при спускането под наклона, което е предимство при добива от по високи места.