Мнения: 77
Регистриран на: Пон Май 01, 2006 5:21 pm
Местоположение: Русе
Обратна връзка:

Мнение от Vlakov »

ei bratle super sa qaki snimkite dajhe si gi zapisah na kompa da go pokaja na moite priqteli
sujalqvam 4e pi6a s angliiski bukvi
серия 44 и 45 са номер 1
_____________________
Skoda Plzen ™
Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

Покрай някои глупости, които бръщолевя напоследък във форума, признавам си без бой, ето нещо наистина стойностно. Това са стихотворения на русенския машинист Красимир Манев, с който имах удоволствието да се запозная. Аз му дадох мои стихотворения за критика и редакция, а той няколкото си стихосбирки за да ги прочета и вникна в тях. До колкото разбрах, в момента готви нова. Успех на него, а на вас приятно четене!
................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Болка

Жена стоеше на перона
с увито котенце във шал.
Сълзи очите й отронват,
душата пълна е със жал.

Mъжа си рано тя погреба –
уби го пътнишкия влак.
Стои женицата и гледа...
Нахлува от тунела мрак.

Дали пък котенцето малко –
увито в мъхестия шал,
не е животът ни тъй жалък –
смирен, немирен, подивял...

Жената тръгва от перона.
Припада, дращи вечерта.
Ще спират хиляди сезони
на тази гара от света.



Железничари

Играят на карти в купето,
безсънно отишла нощта.
Пришпорил юзди през полето –
понесъл е влака света.

В очите им свети умора
със терца, белот, петдесе.
Стопяват се гара след гара,
смехът им вагона тресе.

Така неусетно ги грабва
денят с непрестанния звън.
А нужен сънят е и трябва
да “мръкне” за малко навън.

Ще пият насън. Ще празнуват –
така е след тежката нощ.
Понякога с трепет бълнуват,
щом случат сънят да е лош.

Душа ли пречистена имат,
добро ли, голямо сърце?
Най-страшната, вълчата зима
надвиват със топли ръце...

Заспали, те пак ще сънуват
семафори, гари. Любов...
О, Боже! На тях им се струва
животът безкраен. И нов.



След работа

Изстива яденето пак –
ти готвиш, мила, вкусно.
Но закъснява моя влак
и аз се връщам късно.
И пак си лягаме да спим,
усещам пулса ти забързан.
И оня миг, необходим
за двама ни – да се развързва.
Ала притворя ли очи –
пред мен е прелезът коварен,
колата пълна със мечти...
Смъртта за миг я изпреварва.

А има нощи за любов.
За лудост също има нощи –
когато има тръпка, зов.
Когато има радост още.



Гара

През гарите минал транзит,
през себе си сякаш съм минал.
На много безсъние сит –
то колко ли радост съм имал?
И толкова нощи сама –
в съня си ме търсила зная.
Надничала в къщи луна –
тя искала с теб да играе...
И много бележки – писма –
си пишем тъй дълго със тебе.
Прибираш се ти у дома
и спомен след спомен разтребваш.
По релсите бягаш след мен –
подгонила влака забързан.
Семафори шепнат рефрен
и връща ме лумнала заран.

Прости ми ти грешки, вина,
утеха и болка в съдбата.
Прекрасна и мила жена –
едничката гара в живота.



Машинист

И утре
влакове ще късат
тишината.
Ще съмва у дома без мен.
Ще нося изгрева
на рамената,
към будна гара устремен.
И утре
ще ме търси някой,
но няма да съм у дома.
Далече релсите ще тракат –
привикнала е къщата сама.

И със очи,
присвити от умора,
на хората
ще нося радостта.
А вятърът
ще гони из простора
на влакове и птици
песента.



РЕКВИЕМ

На Иво, постови стрелочник от ЖП
Район Русе, 20-годишен, загинал при
изпълнение на служебния си дълг на
8 септември 1996 г. в гара Долапите


Нощта те грабна като сова –
без писък. Ненадейно. Изведнъж.
Прохожда есента отново,
небето е намръщено – на дъжд.
Кабинката без тебе в мрака
отново среща влак след влак.
Тя дълго нощ и ден ще чака
усмихнат да се върнеш пак...
И вие с болка самотата
щом светне споменът за теб.
Тъга пулсира във сърцата –
пронизани от ранен клеп.
Тъй бавно времето се влачи
и студ земята ще скове.
Не само вятърът ще плаче
и твойто име ще зове...
Нощта те грабна като сова
и те отнесе изведнъж.
Тежи навън небе оловно,
намръщено – като на дъжд.

:cry: :cry: :cry:
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Администратор
Мнения: 7749
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 3:58 pm
Местоположение: София
Администратор

Мнение от Mario Evstatiev »

Сърдечни поздравления към колегата от Русе, който има невероятен стихоплет! Много ми харесаха стиховете и очаквам с нетърпение нови!

Поздрави!
64.19
Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

Ще пусна и други, със сигурност.
А специално на тези стихове, аз лично съм... :cry: Ето това. Не ме е срам да си призная. Подобни хора сме с широко скроена душа и сърце, и сме доста чувствителни.
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Администратор
Мнения: 7749
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 3:58 pm
Местоположение: София
Администратор

Мнение от Mario Evstatiev »

На повеска...

С 22 вагона разписанието гоня,
в дъжд, мъгла, тъма аз на поста си стоя,
машинист съм на машина, галено наричана Графиня,
с нея двамата в ноща теглим тежкия товарен влак,
а машината се моли "Остави ме, остави, няма тяга вече,
да вървя нагоре аз сама, помощна ми трябва, че вече омалявам!"

А аз и викам "Чуй, ме ти , машино, велика ми Графиньо,
още малко и ще спрем да си починеш,
само нека с теб Клисура минем, ей го на след онова дере,
диспечерът ще ни спре, аз очите да притворя, ти да се поохладиш,
недей се дава баш сега, няма помощна от де да ти намерим,
зная можеш, напъни се напъни!"

А тя отново моли "нямам сили вече, остави ме остави,
трансформаторът прегря, ще взема аз да изгоря,
нямам сили вече, помощна викни, слаба съм за тоя влак,
нямам сили, остави ме остави!"

Аз полузаспал отново гледам,
токът гони хиляда и двеста ампера,
двигателите вият, машината вибрира,
намали си мощ, но пак напираш, знам
че искаш ти експрес, но товарен влак ще
караш днес, я стегни се, напъни и Клисура ти мини, пък
надолу веч е лесно, ще го караш с песен, ей я на Стрема
вижда се в есенната тъма, още малко ще товаря пък ще те
отпусна до Пирдоп сама ти ще се спуснеш...

Надолу може някой от вас да довърши с негови думи:_)
64.19
Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

Администратор
Мнения: 7749
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 3:58 pm
Местоположение: София
Администратор

Мнение от Mario Evstatiev »

Гост
Гост

Мнение от Гост »

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Аз нямам думи!Коментарите оставям на вас!
Гост
Гост

Мнение от Гост »

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Гост
Гост

Мнение от Гост »

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Мнения: 316
Регистриран на: Чет Юни 08, 2006 12:06 pm
Местоположение: Русе

Мнение от Railroader »

Американските художници са се постарали. Наистина добри картини. Браво KRAKOMOBIL!
Върху две гуми или върху две талиги по две релси!
Мнения: 261
Регистриран на: Пет Ное 03, 2006 7:02 pm
Местоположение: София
Обратна връзка:

Мнение от Nikola VS »

Ето още, но тово е от мене :mrgreen:


Изображение





Номера на локомотива е съвсем случаен!
Мнения: 3359
Регистриран на: Сря Фев 15, 2006 10:28 pm
Местоположение: Костинброд, София

Мнение от rexkos »

Браво Nikola VS. Много добре си се постарал. :D
Един вагон, ама пълен! (4627)
Администратор
Мнения: 7749
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 3:58 pm
Местоположение: София
Администратор

Мнение от Mario Evstatiev »

Ето от мен две стихотворения:

Първото е на един колега, който желае да запази анонимност. Стихотворението си посвещава на неговата приятелка:

Аз можеби ще карам влака
на твоя най - тържествен ден
и впил очи в далечината
ще чувам твоя дъх стаен

А ти ще бъдеш най - красива
обляна в ярка светлина
ще бъдеш ти щастлива
с изпълнена до край душа

И в този ден най - скъп подарък
на тебе аз ще подаря
една звездичка от небето
за да огрее твоята душа


Второто е мое и е в знак на благодарност към един човек, който все пак осъзнавам, че ме обича и се стреми да ми помогне.

:arrow: С благодарност към един човек, който винаги застава в трудните моменти до мен!

Сълзи текат от моите очи
че не си до мене ти
работя тази нощ на гарата студена,
наречена Обединена

Но всичко тук е променено, че няма те сега,
"Графиня" имам тази нощ, но няма как
да замени човешката душа и рамото,
на което искам да поплача от тъга

А снимката ти гледа от пулта запрашен,
зная в мислите си пак си с мен,
Приятелю, благодаря!!!...
Че подаде ми ръка...

Че стопли с обич моята душа, самотна и студена,
както всичко тук в Обединена.
Тази гара е така студена, в мрак и прах потънала е тя,
но всякаш всичко засиява щом стане дума за Обичта...
64.19
Мнения: 3359
Регистриран на: Сря Фев 15, 2006 10:28 pm
Местоположение: Костинброд, София

Мнение от rexkos »

Браво Марио. Наистина имаш талант за поет! :wav:
Един вагон, ама пълен! (4627)
Публикувай отговор

Обратно към “Да си поговорим за железници | Let's talk about railways”

Информация